Малките ферми срещу големи корпорации. Защо протестират в Индия?

От септември, когато индийският парламент прие предложените от правителството на премиера Неренда Моди реформи, свързани със земеделието, страната е раздирана от протести.  През ноември хиляди фермери се опитаха да влязат в столицата Ню Делхи, но бяха спрени от полицията. От тогава те се организираха в лагери в покрайнините на града и обявиха, че няма да си тръгнат, докато гласуваните закони не бъдат отменени.

В края на януари те все пак успяха да влязат по улиците на града на мирно шествие в Деня на републиката. Фермерите влязоха със своите трактори и обградиха Червената крепост. Шествията обаче разпалиха агресия, което даде повод на полицията да използва сълзотворен газ и да извърши масови побои над протестиращите. Стотици бяха арестувани, а правителството използва възможността, за да ги определи като “опасни“. За да затруднят действията на фермерите индийските власти, освен с арести, започнаха поетапно да прекъсват и интернет връзката им, което значително затрудни възможностите им за организация.

Какво точно се крие зад решението на правителството, кои са протестиращите фермери и защо се борят срещу решенията на правителството на Моди?

 

Кои са фермерите и защо протестират? 

Фермерството е основният поминък на населението в Индия. По данни на световната банка около 40 % от гражданите работят в сектора. Земеделието е свързано и със значителна част от износа. Индия е сред лидерите по експорт на плодове, зеленчуци, пшеница и ориз. Страната доставя и близо 70% от подправките, използвани по целия свят, сред които са джинджифил, чесън, куркума и други.

В същото време в две от най-големите области, свързани с производството на земеделски продукти, северните Пенджаб и Хариана, но и не само, фермерите притежават малки земи, които им носят приходи, достатъчни само за издръжката им. 68 % от всички тях притежават по-малко от 1 хектар земя. Приходите за едно домакинство в някои области достигат средно до 20 000 рупи или 271 долара на година.

От 2017 г. насам доходите на работещите в сектора намаляват, докато в същото време инфлацията в страната значително се увеличи. В последните няколко години централното правителство и отделни области стартираха схеми за подпомагане на фермерите, за да спрат затъването им в дългове.

От 2020 г. насам фермерите протестират, защото според тях въведените промени ще ги ощетят значително и ще ги направят зависими от големите корпорации, които се очаква да навлязат в сектора.

Асошиейтед прес коментира, че новото законодателство не дава яснота за това дали държавата ще продължи да гарантира цените за изкупуване на основните култури. Подобна система е въведена още през 1960 г., за да се бори с недостига на храна за населението. От правителството обявиха, че гарантират, че изкупните цени ще останат гарантирани, но фермерите искат законодателни промени, с които това да бъде определено като тяхно право.

Земеделците се опасяват, че предлаганите промени са знак, че държавата бавно ще се оттегли от системата за одобрените от правителството пазари, работещи с фиксирани цени. Според тях това ще ги принуди да продават продукцията си на частните компании, които обаче ще имат възможност да свалят рязко приходите от труда им.

Основен проблем е и че новият закон не позволява на фермерите да отнесат споровете си, относно изпълнения на договори, към съда. Вместо това евентуалните диспути по уговорките между тях и корпорациите ще се разрешават от правителствени институции.

Освен чисто икономическите причини, световните медии коментират, че зад тях стои и друг тип напрежение. Фермерите, които идват от Пенджаб и Хариана, са основно от религиозното малцинство на сикхите. В годините на управление на Моди те са една от най-репресираните общности в страната, което пролича и при използването на религиозната им принадлежност като аргумент за проявената агресия и определянето им като “лоши” в цялата история.

 

Какво твърди правителството и защо протестите имат голямо значение 

Според правителството на Моди промяната на законодателството ще даде по-голяма възможност на фермерите да пласират стоката си. Разрешаването на извършването на продажби извън територията на отделните области, заедно с въвеждането на търговия чрез онлайн платформи, според управляващите е също възможност за разширяване на пазара за производителите. Те твърдят също, че целият сектор ще получи потенциал да се разрасне заради очакваните частни инвестиции.

След като преди седмици Върховният съд временно спря влизането в сила на трите закона, от правителството се опитаха да преговарят с фермерите за извършване на промени и забавянето промените с 18 месеца. След десетки преговори обаче до съгласие между двете страни не се стигна, а земеделците продължават да настояват за пълната отмяна на реформите.

Пред Ройтерс местни и световни експерти коментират, че въпреки сериозната необходимост от реформиране на сектора, правителството на Моди е предприело сериозни промени без да успее да постигне консенсус и без достатъчното участие в преговорите на фермерските съюзи. Те също така смятат за притеснителни големите привилегии, получени от големите частни компании.

Освен чисто икономически, протестите имат голямо значение за политиката в Индия, както и за образа на страната пред света.

Както вече стана ясно фермерите формират значителна част от работната ръка и населението в страната. Те са значителен дял от базата на гласоподавателите на партията на Моди Индийски национален конгрес. В политическата история на страната редица лидери винаги са опитвали да привлекат на своя страна земеделците и са се отнасяли внимателно към тях.

От началото на протестите Моди вече загуби две от партиите, които подкрепяха правителството. Недоволството идва в неудобен моменти и от гледна точка на икономическата криза, провокирана от пандемията.

Сблъсъците на протестите от края на януари пък привлякоха световното внимание върху проблема и представителите на западни държави изказаха критични позиции срещу действията на властите.