Лилия Попганчева е консултант-терапевт (коуч), фасилитатор (водещ) на групи за личен опит във FusionPoint. Лилия е магистър по социални политики от Джорджтаунския университет, Вашингтон, работила е в Световната банка. Сега специализира психотерапия през психодрама и психоанализа (магистърска програма „Артистични психо-социални практики“ към НБУ) и участва в първата група в България за обучение в групова психоанализа към Виенски университет „Зигмунд Фройд“. Обича екстремни спортове, обожава изкуството във всичките му форми, пише в български списания, занимава се с фотография и има силен интерес към социалната работа.
–
Поканихме Лилия на Форум Бизнес за да донесе вдъхновение за нови начинания, с разказа си за „трансформацията, която дебне от всякъде, за любовта като път, и за новото начинание Fusion Point“.
–
Коя е любимата ти игра от детството?
Катеренето – по дървета, покриви на къщи, скали
Участвала ли си в бой с възглавници?
О да, и досега поддържам добра форма
Изброй три свои хобита?
Кайтсърф, водолазене, изкуство – потребителски, както и любителски
Кой е твоят любим предмет от ерата на социализма?
Транзисторът на дядо ми, с който той едвам едвам сред пращене и пукане слушаше Дойче Веле и Гласът на Америка. А в училище физика.
Коя песен пееш под душа?
Summer time и Power to the people – но второто не е със соц уклон, а е в стил протестен митинг ?
Кой е най-добрият концерт в България на който си била?
Японските барабани в НДК, първият концерт на Васко Василев в зала България (много различен от сегашните му концерти), Мано Чао
Кое е най-готиното име на град в България?
Люботрън
Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Стефан Стамболов заради куража и характера, Ганди заради вдъхновението.
Имаш ли любимо предаване?
Нямам телевизор от половин година. Иначе следя Нощни птици и По света и у нас.
Без какво не можеш?
Любов, децата ми, планини
А с какво можеш и без?
Обещания
Кои са блоговете, които следиш?
Не следя блогове – по-скоро следя интересни нишки от информация и хора.
Кой е достоен за пример?
Мисля, че зависи за какво и за кого. Много хора има достойни за пример – може би дори повечето хора правят достойни постъпки, за които често не знаем. Определящо е според мен чувството за отговорност, грижата за себе си и околните, добрината, прошката – хора, които умеят тези или други подобни неща са достойни за пример.
Кое ти дава надежда?
Всеки изгрев.
Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Тази работа, на която в момента съм се посветила – консултант-терапевт или с риск да звучи банално – работа, която помага на другите да си помогнат сами … и това ако може да се редува с кайт инструктор на някой остров.
Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да нарисувам картина, да напиша стих, да погледна своите внуци в очите, иначе е ясно, че искам неща като да отида в Хималаите по стъпките на баща ми или на Петя, да карам кайтсърф по вълни, с високи подскоци и дълго реене, да отида на хели ски в Памир и други подобни.
Кой е най-големият ти страх?
Страх ме е да се страхувам и много целенасочено анализирам всеки прокраднал се страх, за да го осмисля и преодолея – с различна успеваемост. В момента на дневен ред ми е страхът да живея дълго сама с децата ми и съм зациклила на дефиницията за ‚дълго‘.
Какво те съветват децата?
Последните съвети на дъщеря ми са да не се обличам в дълги поли, защото не ми отиват, да си държа на думата, да споделям повече с нея какво правя. От сина ми последният съвет беше да седна до леглото му докато заспи и да пробвам скачането в локви.
Коя е най-голямата свобода?
Тази, която сами си даваме.
–
Форум Бизнес
14 май 2011
Чудесно интервю, Лили. Браво.