Неочаквана ваканция: за таланта, дарбата и как да не ги унищожим в бъркотията

03-detzata-i-creativnostaВсички хора се раждат артисти. Трудното е да останеш артист докато порасваш“.

Поставям проблема с този цитат от Пабло Диего Хосе Франциско де Паула Хуан Непомуцено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад, по-известен като Пикасо – артист, който на осем години рисува с фотографска точност, след което става възрастен и започва да се опитва да стане отново дете, за да постигне онзи поглед на гений, с който е познат на целия свят днес. Трудността, за която говори Пабло Диего… така де – Пикасо, има съвсем просто обяснение – досега обществото е имало нужда от прагматично мислене и практични познания. Системата на образование е измислена, така че да обслужва нуждите на обществото след индустриалната революция и тя работи перфектно тогава. Повтарям – работи перфектно тогава.
Днес, когато говорим за нанотехнологии и за теория на струните, когато сме в началото на прехода от икономика, базирана на изкопаемите горива, към все още неизвестно какво, имаме нужда от нов тип образование. Сега, повече от всякога, имаме нужда от хора, които мислят в картини, в звук, в движение. Всичко, което трябва да направим е, вместо да хабим усилия да правим от децата интелектуалци, след което те да полагат от своя страна усилия, за да станат отново деца, и съответно артисти, просто да повярваме в техния вроден талант.

РЕЦИТИРАНЕТО
3-1Как става така, че от попивателни за информация, децата се превръщат в отегчени ученици, отвратени от всичко, свързано с ученето. Не знам. Знам, че дъщеря ми започна да рисува, след това рисуването само премина в писане на букви, а от там – в четене. Съвсем естествено, без никакъв натиск от никого. Знам, че докато й говорят на английски, тя отговаря също на английски, но ако някой я накара да му каже как е КУЧЕ на английски тя отговаря “ПРЕНГА”. И загубва веднага интерес. Знам също, че докато аз самият бях в училище, мразех физиката в червата, а сега само ме пипни на тема антиматерия и превръщането й във фотони. В училищата не се стимулира мисленето, това всеки го знае. Но дори когато учителите си дават сметка за този проблем, те не могат да направят кой знае какво заради системата.

ИМПРОВИЗАЦИЯТА
3-2“Ще се опитам.” Любимо изречение на възрастните. През него прозира целия натрупан страх на човечеството от провал. Страхът от грешката не е заложен в хората. Всъщност за малките деца понятието грешка дори не съществува. То идва по-късно, възрастните внушават този страх и превръщат грешката в най-голямото престъпление. Нещо повече – децата имат вроден талант за научаване (за около две години детето научава поне един език без да вземе нито един частен урок и без да броим всички останали усвоени умения), който ние възрастните по-късно убиваме, за сметка на други, много по-слабо ефикасни методи. Малките деца учат чрез сетивата си – пипат, опитват вкуса и мириса, слушат, гледат. И най-важното – не се колебаят да сбъркат, това за тях е също толкова ценно, колкото и да успеят. Някой е казал, че джазът, това са въпроси и отговори. Изключително точно, според мен, определение, което ме води и към следващото – ако джазът е въпроси и отговори, то импровизацията е езикът на децата.

ДОВЕРИЕТО
3-3За да бъде добра една импровизация трябва да спреш да мислиш в схеми и рамки и да дадеш пълна свобода на мисълта. Не можеш да импровизираш, ако те е страх от грешка. А не можеш да преодолееш страха от грешката, ако нямаш увереност в собствените си сили.
Хората се раждат самоуверени (в добрия смисъл на думата). Те се хвърлят в непознатото без никакви задръжки и се радват на всичко. Страховете, комплексите и неувереността идват постепенно, в общуването с възрастните. Именно възрастните със своето недоверие в способностите на децата са причина за техните страхове и неувереност.
Според Буковски “интелектуалецът казва прости неща по сложен начин, а артистът – сложни неща по прост начин”. Ако заменим “интелектуалец” с “възрастен” и “артист” с “дете” ще получим доста точно описание на разликата между нас и тях. Всяка истинска връзка се опира на взаимно доверие. Децата имат пълно доверие в нас. Наш ред е да им отговорим със същото.

Текстът е част от Програмата на Форум Родителство 2010.