„На изчерпване – нефт, газ, „въздух под налягане“ и глобалната енергийна криза“

ура! във всички големи книжарници от тази седмица може да се намери  „На изчерпване – нефт, газ, „въздух под налягане“ и глобалната енергийна криза“ на Джереми Легет.  чакахме я дълго, сега списъкът ни с топ 10 книги на бг вече не е само топ 9 (очаквай скоро да публикуваме и за останалите)

дотогава –  анотация от Стоян Фълджийски,  който вря и кипя няколко месеца пред очите ни докато сътвори най-хубавия и точен превод.

„На изчерпване – нефт, газ, „въздух под налягане” и глобалната енергийна криза“

Джереми Легет

Джереми Легет започва своята кариера като преподавател по науки за земята в Imperial College London. Там той се занимава с изследвания върху скалите източници на нефт и върху геологията на древните океани, като същевременно консултира нефтени корпорации. Нарастващата му загриженост, породена от промените в климата, го подтиква да се присъедини към Грийнпийс, където остава седем години. В момента е главен управляващ директор на Solarcentury, най-голямата независима компания за соларно електричество в Обединеното кралство, член е на Консултативния съвет по възобновяеми източници към британското правителство, както и директор на учредителния борд на първия в света фонд за инвестиции във възобновяема енергия. Първата му книга – The Carbon War, бе описана от Sunday Times, като „най-добрата книга върху политиките за глобалното затопляне до днес.“

„На изчерпване – нефт, газ, „въздух под налягане“ и глобалната енергийна криза“ започва с притча, която представя планетата ни като „малка синя перла в плътното и мистериозно черно море” на открития Космос. Разказва за възникването на живота на земята, за образуването на нефта, газа и въглищата, за появата на Homo Sapiens, за откриването на огъня, за възникването на търговията и застраховката, за появата на първите автомобили и тяхното „размножаване“, за свойствата на улавящите топлина газове, за проблемите, които могат да създадат, за „запазените интереси“ на нефтената и автомобилната индустрия, за възгледите на световната научна общественост, за алтернативите на изгарянето на полезни изкопаеми. Той не подминава и нашето пристрастяване към петрола, един ограничен ресурс, превърнал се в жизненоважен за начина ни на живот.

Пристрастяване провокирало воденето на войни за петрол още от времето на Персия и забъркало САЩ във „военен миш-маш“ в Близкия изток. Правителството на консумиращите 25% от световното потребление американци финансира и фаворизира дадени деспотични режими, докато организира преврати срещу други. Книгата анализира целите, ползите и цената на тези действия, насочени към контролиране на 75% от световните запаси на нефт. Разбира се, САЩ не са сами в своето пристрастяване и морални дилеми. Автомагистралите на Европа се простират от Клайдсайд до Калабрия, от Лисабон до Литва. Земеделско производство игнорира нуждите на местната консумация и пътува ненужно по тези артерии надлъж и шир из Европейския съюз. И изброяването не спира дотук.

Авторът се спира и на диспута за достигането на връхната точка на производството на петрол – денят на максимално добито количество нефт, след който добивите неизменно ще намаляват. В единия лагер е „империята“ на нефта, чийто представители са изправени пред съда в САЩ (Shell) и които сами не вярват на собствените си данни за наличните запаси (BP). От другата страна са независимите експерти, често бивши светила от нефтената индустрия, независимите анализатори, включително от страните членки на ОПЕК, и журналисти. Един от отговорите, които книгата се стреми да даде, е именно колко близо сме до връхната точка. За да прогнозира световното петролно богатство, авторът засяга и темите с разработването на нови находища, подобряването на добива от съществуващите и добавянето от запасите на неконвенционален нефт, каквито например са прочутите катранени пясъци на канадската провинция Алберта, както и за важността на производствения капацитет за пика (или за това доколко са достатъчни, където ги има, инвестициите в нефтената инфраструктура днес). Авторът засяга и важността на геополитиката за световното снабдяване с петрол. Той ни развежда из световната история и особеностите на добиване на нефт от първите опити до ден днешен, като започва с приказния свят на геологията. Тук отново проличава лиричното богатство в перото на Джереми Легет, когато поемайки на пътешествие в миналото си, той сменя научнопопулярния стил и фактологията и ни разкрива тайната на подземните творения. В този момент от повествованието ние се изкушаваме да разгърнем атласа, ставайки негови спътници.

Идва и време да се разкрие и връзката между изчерпването на нефтените запаси и глобалното затопляне. Тя е представена и чрез отражението на глобалното затопляне върху световната икономика, която, базирана на петрола, е застрашена от колапс. Един пример тук е невъзможността на застрахователната индустрия (10% от световната икономика) да посрещне загубите, причинени от големи пожари или наводнения, когато те ударят някой от големите мегаполиси, в голямата си част концентрирани в крайбрежните зони. Този срив пък неизбежно води до социални сътресения заради перспективите за повторното назряване на национализма и фашизма в условията на бъдещи кризи. Разбира се, затоплящата се планета няма да подмине и биоразнообразието и не толкова способните да се адаптират към новите условия организми. Един такъв пример са докладваните от биолозите притеснителни нива на обезцветяване на коралите (ефект, дължащ се на загубване способността им да се хранят) от началото на 90-те години на XX век. А нима качество на живот на хората не зависи именно от съхраняването на околна среда? Авторът не пропуска и важността на обединената световна политическа воля в разрешаването на проблемите. Но на пътя на това обединение често срещаме лоби интересите и дезинформационните кампании на нефтената индустрия и тази на финансовите услуги. Авторът ни припомня тежките международни преговори, когато Конвенцията по изменението на климата на ООН е можела да остане в забрава, но с ратифицирането на Протокола от Киото от Кремъл през есента на 2004 г., е спасена.

В последната си част книгата стига до следната поредица от заключения. Според автора ще бъде възможно изцяло да заменим нефта, газа и въглищата с достатъчни количества възобновяема енергия и то по-бързо, отколкото повечето хора си мислят. Въпреки това, едно голямо въпреки, недостигът от сегашните очаквания за нефтени доставки и действителната наличност ще бъде такъв, че нито газа, нито възобновяемите източници, нито втечнените газ или въглища, нито ядреното гориво, нито която и да е комбинация от тях ще може навреме да компенсира липсата и така да предотврати икономическата криза, следствие от връхната точка на нефта. Възобновяемата енергия и горива заедно с енергийната ефективност все повече ще заменят нефта и газа, разпространявайки се експлозивно, каквото и друго да се случва. Въпреки това, още едно много голямо въпреки: измежду развалините на останалия в миналото подход към енергията мнозина ще опитат с въглищата. Това означава, че от размаха, с който възобновяемата енергия расте експлозивно, вместо въглищата, а не успоредно с тях, ще зависи дали икономиките и екосистемите ще надживеят заплахата от глобалното затопляне. Има много неща, които хората могат да направят, за да повлияят на изхода от борбата за увеличаване на възобновяемото производство на мястото на въглищата и така да смекчат най-лошите изстъпления на глобалната енергийна криза, като в процеса създадат и едно по-добро общество.

А това наистина е най-важното нещо…