Митове за индустриалното земеделие

Био земеделието е единственият начин “да се произвежда храна” без да се вреди на планетата и на здравето на хората.

Др. Вандана Шива, за aljazeera.com

Доклади, стремящи се да поставят биоземеделието под съмнение, изведнъж започнаха да заливат медиите.  Има две причини за това. Първо, на хората им омръзнаха корпоративните атаки от токсични вещества и ГМО. Второ, те се обръщат към био земеделието и био храната като към начин да спрат токсичната война срещу Земята и срещу телата ни.

Във време, когато индустрията гледа към страхотните печалби, които могат да се получат от монопола върху семената, чрез патентовани семена и семена създадени с токсични гени и гени, които правят посевите резистентни към хербициди, хората търсят хранителна свобода чрез органична, неиндустриална храна.

Хранителната революция е най-голямата революция на нашето време и индустрията изпада в паника. Затова тя разгръща пропаганда, като върви по стъпките на Гьобелс и вярва, че една лъжа повторена сто пъти се превръща в истина. Но храната е нещо различно.

Ние сме това, което ядем. Ние самите сме си барометри. Нашите ферми и нашите тела са нашите лаборатории и всеки фермер и всеки гражданин е учен, който знае най-добре как лошото земеделие и лошата храна могат да навредят на земята и на здравето ни и как доброто земеделие и добрата храна лекуват планетата и хората.

Един пример за мит на индустриалното земеделие може да се види в статията на Роб Джонсън ”Големите био митове” публикувана в броя на “Тhe Tribune” от 8-ми август. Той се опитва да твърди:

“Био храните не са по-здравословни и по-добри за околната среда – и те са пълни с пестициди. В ерата на климатичните промени и недостига на храна тези храни са лукс, който светът не може да си позволи”

Тази статия беше публикувана в “The Independent” и оборена, но е използвана от “Тhe Tribune” без опровержението.

Всеки аргумент в статията е измамен.

Основният мит на индустриалното земеделие е, че произвежда повече храна и пести земя. Обаче колкото повече се разпространява промишленото земеделие толкова повече са гладните хора. Колкото повече индустриално земеделие – толкова повече отнета земя.

Процесът срещу индустриалното земеделие

Продуктивността в индустриалното земеделие се измерва в добив на декар, а не в общата реколта. И единственият разход, който се взима предвид е работата, която е изобилна, а не и природните ресурси, които са оскъдни.

Система, която е гладна за ресурси и ги унищожава не е пестелива към земята, тя поглъща земята. Ето защо индустриалното земеделие провежда масирано планетарно ограбване на земя. Това води до обезлесяването на амазонските дъждовни гори за соя, а в Индонезия за палмово масло. И поддържа поглъщането на земя в Африка като прогонва селяни и пасторалисти.

Според Международната техническа конференция на Организацията  за храна и земеделие към ООН (FAO) за растителни генни ресурси, проведена в Лайпциг (1995), индустриалното земеделие е отговорно за 75% от загубата на биоразнообразието, 75% от унищожението на водата, 75% от деградацията на земята и за 40% от парниковите газове. Прекалено тежък товар върху планетата. И както показват 270-те хиляди самоубийства на фермери в Индия от 1997 насам, твърде тежък товар и за нашите земеделци.

Токсините и отровите, използвани в химическото земеделие са здравен товар на  обществото ни. Спомнете си трагедията в Бопал (много работници загиват при изтичане на газ в завод за пестициди). Спомнете си жертвите на ендосулфана в Керала (отново една от най-големите пестицидни трагедии). И си спомнете влака на раково болните в Панджаб.

Докладът на Навдания “Отрови в нашата храна” е синтез на всички изследвания за здравния товар на пестицидите, които се използват в индустриалното земеделие, но не и в био земеделието.

Индустриалното земеделие е неефективна и разхитителна система, която е химически интензивна, използва много изкопаеми горива и големи инвестиции. То унищожава капитала на природата от една страна и капитала на обществото от друга като унищожава малки ферми и разрушава здравето. Според Дейвид Пиментъл, професор по екология и земеделски науки в Университета Корнел, то използва 10 единици енергия като разход, за да произведе една единица енергия като храна. Това разхищение се увеличава 10 пъти, когато животни се слагат във ферми-фабрики и се хранят с фураж, вместо с паша в свободна еко система.

Преминаването към фураж за хранене на животните е основен причинител на световния глад. И сенчестите декари за производство на този фураж никога не се преброяват. Европа използва 7 пъти площта си извън Европа, за да произвежда храна за животновъдните си ферми.

Малките ферми по света осигуряват 70% от храната и все пак се унищожават заради “ниски” добиви. 80% от храната се консумира в същия екологичен район или страна, където е отгледана.

Индустриализацията и глобализацията са изключението, не нормата. И там където индустриализацията не е унищожила малките ферми и местните хранителни икономики биоразнообразието и храната осигуряват прехрана на хората. Биоразнообразието на земеделието се поддържа от малките стопанства.

Както докладът на ETC казва в “Кой ще ни храни”:

”Селяните отглеждат и хранят 40 вида домашни животни и почти 8,000 породи. Те също отглеждат 5,000 опитомени растения и са дарили повече от 1.9 милиона растителни разновидности на световните генни банки.”

“Селските риболовци ловят и пазят повече от 15,000 сладководни вида. Работата на селяните и пасторалистите, които поддържат плодородността на почвата е 18 пъти по-ценна от синтетичните торове предлагани от седемте най-големи корпорации.”

Когато тази богата на биоразнообразие хранителна система се замени от индустриални монокултури, където храната е превърната в стока, резултатът е глад и недохранване. От 6.6-те милиарда на света 1 милиард не получават достатъчно храна; друг милиард може да получават достатъчно калории, но не и достатъчно хранителни вещества, особено микро хранителни елементи.

Други 1.3 милиарда, които са затлъстели страдат от недохранването да бъдат осъдени на изкуствено евтина, богата на калории и бедна на хранителни елементи обработена храна.

Половината от световното население е жертва на структурен глад и хранителна несправедливост в днешния доминиращ хранителен план. Имали сме глад в миналото, но той е бил причинен от външни фактори – войни и природни бедствия. Бил е локализиран във времето и пространството.

Днешният глад е постоянен и глобален. Той е глад по план. Това не означава, че тези, които проектират съвременната хранителна система имат намерение да създават глад. Означава, че създаването на глад е вградено в строежа на индустриалното производство и глобализираното разпределение на храна.

Серия медийни отразявания показаха друго изследване на екип воден от Бравата, висш сътрудник на Станфордския Център за здравна политика и Кристъл Смит-Спенглър, доктор по медицина, преподавател в Секцията за обща медицина на училището и лекар-изследовател в системата на здравеопазването за ветераните в  Пало Алто, който е направил най-изчерпателния мета-анализ досега на съществуващите изследвания сравняващи био и конвенционалните храни.

Те не откриха солидни доказателства, че био храните са по-хранителни или носят по-малък здравен риск от техните конвенционални алтернативи, въпреки че консумацията на био храни намалява риска от излагане на пестициди.

Това изследване едва ли може да се нарече “най-изчерпателният мета-анализ”; учените са прегледали хиляди статии и са идентифицирали 237 като най-подходящи за анализиране. Това вече показва пристрастност. Най-големият мета-анализ за храната и земеделието е направен от Обединените нации и се нарича Международна оценка на земеделското знание, наука и технология за развитие (IAASTD).

Четиристотин учени от целия свят са работили четири години, за да анализират всички публикации върху различни подходи към земеделието и са заключили, че химическото индустриално земеделие вече не е опция, само био фермерството е.

И все пак Станфордският екип се представя за най-пълното изследване и твърди, че няма здравни ползи от био земеделието, въпреки че няма дългосрочни изследвания на хора консумирали био храна срещу такива консумирали конвенционална; продължителността на изследванията включващи хора варира между 2 дни и 2 години. Два дни не правят научно изследване. Никакво влияние не може да се измери в двудневно изследване. Това е джънк наука парадираща като наука.

Един принцип за храната и здравето е, че нашата храна е толкова здравословна колкото е почвата, върху която расте. И е толкова непълноценна колкото става почвата от химическото земеделие.

Индустриалното химическо земеделие създава глад и недохранване като ограбва хранителните елементи от посевите. Индустриално произведената храна е нехранителна маса, натоварена с химикали и токсини. Хранителните вещества в храната идват от хранителните елементи в почвата.

Индустриалното земеделие, базирано на АФК (азот, фосфор, калий) манталитета и изкуствените торове води до изчерпването на жизненоважни микро елементи като магнезий, цинк, калций и желязо.

Дейвид Томас, геолог станал нутриционист е открил, че между 1940 и 1991 зеленчуците са загубили-средно 24% от магнезия си, 46% от калция си, 27% от желязото си и не по-малко от 76% от медта си. (Ref: David Thomas “A study on the mineral depletion of the foods available to us as a nation over the period 1940 to 1991“, Nutrition and Health, 2003; 17(2): 85-115)

Морковите са загубили 75% от калция си, 46% от желязото си, 75% от медта си. Картофите са загубили 30% от магнезия си, 35% от калция си, 45% желязо и 47% мед.

За да получат същото количество хранителни вещества хората ще се нуждаят от много повече храна. Увеличението в “добива” на празна маса не се превръща в повече хранителни вещества. Всъщност то води към недохранване.

Изследването на Обединените нации признава, че:

”Агро-еко системите дори на най-бедните общества имат потенциал, чрез екологично земеделие и интегриран мениджмънт на вредителите (IPM), да достигнат или значително да надминат добивите на конвенционалното земеделие, да намалят нуждата от превръщането на земя в обработваеми площи, да възстановят екосистемите(особено водните запаси), да намалят нуждата и използването на изкуствени торове получени от изкопаеми горива и употребата на силни инсектициди и хербициди.”

Нашият двадесет и пет годишен опит в Навдания показва, че екологичното био земеделие е единственият начин да се произвежда храна без да се вреди на планетата и на човешкото здраве. Това е тенденция, която ще расте, без значение колко псевдо-научни истории са посадени в медиите от индустрията.

Др. Вандана Шива е физик, филисоф, активист и автор на повече от 20 книги и 500 статии. Тя е основател на Изследователска Фондация за Наука, Технология и Екология, и се бори за биоразнообразие, запазване на биологичните видове и за правата на земеделците. Носител на наградата Right Livelihood (алтернативна Нобелова награда) за 1993.

Фотографиите са на flickr.com/photos/tjmartins/.

One comment on “Митове за индустриалното земеделие

  • весела , Direct link to comment

    Още и много изчерпателно по темата – страхотна документална френска продукция- Local solutions to a global disorder! Гледайте го!

Comments are closed.