536 тона емисии парникови газове за 2008 година. Ето това е новина!
На Нетинфо им става навик да са първи в добрите бизнес практики по пътя на устойчивото развитие. Техният екип първи премина през обучението ни за екологична отговорност. Сега първи обявяват и въглеродния си отпечатък според международен стандарт като част от програмата си за опазване на околната среда.
Консултантите по устойчиво развитие denkstatt установяват, че 63% от емисиите са резултат от изразходваната електроенергия за сървъри, 24% – от употребената в офисите електроенергия, 9% – от пътувания на служителите до офисите, 2% – от бизнес пътувания с въздушен транспорт, 1% – от фирмените автомобили, и 1% – от други дейности.
Емисиите са изчислени спрямо Протокола за парниковите газове, който ги разделя на три нива:
Ниво 1: Директни емисии от източници, притежавани от фирмата. За Нетинфо това са емисиите, резултат от горивата за фирмените автомобили. Те се оказват незначителни като количество.
Ниво 2: Индиректни емисии, следствие на производството на консумираната електро- и топлоенергия. За Нетинфо – употребената в офисите електроенегия, която също е сравнително малко. Офисите на Нетинфо са сравнително нови, освен това пространството вътре е разпределено много ефективно и след обучението са стартирали разнообразни инициативи за намаляване на потреблението на електроенергия.
Ниво 3: Индиректни емисии от производството на използваните от фирмата стоки и услуги. За Нетинфо са изчислени: бизнес пътувания със самолети, пътувания на служителите до офиса, колокирани сървъри. Електроенергията, употребена от колокираните сървъри, се оказа най-значимият източник.
По протокола фирмите са задължени да докладват емисиите си от ниво 1 и 2, тези от ниво 3 са незадължителни. Нетинфо избира да работи и върху значимите източници на емисии от ниво 3 – колокираните сървъри на компанията.
Посланникът на промяната в Нетинфо – Светлана Белчева, ни сподели по темата:
Опитът и професионализмът на „Денкщат Бъгария“ ни помогна да разберем в
каква степен и по кои показатели „Нетинфо“ влияе на околната среда.
Анализът на въглеродния ни отпечатък е основата, върху която стъпихме,
за да развием ефективна политика за оптимизация на разходите ни така, че
действията ни да имат реален ефект.
А ето и впечатленията на Климентина Рашева от denkstatt България за работата по проекта:
Нетинфо са сред първите в България, чието решение за измерване на въглеродния отпечатък е част от нов бизнес подход, при който измерването му влияе върху дейностите на фирмата, решенията за нови продукти и разбира се, нейната репутация. Тази тенденция е завладяла Европа и северна Америка: в момента сред най-търсените услуги от denkstatt в Австрия е именно въглеродният отпечатък и консултантите, които предлагат тази услуга на практика не инвестират в маркетинга й – фирмите се надпреварват да я получат. Със сигурност и в България ще извървим този път и затова искрено подкрепяме компаниите, които не чакат да ги залее съвсем вълната на идващото ново, а винаги правят първата крачка. Точно в този бизнес вярваме и той има шанс за най-големи промени и адаптация към всички нови обстоятелства – променящия се социално и екологично свят, световната криза и надявам се засега толкова.
Някой да ми обясни какъв е смисъла от това упражнение (освен PR, де). Какви са числата на компании със сравним бизнес? Как се определя връзката между консумация на електроенергия и парниковите газове? Цифрите на EPA са средни за американската енергетика, подозирам, че за Ковачки и компания са доста по-разточителни.. Но не е cool и здравословно да коментираме такива теми, нали?
Ако го правиш само за да публикуваш някакво число – тогава наистина няма смисъл. Но ако го правиш като част от някаква система за управление на околната среда – тогава това е правилният начин. Измерваш, определяш кои са основните дейности във фирмата, генериращи най-много емисии, поставяш си измерими цели и си правиш програма от мерки, за да ги постигнеш.
Много фирми правят грешката да концентрират усилията си върху дейности, който са незначителни от гледна точка на въглеродните емисии – „хайде да си сменим пластмасовите чашки със стъклени, и сме супер еко“.
Като цяло, смисълът не е в това да се сравняваш с другите, а със самия себе си.
Относно това, как се определя връзката между консумираната електроенергия и парниковите газове – има бази данни с емисионни коефициенти, включително и за България. Както сам предположи, коефициентът за България е няколко пъти по-висок от този за Швейцария и Франция, но по-нисък от Чехия, Гърция и Полша примерно.
Благодаря, а тази база публична ли е?
И тъп въпрос: ако някой, например компанията по-горе, спре осветлението и вентилацията в офиса, продаде служебните автомобили, подмени сървърите с нови, по-ефективни (изхвърляйки старите, пълни с олово и други гадости в кофата), да разбирам ли, че това е супер-велико и правилния път?
Част от основните фактори са публични – виж например тук: http://www.ghgprotocol.org/calculation-tools/all-tools
По-подробните бази данни, като например http://www.ecoinvent.org/ са с платен достъп.
Относно правилния път – ако подходиш систематично, след това е въпрос на сметки: ако си купя нови автомобили/сървъри/крушки (за производството на които са отделени X емисии), които отделят Y емисии, това по-малко ли ще е от емисиите Z, отделяни от старите ми автомобили/сървъри/крушки?
Т.е. ако X + Y < Z, значи е правилният път (с едно уточнение – от гледна точка на емисиите парникови газове). Разбира се, нормално би било първо да прецениш и икономическата целесъобразност.
Сашо, природата не иска от теб да си по-малко умен, отколкото всъщност си. Зеленото не е цветът, обратен на лайняното. Гледай цялостното си представяне, и умувай как можеш да подобриш неговите отделни компоненти. И не забравяй при това, че екологията не е нещо встрани и отгоре на живота, а само един негов аспект. Да, ако компанията мине на рикши и комуникира с димни сигнали, гълъби и африкански тимпани, това ще е супер екологично. В същото време няма да е бизнес насочено, защото димът се разсейва от вятъра, гълъбът няма електронен подпис, а рикшите не могат да возят бързо хора на големи разстояния, а значителни товари – дори и на малки. Няма готови рецепти и пенкилери за тези неща, всеки умува и всичко новоизмислено е добре дошло.
Има смисъл да си въглеродно (поне) неутрален. За мен това са 11 дървета на година или да кажем 250 кв.м. Ако приемем, че 3 милиона българи имат моя въгероден отпечатък, трябва да залесяваме 33 милиона дървета или 3 000 000 * 250 кв.м. = 750 кв.км. С други думи чудя се: как да осигурим ресурса да си метем аканото? Срещали ли сте професионално мнение по еъпроса? Щото другото си е шменди капели.
Та да си продължа мисълта, държавата понастоящем залесява 50 (петдесет) ПЪТИ по- малко. Вижте само http://www.bulgarian-foresters.info/doklad_04_07.html Това разбира се е груба оценка, а и пренебрегваме компенсаторните механизми в природата. Но ако ще говорим за въглеродна неутралност такива са мащабите. Може би все пак не е невъзможно. Поправете ме ако бъркам някъде.