Колкото и да се говори и прави за преодоляването на надвисналата климатична криза, анализите показват, че изоставаме, при това значително. Опасностите от изменението на климата нарастват толкова бързо, че скоро биха могли да изпреварят способността както на природата, така и на хората да се адаптират. Единственият ни шанс да се справим и да „обърнем играта“ е, като бързо и радикално намалим емисиите на парникови газове. Това е един от важните изводи в новия голям научен доклад на ООН, публикуван на 28-ми февруари 2022.
Новият доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) към ООН е най-подробният преглед на заплахите, породени от глобалното затопляне, правен досега. Негови автори са 270 учени от 67 държави и излиза осем години след последния подобен документ на IPCC. В него се стига до важния извод, че световната общност не прави достатъчно, за да защити хората и екосистемите от опасностите, които изменението на климата е отприщило до момента, като рекордни суши, покачване на морското равнище и др.
По думите на Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, докладът е „атлас на човешкото страдание и унизителен обвинителен акт срещу неуспешното лидерство в областта на климата“. Според Камил Пармезан, еколог от Тексаския университет в Остин, и един от въпросните 270 учени „едно от най-поразителните заключения в доклада е, че виждаме неблагоприятни въздействия, които са много по-разпространени и много по-опустошителни от очакваното“.
Опасностите вече са видими по целия свят, се казва още в доклада. През 2019 г. бури, наводнения и други екстремни метеорологични явления са подтикнали към миграция повече от 13 милиона души в Азия и Африка. Нарастващите горещини и сушата убиват култури и дървета, излагайки милиони хора по света на повишен риск от глад и недохранване, докато комарите, пренасящи болести като малария и денга, се разпространяват в нови области. Приблизително половината население на света в момента е изправено пред сериозен недостиг на вода през поне част от годината, добавят учените.
Друг важен извод от доклада е, че промените в климата вече засягат всяка част на планетата и хората е трябвало да започнат да се подготвят за тях още „вчера“.
Един от най-мрачните доклади на IPCC излиза на фона на нарастващо напрежение и война в Европа. И макар изводите от него да не са особено оптимистични, все пак има надежда, че можем да се справим и с климатичната криза, но ако действаме бързо и решително сега. На кои други важни изводи от доклада е добре да обърнем внимание, научаваме от Реймънд Джонг, който е част от екипа на The New York Times и един от авторите на изданието, спечелили наградата Пулицър през миналата година.
Петте най-важни извода от доклада на IPCC според Реймънд Джонг:
1. Опасностите от промените в климата са се влошили значително през последното десетилетие
В последния подобен доклад на IPCC от 2014 г. се казва, че има „ограничени доказателства“, че нациите се нуждаят от по-голямо финансиране, за да се справят с климатичните опасностите. Посочва се, че глобалното затопляне има „сравнително малък“ ефект върху човешкото здраве спрямо други стресови фактори. Осем години по-късно това е различна история. Новият доклад установява, че изменението на климата не само увеличава екологичните заплахи като горски пожари, горещи вълни и повишаване на морското равнище, но също така принуждава милиони хора по света да се изселват от домовете си и застрашава доставките на храна и вода. Всичко това вреди на физическото и психическото здраве на хората, води до нарастваща честота на заболявания, пренасяни с храна и вода, причинява респираторни проблеми, породени от дима от горските пожари и травми от природните бедствия. Успоредно се увеличава и недостигът на финансиране за справяне с проблема.
2. Ако затоплянето не се забави, опасностите ще се умножат
В близкото минало учените смятаха, че планетата може да бъде пощадена от най-вредните последици от изменението на климата, ако глобалното затопляне не надхвърли 2°C спрямо температурите от 19-ти век или т.нар. прединдустриален период. Сега е ясно, че много от тези вреди ще се проявят, ако затоплянето надхвърли 1,5°C, което се очертава да се случи през следващите няколко десетилетия (вече сме достигнали 1,1°C затопляне). Прогнозите в новия доклад показват, че дори ако преминем 1,5°C, но след това температурите спаднат, все още ни грози опасност от сериозни и необратими щети. Дори при 1,5°C затопляне крайбрежните, планинските и арктическите райони могат да пострадат непоправимо, се казва в доклада. Зачестяващите горски пожари, масовото загиване на дърветата, изсъхването на блата и размразяването на вечната замръзналост могат да отделят още повече въглероден диоксид във въздуха, което ще направи по-трудно спирането на глобалното затопляне. Ако температурите продължат да се покачват отвъд 1,5°C пък, всички тези опасности се засилват и икономическите щети в световен мащаб се увеличават „нелинейно“, според доклада. Има вероятност да изчезнат много повече животински видове. Комарите ще разширят обхвата си на север, излагайки още милиарди хора на риск, се казва още в доклада на IPCC.
3. Обществата не са направили достатъчно, за да се адаптират и да осигурят безопасно бъдеще
Колкото и песимистично да звучи, в доклада има и позитивни примери и изводи. Един от тях е признаването на известен успех в условията за приспособяване към новите климатични опасности, като по-добри системи за ранно предупреждение за бедствия. Според авторите обаче голяма част от усилията за адаптация са били „фрагментирани“ и „постепенни“, а понякога и „контрапродуктивни“. Представени са мерки за адаптация като изграждането на предпазни стени, които да спират надигащите се океански приливи, но това е изтласкано рисковете от наводнения към други части от крайбрежието. В доклада се казва, че не са необходими хаотични действия, а „трансформационни“ промени, за да се защити човешкото благополучие, включително по-силни здравни и санитарни системи, по-стабилни вериги за доставка на храни, по-устойчиви електрически мрежи и по-добре насочено към бъдещето градско планиране.
4. Тъй като затоплянето продължава, ще става все по-трудно да се справяме
В доклада се казва, че тъй като глобалните температури вече са се повишили, крехки екосистеми като кораловите рифове, влажните зони, тропическите гори и полярните региони се сблъскват с ограничения за това колко могат да се коригират. За някои нации разходите за поддържане на здравето, безопасността и благополучието на хората вече са непосилни, според доклада. И тъй като затоплянето продължава, мерките, които са ефективни днес за защита на водоснабдяването, стимулиране на селското стопанство и защита срещу вреди, свързани с климата, ще загубят своята сила. Могат да се разработят нови сортове култури, които да издържат на горещина и суша, например, но това няма да бъде достатъчно, за да се адаптираме. Докладът предполага, че общностите ще положат по-големи усилия да работят заедно с природата, а не срещу нея. Сред примерите за адаптация, които дават авторите, са съживяване на влажните зони, които да послужат като защита от наводнения, увеличаване на дървесната покривка в градовете, за да се подобри охлаждането и др. Въпреки наличието на много подобни добри примери за адаптация обаче, според авторите на доклада те ще бъдат ефективни, но само до известна степен.
5. Бедните държави са изправени пред много по-големи предизвикателства от богатите
Развиващите се страни не само имат по-малък ресурс за справяне с климатичните сътресения, но и се оказват много по-уязвими. Тяхната инфраструктура често не е добре планирана, мрежите им за социална сигурност са по-слаби, а поминъкът на хората зависи повече от природата и капризите на времето. Между 2010 и 2020 г. наводненията, сушите и бурите са убили 15 пъти повече хора в развиващите се страни, отколкото в богатите държави, се посочва в доклада. Калкулациите на учените на IPCC показват, че между 3,3 и 3,6 милиарда души – почти половината от човечеството – са „силно уязвими“ към изменението на климата в момента.
Колкото и да изоставаме обаче и колкото и заплашителна да изглежда започналата вече промяна, дори сред екипа от 270 автора на доклада се намират оптимисти за бъдещето. Според Едуард Р. Кар, професор по международно развитие в университета Кларк и автор на доклада „Ако действаме сега, имаме много възможности за избор“. Ключовото според него е колко ще се забавим обаче: „Винаги ще имаме избор. Но той ще бъде все по-малко добър избор и ще бъде много по-труден избор“, допълва професорът.
