Това е Джеф Орловски, режисьорът на абсолютно изумителното документално пътешествие В преследване на леда (Chasing Ice). Или, ако предпочитате, режисьорът на “един от най-красивите и най-важните филми, които някога са били снимани” (благодарим на колегите от The Huffington Post за прецизното определение). Този филм започва, когато фотографът на National Geographic Джеймс Балог си казва, че не може да няма начин да покаже – недвусмислено и въздействащо като леден душ след тежък махмурлук – скоростта и мащаба на климатичните изменения, които всъщност ни се случват, докато разни хора по телевизията викат “Айде, стига, бе. Това са глупости.” Как Джеф среща Джеймс и какво става нататък, четете надолу.
В преследване на леда е част от Горичка Филм Фест благодарение на подкрепата на Фондация Credo Bonum.
Здрасти, Джеф. Кажи като начало пет ключови фрази за теб.
Авантюрист. Осъзнат. Вдъхновен. Спокоен под напрежение. Луд по нови технологии.
Как те намери историята за “вечните ледове” и климатичните изменения? И защо реши, че искаш да я разкажеш?
Запознах се с Джеймс през общ приятел, който успя да го убеди да ме вземе със себе си на първото си пътуване до Исландия (с което стартира и проекта на Балог Extreme Ice Survey за заснемане чрез time-lapse на ерозията на ледниците – б. а.). А аз си знаех, че искам да работя с Джеймс още от мига, в който си стиснахме ръцете – защото той е изключителен фотограф и можеш да научиш страшно много от него. И така, отидохме заедно в Исландия. После в Гренландия и Аляска. И приключението започна. Снимахме абсолютно всичко по време на експедициите, без още да знаем какво ще правим с материала и какво изобщо ще се случи с този проект. Знаехме само, че най-важното е да документираме процеса пълно и акуратно. Когато започнахме да сглобяваме различните парчета, си дадохме сметка, че историята, която Джеймс е подхванал, е много, много по-голяма от просто някакъв проект. И че можем да я разкажем през топенето на ледовете.
Сцената, която никога няма да забравиш?
Моментът със сгромолясването на гигантското парче от ледника, определено. Още не мога да повярвам какъв невероятен късмет имахме да бъдем там и да го хванем. (Екипът е дебнал момента няколко седмици на палатка в Гренладния, а въпросното парче е с размер 7.4 кубични километра – б. а.) Обзе ни огромно смирение и някакъв първичен страх, когато този масив, този праисторически лед, започна да се срива пред очите ни.
Урокът, който научи за себе си?
Лично за мен най-голямото прозрение беше да осъзная колко бързо всъщност се променя планетата. Никога преди не си бях и помислял дори, че е възможно измененията да се случват буквално пред очите ти.
Какво трябва да направим в е д н а г а, ако искаме да оцелеем на тази планета?
Ще ви прозвучи като клише, обаче наистина трябва да регулираме въглеродните емисии. Това е може би единственото мащабно действие, което можем да предприемем като общество, за да ограничим последствията от климатичните изменения.
Какъв е следващият ти филм?
Работим над продължение на В преследване на леда, но още е прекалено рано да говоря за това. Ще кажа само, че в екипа кипи трескаво въодушевление от потенциалните кадри, които се надяваме да заснемем и да въвлечем всички в историята на нашата променяща се планета.
В преследване на леда е на Горичка Филм Фест на 10 октомври от 18:30 в кино Одеон.
Билети: 5 лв. от касата на Одеон или онлайн от Горичка