Годината е 2020, а въпреки постигането на Парижкото споразумение, не изглежда човечеството да може да изпълни поставените задачи. Затова Горичка поема по нов път. Магдалена Малеева разказва за новото начало, идеите за развитие и групата на “Анонимните климатици”, която тук ще излезе от анонимност.
Ако сега трябва да обясниш на децата си защо преди 14 години започнахте Горичка, какво ще им кажеш?
Маги: Бих им казала, че на света има неща, които не ми харесват и искам да работя за това да ги подобря. Моите деца са достатъчно големи и виждат тези неща. Усещат мръсния въздух, виждат отпадъците и промяната на сезоните. Това, което бих обяснила на моите и на всички деца, е че действията ни са свързани с опита да ускорим прехода към по-устойчив свят. Да правим така, че за тях и техните деца да оставим един по-нормален свят.
Защо за теб темата за климата е важна?
При мен всичко започна в края на 90-те, когато все още играех тенис. Тогава близо две години отсъствах заради контузия и започнах да чета много за връзката между хората и природата, за огромното ѝ значение за здравето ни. Каква е водата, какъв е въздухът, каква е почвата се отразява и на нас самите.
Какви са научените уроци след 14 години работа на Горичка?
Основното, което правехме в Горичка през годините, е да разказваме за проблемите и да предлагаме начини за тяхното решаване. Защото решения всъщност има. Когато преди 7-8 години доста медии в България започнаха да имат отделни секции, свързани с климата, както и журналисти, които да пишат по темата, аз много се зарадвах и си помислих: „Ето, вкарахме темата в публичното пространство у нас. Щом вече всяка медия има ресорен журналист за Околна среда, сме си свършили работата. Нещата ще започнат да се оправят.“
Само че вече сме 2020 г. и въпреки постигането на Парижкото споразумение, не изглежда човечеството да може да изпълни задачата.
Аз съм силно разтревожена от темповете на покачване на температурата, все по-сложната ситуация за природата, а неяснотата затова в какъв свят ще живеят децата ни. Поради тази причина повече от всякога ми се иска да продължим да говорим за това основно предизвикателство, пред което е изправено човечеството, и да разказваме за решенията.
Аз вярвам, че въпреки негативните тенденции все още имаме шанс да удържим покачването на температурите, така че тези катаклизми, които според учените ни очакват, да не са необратими.
Затова смятам, че е важно да говорим за решенията, да разказваме къде се намираме и така да достигаме до все повече хора, които осъзнават, че не сме отделени от природата. Ако тази единна екосистема не е в добро състояние, вече не става дума за изчезване на растителни и животински видове, а за нашето собствено оцеляване.
Един от най-важните уроци за тези години беше, че нещата не се променят достатъчно ефективно, а аз искам да участвам в този процес за по-бързо намиране на верния път.
Какви са проблемите в България?
У нас, както и навсякъде по света, един от основните проблеми е в крайната поляризация на мненията. Тук често не се изслушваме не защото нямаме обективно мнение по една или друга тема, а защото просто не се харесваме.
България не е изключение и от необходимостта да се предлагат устойчиви решения, малки и големи стъпки, свързани с адаптирането към климатичните промени. На мен ми се иска този разговор да излезе на преден план и с него да са ангажирани широк кръг от знаещи и можещи хора.
Какви нови неща ще се случват с Горичка?
Преди година – през август, водена от моята тревога и вдъхновена от невероятните протести, които се случваха тогава тук и по целия свят, свързани с климатичните промени, поканих вкъщи свои приятели и познати. Това бяха хора, свързани с темите за климата, които съм срещнала от 2004 г. досега, откакто се прибрах да живея в България. Сред тях има собственици на бизнес за възобновяема енергия, експерти в администрацията, приятели от неправителствения сектор и хора, с които през годините сме си споделяли тази загриженост към промените в климата.
В последните години аз наистина се надявах, че нещата ще вървят в правилната посока. На срещата обясних, че сама не зная какво да правя, но искам да съм полезна – да ускорим този процес на осъзнаване и по-бързо намиране на решения.
Тогава прекарахме повече от 3-4 часа. В тях имаше разгорещени разговори и спорове. В този момент нямах представа какво ще се случи, но казах, че поемам отговорност един път в месеца да се срещаме.
Какво всъщност правите?
От тогава са минали повече от 12 месеца, ние сме се срещали 25 пъти. През пролетта, по време на локдауна, се срещахме всяка седмица онлайн.
Около 10 месеца след първата ни среща започнаха да се изясняват евентуалните пътища, по които тази група може да поеме. Беше и продължава да бъде страшно интересно. Най-красивото в групата е това, че хората са много различни, често има разгорещен дебат и несъгласие между членовете. На мен това ми е любимо – аз страшно много харесвам тези хора. Те са на различно мнение и за мен така вървим към евентуални решения. Хората се изслушват и уважат в дебата. Някои разбират климатичния проблем повече от други и самите ние научаваме нови и различни неща.
Основната теза, по която всички сме постигнали съгласие, е, че климатът е най-сериозният проблем, пред който е изправено човечеството.
Шеговито се кръстихме “Анонимните климатици“, но искаме тази група да излезе от анонимност и нашият разговор да е видим от повече хора. Сигурна съм, че не познавам всички в България, които са загрижени за климата, и затова искам да привлечем повече от тях.
Това е новото нещо, което правим от година – в нашия канал за комуникация сме разделени на различни групи по знания и интереси. Всяка група търси свои решения самостоятелно, но имаме и общи срещи, споделяме информация. Вече групата е от около 50 човека. Това действа вдъхновяващо, както на мен, така и на останалите.
Това е и друга основна полза от групата – чувството, че не си сам, че имаш съмишленици. Има хора, които точно като мен са загрижени и искат да ускорят тази промяна към по-добро, и вярвам, че ще откриваме все повече от тях.
Разбира се, не се ограничаваме само до приказки, а също така се опитваме да реализираме различни идеи, за да покажем и на практика, че промените са съвсем възможни.
Кой и как участва?
Засега групата е неформална. Всеки предлага човек, който е свързан с темата или може да допринесе и така се включват новите хора. Групата расте доста органично, а нещата около нас стават спонтанно и от само себе си. Имаме базова структура, ред, организация и планиране.
Сред основните ни цели е да включим още повече хора от всякакви сектори в групата. Надявам се и очаквам хората да се свързват с нас, за да можем да действаме заедно.
Оттук нататък ще споделяме мнения на различните членове по ключовите въпроси, свързани с климата. Планираме, след като ситуацията около пандемията се нормализира, да организираме събития, дебати и други инициативи, с които да привличаме хората.
На каква промяна се надяваш?
На този въпрос наистина ми е невъзможно да отговоря. В групата има сериозна експертиза по съществени теми като земеделие и енергетика. Смятам че там имаме хора, които имат решенията за България.
Надявам се да можем да си структурираме разговора, за да можем да покажем колко са сложни и трудни решенията. От друга страна от този дебат излизат и доста прости неща, малки стъпки, към които трябва да се стремим.
Надявам се да можем да преведем на прост език доста сложни теми. По този начин все повече хора ще могат да разберат колко е важно следващите няколко години да се вземат бързи мерки.
Наистина най-ценното на групата е този разговор, който тече и, макар невинаги всички да са съгласни, продължаваме да се изслушваме и да търсим верния път. Този процес никога няма да спре, защото никога няма да сме сигурни във верния отговор, нещата се променят. Всички трябва да се адаптират.
Искам да сме пример за това, че е нормално хората да са на различно мнение, да има диалог. Няма нужда да се мразим и да не се харесваме само защото сме на различно мнение. Напротив – това е богатство, това помага да достигаме до решенията заедно.
Важно за нас е акцентът да остане върху климата и да покажем, че за България има решения и те могат да бъдат реализирани.
