Местни и био храни в публичните институции – мисията възможна

Може ли местното и биологично земеделие да бъдат насърчени и то по начин, от който печелят всички? Има ли как да намалим зависимостта от внос и в същото време да скъсим дългите, замърсяващи и оскъпяващи хранителни вериги? Възможно ли е възстановяването от COVID-кризата да се превърне от предизвикателство в една добра възможност за българските земеделски производители?

Няколко въпроса, които започват да стават все по-важни и належащи в настоящата ситуация. Това доколко ще бъдат изведени като приоритет и какво решение ще им се намери може да се окаже ключово за важен сектор като селскостопанския в България.

Факт е, че бъдещето на селското стопанство в Европейския съюз е със силен приоритет на екологичното земеделие. Факт е обаче и че делът на интензивното земеделие в България спрямо общото е най-висок в целия ЕС, а делът на биологичното земеделие – най-нисък. „Политиката за развитие на биоземеделието в България през последните години не дава резултати и показва неразбиране на смисъла и значението на този вид земеделие от администрацията, както и неспособността да се намират и прилагат успешни политики за тази цел. За разлика от биологичното земеделие, резултатите от политическите мерки се виждат в интензивното производство на пшеница, слънчоглед и царевица“, споделя д-р Стоилко Апостолов от фондация “Биоселена”.

Проблемът
Цифрите говорят още по-красноречиво. Субсидиите в земеделието са в размер на 3 милиарда лева, което е почти половината от стойността на продукцията, равняваща се на 6,8 милиарда лева. В този смисъл, земеделието ни е зависимо от субсидиите и политическата рамка и без тях трудно би продължило да съществува в този си вид. Резултатът е, че българското земеделие е силно субсидирано и ориентирано към експорт на суровини, а българският пазар разчита до голяма степен на внос на почти всички хранителни групи, което ни доближава като профил до държави без природни ресурси за земеделие.

Решението
Тези задълбочаващи се проблеми на българското земеделие обаче биха могли да имат сравнително лесно за приложение решение. Гражданска група „Анонимните климатици“, сформирана около Gorichka.bg, има предложение как може да се случи това. Идеята е държавата да осигури средства за всички държавни учреждения, които купуват храна – училища, болници, детски градини и други, с които да се компенсира разликата в цената между конвенционалната и биологична храна и това да позволи да се въведе изрично изискване всички учреждения да купуват само храна от биологично земеделие, произведена или преработена в България.

„Предлагаме рамка, която насърчава и стимулира развитие на целия сектор, а не само на отделни брънки във веригата на производство на храна – от фермата до чинията“, аргументира предложението Стоилко Апостолов. По този начин държавата ще заеме мястото на краен клиент и ще подпомага цялата верига на производство на храна с добавена стойност от местно биологично земеделие. „ Когато стимулът е на края на веригата, се създава възможност за развитие през пазарни механизми и развитието на един здрав, иновативен и конкурентен сектор“, допълва Любомир Ноков от “Био България”.

Освен икономически ползи, тази мярка би имала и много други позитиви. „Очакваме и много ползи от това, че ще се подобри значително качеството на храната в училищата и болниците, от друга страна ще се създаде допълнителна работа в много предприятия в хранителния сектор“, разказва Любомир Ноков.

Според авторите на предложението бюджетът за този проект би бил равен на 30% от сегашните разходи за закупуване на храна от въпросните учреждения. По тяхно мнение, за да има ефект, срокът за изпълнение на тази мярка би следвало да е не по-кратък от три години.

Промяната вече се случва
Закупуването на местни и биологично отглеждани храни за публичните институции не е нещо ново и вече се прилага на много места по света. Един от най-ярките примери е Дания. В Копенхаген 86 процента от публичните институции осигуряват храна от биологично земеделие и местни производители. Хиляди училища, болници, центрове за грижи за деца, домове за възрастни, обществени и социални кухни, министерства и дори военни казарми в цяла Дания са променили източниците си на доставки и начините за приготвянето на храна, за да осигурят повече местни и биопродукти, сезонни плодове и зеленчуци и много по-малко хранителни отпадъци. Спестяванията, генерирани чрез намаляване на отпадъците и дела на месото, са компенсирали ценовата премия за биологични храни. Това е позволило 60 процента от използваните в менютата продукти да бъдат от биологично земеделие без да се увеличава бюджетът. Според калкулации на правителството промяната е струвала по малко от две евро на година на датски гражданин, а ползите от нея са изключително големи и широкообхватни. Сред тях са намаляване на парниковите емисии благодарение на скъсените хранителни вериги с по-малко транспорт и по-малко отпадъци, използването на по-малко химикали в земеделието, подпомагане на биологичното разнообразие, качеството на питейната вода и общественото здраве. Изследвания от Дания показват също така нова мотивация и по-висока удовлетвореност от работата сред ангажираните в земеделието и кухненските работници.

Друг интересен пример е Франция. Там е приет законът EGalim, който задължава всички кухни, финансирани с публични средства, от първи януари 2022 г. да използват минимум 50% устойчиви хранителни продукти, като поне 20% да са биологично произведени.

От фермата до вилицата
На 20 май 2020 г. Европейската комисия публикува своята стратегия „От фермата до вилицата“, с която цели справедлива, здравословна и екологосъобразна хранителна система. Документът е първа стъпка за запълване на празнината в общата хранителна политика на ЕС. Стратегията поставя основите за трансформацията на хранителните вериги в ЕС съгласно критериите за устойчивост. Устойчивата хранителна система трябва да осигурява безопасна, питателна и здравословна храна за настоящето и бъдещите поколения на дадена територия; да осигурява продоволствена сигурност, без да вреди на околната среда; да бъде устойчива в социално и икономическо отношение, както и устойчива на ценови шокове и други кризи; да бъде откликващи на социални неравенства и други форми на несправедливост.