Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Лавиноопасният ефект на промените в климата | Горичка

Лавиноопасният ефект на промените в климата

Променят ли си зимите в България и условията за ски? Как се отразяват промените в климата на лавинната опасност? Изместват ли се сезоните? Как се отразяват промените на горите в планините ни? По всички тези въпроси разговаряме с Доц. д-р Момчил Панайотов. Той е лектор по лавинна безопасност, председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил, съосновател на Българска лавинна асоциация, планински спасител, както и доцент в Лесотехническия университет в София, изследващ влиянието на промените в климата върху горите. Специализирал е в Института за проучване на сняг и лавини в Давос, Швейцария и вече повече от 20 години извършва наблюдения на снега и снеговалежите в планините от гледна точка на лавинната безопасност.

Променят ли се снеговалежите в българските планини през последните години?
– Да се правят анализи и обобщения за снеговалежите в България е много трудно, защото ние нямаме истински системи за наблюдения на снега. Имаме метеостанции в планините, които мерят валежи и т.н., но те обикновено са разположени по върховете, което не е адекватно, защото там вятърът винаги влияе. Ако има дългосрочни данни, на които да стъпим, истината е, че те не се публикуват и не можем да действаме както се прави на много места по света. Имаме лични впечатления обаче. Едно от нещата, които със сигурност знаем е, че късно-есенните валежи стават все по-несигурни. Ако в миналото декември е бил типичен зимен месец, в момента не е точно така. Случва се декември да бъде снежен в планините веднъж на 10 или на 7-8 години. Това се отразява много лошо на снежната покривка като цяло, защото, когато започне да вали сняг чак през януари, той често се явява първи сняг – отдолу земята е топла, той се топи лесно и това има доста негативни ефекти. Един от примерите е лавинната обстановка – нещо, което живо ни вълнува като хора, които често са в планината. Нещо друго, което всички виждаме е, че изглежда зимата много се измества. Става доста силна към края си, през март-април, и тогава има обилни снеговалежи, но и започва да е по-топло.

Как се отразяват тези промени? По-малко ли е снегът в планините сега?
– Всичко това значи, че може да имаме същото количество сняг като в миналото, но разпределението да е различно. Важно е не само колко сняг има, но и кога пада той като валежи, колко е влажен, колко е сух. Негативните ефекти на това по-различно разпределение на снеговалежите са много. Един от примерите са хората, които искат да карат ски. Един от най-баналните проблеми е, че дори ски курортите понякога се затрудняват да направят изкуствен сняг, независимо, че имат инсталации и са готови да похарчат много пари – ако температурите са твърде високи, усилията им са обречени на неуспех. На естествен сняг през декември вече почти не се разчита. За каране извън писти пък, ако не са покрити добре камъните и клековете, е почти абсурдно да се говори. Става все по-ненадеждно да има условия за извънпистово каране през декември, а понякога дори и през януари.

Отразяват ли се тези промени в снеговалежите и температурите на лавинната опасност?
– Тези промени в снеговалежите имат връзка и с лавините, защото по-плитката снежна покривка е много по-проблематична. Когато има плитка снежна покривка през януари, заради големите температурни разлики между въздуха и земята, това обикновено влияе на процеси на изграждане на много едри кристали в снега, които нямат връзка помежду си. Така този сняг става много „слаб“ и е предпоставка за лавини, когато след това в края на януари има по-обилен валеж. За съжаление, като се погледнат внимателно данните, повечето фатални инциденти с лавини в България са именно тогава – края на януари и началото на февруари и причините често са свързани с описаната ситуация.

Отразява ли се всичко това и на природата в българските планини?
– Промените в снеговалежите имат ефекти, разбира се, и върху природата. Освен с лавинна безопасност, се занимавам и с дървета и гори – преподавател съм в Лесотехническия университет в София. Много важно е малките фиданки да бъдат защитени от снежна покривка през зимата, за да не измръзнат от студовете още през декември и януари. Ако в този период няма достатъчно сняг, те са изложени на много ниски температури и могат да измръзнат самите фиданки или пък да замръзне почвата и буквално „изхвърли“ коренчетата от снега. Промяната в снеговалежите в България има такива косвени негативни ефекти.

Друг пример са зимните дъждове и поледиците. Миналата година на 8-9 януари имаше обилни валежи от дъжд в планините, което е изключително необичайно. Аз лично никога не съм бил свидетел на такова нещо. Този дъжд на много места се превърна в лед и предизвика изпотрошаването на хиляди дървета в района на Петрохан и други места. Наложи се затваряне на прохода за седмица, пътят беше напълно блокиран от паднали дървета. Понеже това е наше стопанство, на Лесотехническия университет, мога да кажа, че още дълги години няма да можем да се справим проблема, който възникна след въпросния дъжд и заледяването му. Прогнозата е, че поне 2-3 години още ще трябва да се борим с последствията в района на Петрохан. Просто един дъжд, който трябваше да бъде сняг.

Какви бяха последните няколко зими в планината?
– Настоящата зима например прилича на истинска зима. Силните ветрове този сезон отнесоха много голяма част от снега, но въпреки това продължава да има немалко сняг в планините, който натрупа сравнително рано. В края на февруари и началото на март имаме поредица от няколко обилни валежа. Предишни години обаче имаше зими, в които същинските снеговалежи в планините започваха чак през март, а някои години изобщо не можеше да се каже, че сме имали зима. Наблюденията ми са от вече над 20 години фрирайд ски в българските планини. Имам файлове, в които записвам кога какви са условията, лавинната опасност и т.н. и така се опитвам да следя тенденции. Дори и без да гледам данните, мога да кажа, че виждам промяната. Разбира се, тази промяна, ако погледнем в един дълъг контекст, е рано да кажем дали е устойчива, защото може да се случи и нещо друго. Подобни обаче са и данните от дългосрочните модели. Примерно за Балканския полуостров прогнозите са, че валежите няма да намалеят като количество, но зимите е вероятно да са по-топли, което може да означава, че част от тези валежи, които ги очакваме като сняг, могат да се окажат от дъжд.

Друг интересен пример е зимата на 2019 г., т.нар. „ковидна зима“, която скиорите почти я бяхме отписали. Просто нямаше сняг. В един момент обаче, на 15-и март, когато ни затвориха, тя се засили. Стана истинска зима в планините.

Миналата зима, тази на 2021 г., също протече по подобен начин. В началото на март почти нямаше сняг и започна да вали след 15-и март и така продължи с много снеговалежи и през целия април. Можеше да се кара и през май месец, както се случваше често в миналото.

Може ли да се каже, че има „изместване“ на зимата в България?
Да, колкото и големи вариации да има, не може да се отрече, че през последните две десетилетия се наблюдава едно изместване на зимата. Нещо, което преподаваме на студентите е, че в средиземноморския климат е нормално да вали най-много през ноември, декември и януари. България, особено южната й част, е много повлияна от средиземноморския климат. Това, че тези валежи в началото на зимата значително намаляха, е много видно и в крайна сметка има сериозни ефекти. Примерно тази година в Пирин през януари до половината на февруари имаше много по-малко сняг отколкото в Рила, а обикновено не е така. Причината е, че просто в Южна България не валя толкова много сняг между ноември и януари. Други години пък изобщо няма валежи от сняг през ноември и декември. Ноември напоследък бележи рекорди за високи температури в планините. Имам записи на температури в горите, които следя и от тях е видно, че през ноември е все по-топло. Пример са и данните за Мусала – ако ги погледнем се наблюдава една трайна тенденция за покачване на температурите, и летните, и зимните. Като изключим една-две години напоследък, тази тенденция почти не се прекъсва, температурите трайно се „катерят нагоре“. Това е един от най-осезаемите ефекти от промените в климата у нас, но повечето хора не го виждат, защото живеят в града и там условията не се променят толкова рязко. В планините обаче има осезаемо затопляне, което в комбинация с по-малко зимни валежи, започва да има негативни косвени ефекти.

Още по темата сняг и зимни спортове четете в статията ни Сняг за размисъл