Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
„Марица изток“ в бъдеще време | Горичка

„Марица изток“ в бъдеще време

Доктор Румяна Грозева от Агенция за регионално икономическо развитие Стара Загора за „Марица изток“ и справедливия енергиен преход в региона

Закриването на въглищни мощности в България. Бъдещето на „Марица изток“ и хората в региона. Възможностите за справедлив енергиен преход. Все теми, които са дългоотлагани и са се превърнали в поводи за множество страхове и спекулации. Именно за тях разговаряме с доктор Румяна Грозева – изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие Стара Загора. Организацията, която представлява д-р Грозева, от 2018 г. насам е водещ партньор по проект на голям международен консорциум, финансиран по програма Interreg Europe и посветен на разработването на местни политики за декарбонизация, за обучение на публичните администрации и заинтересованите страни за това как да се справят с предизвикателството на енергийния преход и какви мерки трябва да бъдат взети. Крайната цел е преход, който да бъде плавен и справедлив, както за хората, така и за природата.България вече потвърди, че предстои закриване на въглищни мощности. Доколко тази тема се обсъжда в района на Стара Загора?
– Горда съм, че в средата на 2018-та година именно екипът на Агенция за регионално икономическо развитие Стара Загора поде открит диалог с всички свързани с „Марица изток“ страни. Направихме го, защото дотогава темата в региона или беше много рядко засягана, или се говореше под сурдинка. Оттогава обсъжданията не са спирали, не са спирали и усилията този диалог да бъде публичен и се радвам, че успяхме да въвлечем в него и местни власти, и администрацията, и самите дружества, които са в региона на „Марица изток“ мините и топлоелектрическите централи.

Какво бъдеще очаквате за „Марица изток“ и региона?
– Визията ми за региона изкристализирала след множество срещи както с редовите хора, работещи в „Марица изток“ и с техните директори, така и с колеги от други райони, които са в подобна ситуация и трябва да направят своя преход. Представям  си „Марица изток“ като дружество, като структура, която ще продължава да бъде  водеща и движеща за устойчивото развитие на региона, но преминаваща към по-чисти технологии за производство на електроенергия. Представям си превръщането на „Марица изток“ в хъб за зелен водород, център за тази технология не просто на Балканите, но и за Централна и Източна Европа. Важно е и изграждане на индустриална симбиоза на територията на вече изкопаните въглища, тези територии, които трябва да бъдат рекултивирани и върнати в стопанския живот на региона. Като тази индустриална симбиоза може да е базирана на ресурсите, които са налични в региона, защото това, което той е дал, е благодатно и за производство на естествени торове, които ще продължават да стават все по-търсени в контекста на преструктурирането на селското стопанство и избягването на изкуствените торове. Строителните материали, за които също, въпреки кризата в момента, има немалко търсене, могат да бъдат част от въпросната индустриална симбиоза. Би била добра идея и една от структурите в Стара Загора да се занимава с насърчаване на иновациите, създавайки фонд, който да подкрепя стартиращи иновативни предприятия, работещи на база на съществуващите в комплекса ресурси, за да може районът да се развива по-успешно.

Какви според Вас са реалистичните срокове тази промяна да се случи?
– България официално заяви 2038 година като краен срок за извеждане на въглищните мощности. За немалка част от хората обаче е ясно, че този преход може да се случи и по-рано по чисто икономически причини. В същото време често се говори за това, че без въглища сме за никъде. Трябва да бъдем откровени, че на този етап ние действително не можем без въглищата. Може на много хора тази теза да не им харесва, но все още сме зависими от въглищата и, за да постигнем въпросния енергиен преход, ще трябва да работим още по-целенасочено и упорито в търсене на чисти енергоносители. Следващите десет години могат да се окажат наистина решаващи, защото възобновяемите енергийни източници, макар и да имат много противници, се развиха много бързо и именно това ги направи най-евтините в момента като цена на енергия. Въпросът е, че те са крайно недостатъчни на този етап, за да задоволят търсенето и на индустриалните, и на битовите потребители.

Какви са основните предизвикателства пред справедливия енергиен преход за района на Стара Загора?
– В момента редовите хора, които са заети в „Марица изток“, едва ли не са зачеркнати. Видно е, че липсват визия и лидерство с ясното желание за този комплекс да бъдат търсени възможности за друг вид развитие. Срокът за закриване на въглищните мощности е хем кратък, хем достатъчно дълъг, ако са налице въпросните визия и воля нещата се получат. Най-важни в момента са визията и лидерството. Така е, защото пари има, последното, което може да се каже е, че този преход няма да бъде обезпечен с финансови средства. Напротив, регионът е на път да се сблъска с една огромна маса от пари, финансиране, което обаче може да бъде получено единствено и само срещу проекти. Това, което се случи на работната среща с избрания консултант от Европейската комисия за подготовка на териториалния план за Стара Загора, всъщност много ясно показа, че липсва единна визия за региона, както и че проектната готовност е на едно изключително ниско ниво. Лидерството означава воля за водене към тази конструктивна промяна. За мен преходът не означава „утре спираме багерите, заключваме комплекса, заключване тецовете и пускаме хората да се справят сами“. Това може да се случи само при една много сериозна безотговорност към хората, които са ангажирани в сектора в района. 

За да се случи промяната по този начин, как може да се подпомогне чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и с Фонда за справедлив преход, който е конкретно за такива цели?
– Можем да си помогнем с тези финансови инструменти, ако първо седнем и сложим картите на масата, за да започнем да работим заедно с всички заинтересовани страни, защото и двата финансови инструмента са директно обвързани с конкретни проекти. Това означава, че не се дават пари на калпак, а се финансират конкретни проекти, които както поотделно, така и в цялостен план трябва да доведат до конкретни промени в посока декарбонизация на икономиката. Друг важен момент е, че има изискване на Плана за възстановяване устойчивост и на европейската програма, която продължава вече трети програмен период, минимум 30% от инвестициите да бъдат насочени към „позеленяване“ на дейностите, свързани с индустриалния и социален живот. В този смисъл въпросните фондове могат да бъдат от съществена помощ, но няма как да решат проблема ни, ако ние самите като общество, като политици, като бизнес не започнем да работим в посока на търсене на зелени решения за инвестиции в иновации и в конкретни проекти за разширяване на ВЕИ мрежата. Това обаче е важно да не се случва по безотговорен начин. Аз например съм много голям противник на практиката да бъдат унищожавани обработваеми земи и пасища, за да бъдат правени фотоволтаични или вятърни паркове. Има достатъчно възможности за ВЕИ, ако се тръгне през енергийните кооперативи. Налице са достатъчно големи площи върху жилищни блокове, които стоят празни и това е една неизползвана индустриална площ. Друга важна тема е енергийната ефективност, която трябва да бъде значително повишена. Трябва да се работи и за създаването на повече пасивни сгради. Така че има достатъчно възможности.

Има ли добри примери от региони с подобна съдба в Европа?
– Въглищните региони в преход в Европа в момента са около 100. Когато говорим за подобни добри практики, които да бъдат привнесени в България, това, с което аз и екипът ми много често се сблъскваме, е контрааргументът, че на тези места е много по-лесно, че те имат повече пари и пр. Интересно е да се видят част от партньорите по проекта, по който работим – Министерство на енергетиката икономиката на Бранденбург в Германия, Полша, Естремадура в Испания, Козани в Гърция и други. В Германия например част от бившите рудници са превърнати в зелен парк с езера и място за отдих. На хората е предложена преквалификация, а за тези, които искат да стартират частен бизнес и са представили бизнес план, се може да се предостави финансиране. На хората, на които се е наложило да започнат работа в друго населено място, се поемат разходите по преквалификация, като за една година се покрива и ако има отрицателна разлика в заплатите. Ако се налага цялото семейство да се премести, се осигуряват средства и за квартира, за училища на децата и други разходи, за да не създава дискомфорт и понижаване качеството на живот на тези хора. Всичко това не е невъзможно да се случи и в България благодарение на териториалния план за справедлив преход. Друг интересен пример е Полша, където се е случило много сериозно преструктуриране на икономиката, за да се привличат нови инвестиции, особено свързани с електромобили и електроавтобуси. Известен факт е, че Полша започва да се превръща в център за този вид индустрия. Интересен е и опитът на Чехия, където също се правят стъпки за създаване на среда за иновации и се привличат наистина устойчиви инвеститори, такива, които не идват заради евтиния труд, а с дългосрочен интерес за развитие на бизнеса. Другият интересен пример е от Козани в Гърция – едно от местата, с които най-често ни сравняват. Примерът с тях обикновено е за това как са затворили въглищните си мощности и колко негативно се е отразило това на икономиката и на местните жители, колко много пари са усвоени и как въпреки това ситуацията не се е подобрила. Всъщност положението им вече не е точно такова. Козани е поредното потвърждение, че ако нямаш ясна визия, ако нямаш план какво да направиш с парите, те няма да ти помогнат. Всъщност колегите в Гърция се оказва, че имат един много подробно разработен териториален план за справедлив преход, който предвижда инвестиции в иновации и в развитие на индустриалните сектори, които са алтернативни за създаването на нови работни места, за устойчиви работни места и в партньорство с университета си са разработили цял план и методика. По този начин следят от какви работни места ще има нужда в зависимост от привлечените инвестиции както от местни, така и от чужди източници, за да могат да отговарят на търсенето и на работодателите, и на бизнеса.