Според Международната енергийна агенция до 2035 г. богатите държави ще трябва да затворят практически всички електроцентрали, базирани на изкопаеми горива и да ги заместят с технологии като вятърна, слънчева или ядрена енергия. До 2040 г. всички останали въглищни централи в света ще трябва да бъдат „пенсионирани“ или модернизирани с технология за улавяне и съхранение на въглеродните емисии.
Търсейки начин да се справят с надвисналата климатична криза, както и да се адаптират към налаганите мерки за намаляване на парниковите емисии, някои от най-големите замърсители в света започнаха да търсят решения, с които не само да сведат нетните си емисии до нула, но и да започнат да печелят. Кои са обаче тези компании, в какви проекти инвестират, за какви суми става въпрос и доколко надеждни са технологиите им?
Без изненада, оказва се, че петролните компании са сред най-големите инвеститори в технологиите, които осигуряват улавяне и съхранение на въглеродния диоксид – т.нар. CCS (Carbon capture and storage). Наред с тях привърженици на този вид технологии са и някои от най-богатите хора в света като Илон Мъск, който обеща да даде 100 милиона долара за конкурс, търсейки най-добрата технология за улавяне на въглерода.
Am donating $100M towards a prize for best carbon capture technology
— Elon Musk (@elonmusk) January 21, 2021
Една от компаниите, инвестиращи най-много в развойна дейност, свързана с технологиите за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, е петролният гигант Exxon. Най-голямата петролна компания в САЩ се оказа притисната от инвеститорите си и през април тази година представи проект за 100 милиарда долара. Според изданието Forbes цел на мащабния проект е улавяне на въглеродните емисии на големите промишлени предприятия в района на Хюстън и заравянето им дълбоко под Мексиканския залив. Разходите ще могат да бъдат покрити от компанията, както и от бюджета на американското правителство и се очаква да се съхраняват 100 милиона тона въглерод годишно – еквивалентно на емисиите на 20 милиона коли, според Exxon. Интересно е, че компанията вече улавя въглерод, който складира в по-стари свои находища, за да произвежда повече петрол. Като добавка се оказва, че ръководството на Exxon Mobil има планове в бъдеще да превърне улавянето на въглерод в свой основен международен бизнес. „Потенциалът за тези пазари е много, много голям, доколкото търсенето продължава да се увеличава, за да се декарбонизира обществото“, разказва в интервю за The New York Times Дарън Уудс, който е Главен изпълнителен директор на Exxon Mobil.
Друг пример е петролният гигант BP, който също насочва немалко средства към технологиите за улавяне и съхранение на въглерода. Последният им обявен проект е на стойност милиарди паундове и включва съхранение на въглерода в резервоар дълбоко под Северно море. Част от идеята на BP е да използва огромен тръбопровод, чрез който да транспортира към Северно море парниковите газове на някои от най-замърсяващи фабрики и рафинерии във Великобритания, да им начислява такса и така да развива печеливш бизнес, намалявайки емисиите в атмосферата, както и своите собствени. BP не е сам в това начинание. Четири други петролни гиганта – Royal Dutch Shell, норвежкият Equinor, френският Total и италианският Eni, също са инвеститори в проекта, въпреки че окончателното одобрение очаква финансов ангажимент от британското правителство. Цената само за началния етап на проекта е близо 5 милиарда долара. Интересно е, че плановете за този и други подобни проекти за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид са да се използват не само за електроцентрали, но и за големи замърсители каквито са стоманодобивните, циментови и химически заводи.
Подобно на други петролни компании, Chevron също започна да насочва вниманието и средствата си към CCS технологии. До момента енергийният гигант е инвестирал повече от 1,1 милиарда долара в улавянето и съхранение на въглеродния диоксид и е собственик на най-голямата CCS система в света – Gorgon. Тя е открита през август 2019 г. и е разположена в съоръжението на Chevron за втечнен природен газ на индустриализирания остров Бароу, близо до бреговете на Западна Австралия. За съхранение се използва гигантска формация от пясъчник на два километра под острова. По официални данни на Chevron съоръжението им е с капацитет до 4 милиона тона въглероден диоксид годишно, което е еквивалентно на отделяното от един милион автомобила всяка година. Въпреки големите амбиции и мащабния проект, Chevron получи ожесточени критики по-рано тази година след като се оказа, че е далеч от поставените цели. Беше повдигнат въпросът за глоба на стойност 100 млн. австралийски долара, тъй като компанията не е изпълнила изискването за улавяне и съхранение на поне 80% от емисиите си в Австралия. Данните показват, че уловеното и съхраненo за отчетения период е едва 30% и изглежда технологията все още не работи достатъчно добре. Очаква се системата на остров Бароу да продължи да работи в следващите 40 и повече години, а Chevron се ангажира да споделя наученото по време на създаването и експлоатацията й, за да насърчи развитието на този вид технологии.
През последните години все повече внимание и финансов ресурс се насочват към подобни мащабни проекти. Според Global CCS Institute в момента има 19 големи търговски съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, работещи по целия свят, 10 от които са в Съединените щати. Всички те извличат въглероден диоксид от емисиите на свързана фабрика или електроцентрала. Съществуват и няколко системи, които извличат въглероден диоксид от околния въздух, но те са още по-скъпи, защото концентрацията на парниковия газ във въздуха е много по-ниска (10 до 20% от това, което се издига нагоре по комина на една електроцентрала е въглероден диоксид, докато във въздуха той е едва 0,04%).
The momentum for CCUS is growing – supported by ambitious climate targets & new policy incentives.
After years of declining investments 📉, plans for more than 30 new CCUS projects have been announced since 2017 → https://t.co/On4pYMgwft pic.twitter.com/h2NsN4UD94
— International Energy Agency (@IEA) January 22, 2021
Въпреки големите надежди, възлагани на CCS, засега развитието на технологията е твърде бавно. Според публикация на списание Science „улавянето и съхранението на въглерод все още е по-скоро хазарт, отколкото път към успеха“. Грегъри Немет, професор по обществени въпроси в Университета Уисконсин-Медисън, смята, че проблемът с CCS е чисто поведенчески икономически – „няма друга причина да плащаме за тази скъпа технология, освен борбата с изменението на климата“. За разлика от слънчевата, вятърната, геотермалната и други източници на енергия, CCS не се движи от чисто пазарни стимули и подари тази причина развитието на технологията е ограничено.
Същото мнение споделя в интервю за CNBC и Хауърд Херцог, старши изследователски инженер в Енергийната инициатива на MIT: „В свят, в който уловените въглеродни емисии са по същество безполезни, няма много причини компаниите да инвестират в технология, която не прави нищо друго, освен да намалява замърсяването“. Според него много по-далновидно е усилията да се насочат към работещи решения като вятърна, слънчева енергия и електромобили, защото вече са намерили пазарна ниша и се развиват с бързи темпове, за разлика от CCS. „В момента е по-евтино да се отдели въглероден диоксид в атмосферата, отколкото да се премахне“, допълва Хауърд Херцог.
„Улавянето на въглерод се използва като троянски кон от индустрията на изкопаеми горива, за да поддържа търсенето на горива живо. По-доброто решение е на първо място да се създадат процеси, които не създават замърсяване“
– Майк Чайлдс, ръководител на отдел Науката, политиката и изследванията във Friends of the Earth, Великобритания.
Освен недостатъци от икономическа гледна точка, се оказва, че технологията има има и други съществени минуси. Изследване на Станфордския университет обобщава, че улавянето и съхранението на въглерод могат да причинят повече вреди, отколкото ползи. Проучването установява, че CCS намалява само малка част от въглеродните емисии и често може дори да увеличи замърсяването на въздуха. Причината е във все още твърде високата цена на оборудването и големите количества ресурси и енергия (най-често от природен газ), нужни, за да работи то. Калкулирайки въглеродния отпечатък на всички съпътстващи процеси по улавяне и съхранение на въглерода, се оказва, че капацитетът на технологията позволява реално намаляване на емисиите с едва 10-11%, а не посочваните досега 85-90 процента. Препоръката на авторите на изследването е човечеството да се съсредоточи върху възможностите за използване на възобновяеми източници, като вятъра и слънцето, заменяйки с тях изкопаемите горива, вместо да инвестира грандиозни суми в развойна дейност на надоказана и неефективна технология.
