В свое изявление на конференция за климата на 18-и юли в Германия, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, каза, че светът е изправен пред избор между „колективни действия или колективно самоубийство“. „Половината човечество е в опасната зона от наводнения, суши, силни бури и горски пожари. Нито една нация не е имунизирана“, добави г-н Гутериш. Призовавайки за по-конкретни действия за справяне с проблема, той каза, че се намираме в „климатична извънредна ситуация“. Според него човечеството се проваля в справянето с този засягащ всички ни проблем: „Сблъсквайки се с тази глобална криза, ние не успяваме да работим заедно като многостранна общност. Нациите продължават да си играят с обвинения, вместо да поемат отговорност за нашето колективно бъдеще. Не можем да продължаваме по този начин.”
Хората по света са разделени. Част от тях са силно разтревожени за бъдещето, някои дори отказват да имат поколение, притеснени от негативните прогнози за задаващи се катаклизми. Друга част от човечеството обаче прилага тактиката на щрауса, криейки се от проблема зад тотално отричане, замесване на конспиративни теории и пр. На фона на толкова противоречиви позиции, един от най-сигурните начини да се стигне до истината, остават научните доклади, прогнози и модели.
Според най-големия консорциум от учени, занимаващи се с изменението на климата – Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), времето ни за реакция наистина изтича. Зад излезлия в началото на април тази година мащабен доклад на панела, побран върху 3 хил. страници, стоят 270 учени от 67 държави. Той недвусмислено показва, че въздействията от глобалното затопляне се проявяват по-бързо от очакваното и за нас ще бъде все по-трудно не само да ги предотвратим, но и да се адаптираме към тях. Нещо повече – учените казват, че ако не предприемем незабавни и радикални действия за намаляване на емисиите, скоро няма да можем да се адаптираме, нито ние, нито природата, създавайки мъчително бъдеще, в което наводнения, пожари и глад ще засегнат милиони, много видове ще изчезнат и планетата ще бъде необратимо увредена. Неслучайно въпросният документ започна да циркулира в общественото пространство като доклада „Сега или никога“.
Ето какво показват цифрите и термометрите. През 2014 г. светът е вървял към повишение на глобалните температури с около 4 градуса по Целзий до края на века спрямо прединдустриалните нива. Международните преговори и усилия през последните години дават в известна степен позитивен резултат и нещата плавно се подобряват – с настоящите политики вървим към 3 градуса повишение до 2100 г. Ако приемем позитивния сценарий, при който най-амбициозните обещания на страните да сведат емисиите си до нула, се реализират, температурите могат да се задържат около 2 градуса повишение. Тук обаче идва и уловката – това е вариантът, при който нациите действително изпълняват високите си цели, което съвсем не е сигурно, особено в настоящата ситуация на наслагващи се кризи. И другата голяма уловка – според учените дори два градуса повишение до края на века могат да не бъдат достатъчни. Апелът е да се стремим към 1,5°C. Имайки предвид, че от края на 19-и век досега глобалните температури вече са се повишили с около 1,1 градуса по Целзий, това означава, че имаме много, много малък въглероден кредит, изчерпването на който носи неприемливи рискове.
Въпреки плашещите сценарии обаче, не може да се отрече, че човечеството бележи прогрес, макар и бавно, както и че има поводи за оптимизъм и „колективно самоубийство“, за което говори Гутериш, може да бъде избегнато. Потвърждават го отново учените от IPCC, които регулярно публикуват не само документ, който алармира за опасностите, но и своеобразна пътна карта, която ни дава възможни решения на проблема в различни области. Според учените на ООН светът е постигнал реален напредък по отношение на изменението на климата и все още има време да действа. Те твърдят, че отчаянието, заедно с отрицанието – тактиката на щрауса, биха били пречка за нужните колективни действия, от които се нуждаем, за да забавим вече започналите процеси. В същото време не бива и да се затварят очи пред истината, защото страхът в случая може да се окаже полезен, тласкайки ни към нужните промени и прогрес в мисленето.
Колкото и негативни да са повечето сценарии, дори генералният секретар на ООН не пропуска да обърне внимание, че изборът „колективни действия“, макар и труден, е все още възможен. „Развитите страни, международните банки за развитие, частните финансови институции и компаниите с техническо ноу-хау – всички трябва да обединят усилията си, за да осигурят подкрепа в мащаб и с бързина на икономиките с интензивно използване на въглища“, казва той.
