Текстът е публикуван първо в Блог за економика.
Мръсно нещо е българската енергетика. Далеч не само затова, че 70% от емисиите на парникови газове в нашата страна се дължат на енергийни дейности. С начина, по който беше подновен дебатът за изграждането на АЕЦ „Белене” отново стана ясно, че тънки партийни сметки и тлъсти лични облаги, а не национален интерес и икономическа целесъобразност задават развитието на този ключов отрасъл. В края на септември инвеститор без ядрен опит и със съмнителни препоръки заяви от най-високата трибуна, че иска сам да строи АЕЦ „Белене” – и машината за тревожни новини заработи с пълна пара. Така затишието около вечния български проект за Втора ядрена трая само половин година. Но така или иначе то беше обречено.
През пролетта Агенцията за държавна финансова инспекция разкри, че НЕК е възлагала дейности на „Атомстройекспорт” – фирмата, избрана за строител на централата – без да има сключен договор за това. От 2006 г. до спирането на проекта на 31.03.2012 г. НЕК е заплатила на руската страна 383.8 млн. евро. Под разсеяния поглед на прескъпо платения консултант са били превеждани огромни суми, без възложител и изпълнител да са се договорили предварително за крайната цена. Само този факт е достатъчен да заключим, че свързаните с АЕЦ „Белене” фирми са злоупотребили безобразно с българския данъкоплатец.
За съжаление гаврите с обществения интерес не свършват тук. За строителството на АЕЦ не е създадена проектна компания, каквато е нормалната практика, а е ангажирана директно НЕК. Сега руснаците съдят държавното дружество за 1 млрд. евро и този иск ще виси поне още година над публичните ни финанси. Половин милиард лева НЕК дължи на френската банка кредитор. Според бившия премиер Иван Костов, НЕК е заплатила 173 млн. лв. консултации на „инженер – архитекта”, т.е. на енергийния магнат Богомил Манчев. Покъртително: в замяна на пръснатите милиарди националната икономика получи един „гьол”, по думите на премиера, а публиката – поредната тема, около която да се дърлят партийните функционери.
Анти-референдум
За по-лесно, вместо да се задълбочат в разследването на фрапантните злоупотреби, управляващите предпочетоха да пратят проекта в архивите. Но БСП, която с Павловски инстинкт подкрепя всичко руско, успя да организира референдум за съдбата на втората АЕЦ. Това ще е първият директен народен вот в най-новата ни история; дори само затова се очаква засилен интерес към него. Вероятно той ще капитализира негативните настроения сред измаменото за доходи и правосъдие население. Референдумът ще подейства мобилизиращо на червения електорат; той също така ще обърка пасивните гласоподаватели, свикнали да пускат в урните бюлетината на „най-силния”.
Затова премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов дълго се опитваше да уреди провеждането на референдума едновременно с парламентарните избори. Но аргументът му за икономии на средства бе наистина много слаб и нямаше да издържи на критика. Така че заявеният интерес от нов инвеститор в АЕЦ „Белене” идва като по поръчка – той разваля впечатленията, че ГЕРБ са против АЕЦ и съответно русофоби, а БСП са единствените носители на прогресивната идея на мирния атом.
Така нареченият инвеститор „Глобъл Пауър Консорциум” твърди, че работи с американски капитали. Дори да е така, а основания за съмнение има, прави впечатление, че обявяването на това намерение съвпадна с краткия период, когато българската енергетика не се намираше под зоркия поглед на американски посланик. Негово превъзходителство Уорлик тъкмо си беше заминал, а Марси Рийс беше с нас само виртуално, когато 34 – годишният министър на енергетиката Делян Добрев покани нововъзникналите частни атомници на гости в Народното събрание. Там те трябваше да разкажат – в режим на пълна прозрачност – за намерението си да построят АЕЦ „Белене” със свои пари, без да ни ангажират с изкупуване на тока и като поемат всички ангажименти на НЕК към руснаците. За по-голяма прозрачност кандидат-инвеститорът се беше регистрирал в офшорна зона и си беше направил сайт, който не струва и 1000 от обещаните 10 млрд. долара.
Изтекла е радиоактивна информация
Като стана дума за посланици, посолството на САЩ в София още през 2006 г. информира службите във Вашингтон за състоянието на българската енергетика с грама, озаглавена „Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор.” В този поверителен документ, станал обществено достояние благодарение на „Уикилийкс”, американските дипломати разкриват няколко типични за българската енергетика форми на корупция, например „консултанти” и „посредници”. Специално внимание е обърнато на „кръстника на българската ядрена мафия” Богомил Манчев. Според американските разведки, шефът на „Риск Инженеринг” контролира цялата държавна енергетика у нас и директно нарежда на енергийния министър.
Именно Манчев сега е двигателят в опита за размразяване на АЕЦ „Белене”; той беше начело на делегацията, която представи този план в парламентарната енергийна комисия. Това са слухове, но все пак преценени за достатъчно достоверни от посолството: освен основен търговец на тока от АЕЦ „Козлодуй” на вътрешния пазар, Манчев получава всички поръчки за ремонт и обслужване в централата. Заедно с партньора си Джурица Танкосич владеел поне 70% от износа на електричество: купувал много евтино от НЕК и препродавал с огромна печалба. Има и нещо повече от слухове. Дипломатите съобщават за „уважавана американска енергийна фирма”, принуждавана от ръководството на АЕЦ „Козлодуй” да избере „Риск Инженеринг” за свой подизпълнител, макар че българите нямали опит в конкретната дейност. Американските бизнесмени споделили с посолството, че ако откажат, могат да загубят контрактите си в България. Но ако приемат схемата, качеството на продукта и репутацията им можело да пострадат.
„Уикилийкс” уличава фирмата на Богомил Манчев също и в това, че през 2004 г. е получила 8 млн. долара за екологична и технико – икономическа оценка на АЕЦ „Белене”, без да е правена обществена поръчка. Пазарната стойност на подобни оценки била много по-ниска. Наистина – стойността на консултацията за АЕЦ „Белене” от английската компания HCBS е 2 млн. евро, а Westinghouse, които проверяват може ли да се сложи 7-ми блок в Козлодуй, ще получат под 1 млн. евро. Това е било просто за разяждане: според договор от 2005 г. архитект – инженерът на централата („Parsons E&C Europe Limited”, в която „Риск Инженеринг” играе главна роля) е трябвало да получи 16.9 млн. евро за услугите си. Впоследствие НЕК предоговаря условията и до 30 юни 2009 г. заплаща на консултанта общо 70 млн. евро – според Велко Пеев, старши одитор в БЕХ.
Както беше казал Джеймс Уорлик, ако човек прочете в „Уикилийкс” докладите на посолството на САЩ в България, ще разбере, че американските дипломати работят професионално. Така е. Още през 2006 г. те надушват номера, който Богомил Манчев се опитва да пробута шест години по-късно: „Той казва на хората, че работи за Съединените щати – което, разбира се, не се базира на факти.”
Вече е почти сигурно, че мистериозният инвеститор на Манчев и компания играе с Москва, а капиталите са или руски, или червени български, вероятно смесица от двете. А пък реакцията на БСП и ГЕРБ показва, че между двете главни български партии има далеч по-малко противопоставяне, отколкото те биха искали народът да вярва. И двете танцуват под балалайката на Москва и под хора на милиардите.
За зелника и АЕЦ-а
Независимо дали намеренията на „Глобъл Пауър Консорциум” да строят АЕЦ са сериозни, те са в политически интерес и на ГЕРБ, и на БСП. И дебелокожите се усетиха, че управляващи и опозиция разиграват сценка. Енергийният министър декларира, че прави първа среща с инвеститора в парламента – което би било прекалено незряло, ако не беше нагласено. На заседанието на енергийната комисия най-случайно присъства и Цецка Цачева, избрана от Плевенския избирателен район и съответно с евентуален интерес от икономическото развитие на западналия крайдунавски край. Обаче как уважаваната председателка на парламента научи за тази опознавателна среща, щом е толкова предварителна?
По време на семинар с журналисти в „Златни пясъци” през уикенда министър Добрев не скри, че най-вероятно тези инвеститори ще се окажат неподходящи. Следователно поканата им в парламента е политически ход, имащ за цел да тушира привидния антагонизъм ГЕРБ – ядрена енергетика непосредствено преди референдума. Ако се доверим на тази хипотеза, присъствието на Манчев и компания (в нея се нарежда и уважаваният финансист Емил Хърсев, за когото сайтът bivol.bg твърди, че е в една масонска ложа с министър Добрев) в парламента е по-скоро бутафорно. А може би цената на това да се намери някакъв инвеститор е затваряне на очи за изтеклата от държавните финансови инспектори радиация.
Странно е народът да бъде питан за нещо, за осъществяването на което неговото „да” е крайно недостатъчно. Пък и какво разбира ейхалето от държавни дългове и ядрена енергетика? Въпреки всичко референдум за изграждането на АЕЦ вероятно ще има. Според закона отговорите при допитване до народа могат да бъдат само „да” или „не”. Но въпросът? Стоим пред парадокса „42” на Дъглас Адамс: отговорът като цяло е известен, но не е ясно какъв е въпросът. Ако мнозинството реши, че АЕЦ „Белене” трябва да се строи, има огромна разлика в това кой ще го строи и чия ще бъде собствеността на активите. И кой ще тегли или гарантира заема, нужен за строежа.
А ще бъде ли записано във въпроса и това кой ще носи ядрения риск? Според японски икономисти почистването след аварията на АЕЦ „Фукушима може да възлезе на между 71 и 250 млрд. долара. В този смисъл гаранцията от 200 млн. евро, която иска премиерът Борисов, преди „да седне на масата” с инвеститора, е несъществена. Ако АЕЦ „Белене” се строи с частни капитали, какъв ще е контролът ни върху това ядрено чудовище с мощност два гигавата? А ако предимно с държавни, как ще се спасим от „консултантите”?
Всъщност въпросът, който би могъл да се постави пред отговор „да” (според социолозите народът е по-скоро “за” АЕЦ “Белене.”) , може да се третира от следващото правителство като врата в полето. В политически план няма особено значение, че референдумът най-вероятно няма да е действителен поради твърде високата летва за участие в него, колкото на предходните парламентарни избори. Страшно е, но все пак е възможно допитването до народа да е просто маша в ръцете на онези, които чакат да пожънат (още) милиарди от българската наивна вярва в енергийната сигурност.
Стратегия дезинформация
Съвсем навреме, българският президент поправи правителството, като изтъкна, че не е редно да се водят преговори с инвеститора, преди да се е провел референдум. Ами ако народът изобщо не иска нова АЕЦ? Но още по-нередно е да се прави референдум, преди да бъдат обнародвани и разтълкувани заключенията на двата консултантски доклада – на HCBS и на Westinghouse. Иначе, дори да приемем, че населението добросъвестно ще се информира за избора си, на каква база ще вземе народът мъдрото си решение? На меко казано странните заплахи на премиера, че без АЕЦ токът ще поскъпне 18 пъти? Ами ако се окаже, че освен седми блок, в АЕЦ „Козлодуй” могат да се поставят още няколко реактора и приходите от това многократно ще надхвърлят тези от Белене? Много лековато пръскаме милиони за консултанти, а след като получим техните доклади, не им обръщаме внимание.
Вече разполагаме с някои сламки, които обаче потъват в морето от политическо говорене. HCBS твърдят, че енергията от АЕЦ „Белене” ще струва повече от тази на вятърни централи. Най-евтино ще ни излезе токът от централи на газ. По-евтини от АЕЦ „Белене” са още ТЕЦ на въглища, дори ако цената на въглеродните емисии е висока. Добри цени обещава и енергията от биомаса и твърди битови отпадъци. Според консултантите минималната цена на тока от Белене ще е 14.8 стотинки (по курс на долара за деня), само стотинка под сегашната продажна цена. Плюс ДДС, загубите при преноса, печалбата на посредника и българското „така нататък”, АЕЦ „Белене” ще повиши, вместо да понижи цената на тока в страната. Използваната методика за сравнението е „Levelised Electricity Cost” – съотношение между настояща нетна стойност на разходите и настояща нетна стойност на очакваното производство до края на живота на проекта.
Друго число, което е добре да се знае преди референдума, е 10 352 964 000 евро – стойността на целия проект, при положение, че 60% от финансирането се осигури от заем. Самият строеж ще излезе 6 млрд. евро, но освен това се начисляват 2 млрд. евро за подготвяне на площадката, 1.8 млрд. за лихви и така нататък. Заемът, нужен за строителството на АЕЦ „Белене” със собствени пари ще изплащаме до 2037 г. Консултантите не посочват – вероятно това няма нужда и да се казва – че ако някой друг финансира проекта, сметките за очакваните цени на тока са съвсем различни.
Твърде много енергетика
Предвид глобалната оскъдност, странен се очертава енергийният баланс на България. При наличието на толкова много проектни мощности, у нас в обозримо бъдеще се оформя излишък, а не недостиг на енергия. Австрийци ще строят нов голям ВЕЦ на река Арда. „Булгартрансгаз” прогнозира чувствителен ръст при природния газ до 20% дял в първичното енергийно потребление до 2022 г. Ако очакванията за нови находища в Черно море се сбъднат, синьото гориво ще стане още по-важно. Ефект върху енергийния ни пазар ще имат и големите тръбопроводи „Набуко Запад” и „Южен поток”. Освен това у нас според МИЕТ към първи юли има инсталирани 682.3 мегавата мощности от вятърни централи и 810 мегавата от фотоволтаици, или три четвърти от АЕЦ „Белене”. Ако правителството балансира ценовите стимули, ръстът във ВЕИ сектора вероятно ще продължи. Още по-важни са „негаватите” – енергията, която можем да спестим. Българската икономика е с двойно по-ниска енергийна ефективност от европейската (това ни струва 1.8 млрд. лв. годишно). В Енергийната стратегия на правителството е записано, че до 2030 г. консумацията на енергия ще се запази почти същата, дори ако БВП се удвои.
Да съчетаем всичко това с негативната демографска тенденция: след 20 години населението на страната ще спадне до 6.5 млн. души. Дори без АЕЦ „Белене” и нови реактори в Козлодуй, очертава се сериозен енергиен излишък. Този излишък няма да доведе до по-ниски цени за вътрешния пазар, тъй като енергията ще се изнася. Така е и сега: България е основен износител на ток на Балканите и един от големите в Европа, но това не попречи правителството да увеличи през юли цената на електроенергията с близо 14%. Износът е разпределен между мастодонтите на българската икономика: 26 от 50-те най-големи компании у нас се занимават с енергетика или доставка на горива. Техният глас е силен, а рупорите им многочислени; затова неспирно слушаме как трябва да изграждаме нови и нови мощности, защото ни чакала оскъдност. Но за цената те мълчат. Тя във всички случаи ще е висока и то не само в пари, а и в политическа зависимост.
–
