В България повечето еко неправителствени организации се занимават с природозащита и почти всички разчитат на финансиране от политически и дарителски институции, без да търсят нито широка гражданска подкрепа, нито бизнес партньорства.
В България повечето бизнеси отричат, че екологичните проблеми са част от работата им и единственото, което правят, е да спазват минималните изисквания на закона.
Бизнесът смята еко-организациите за наивни, а те пък смятат бизнесите за цинични.
Така партньорството между тези две групи изглежда трудно, почти невъзможно. И двете страни имат много силни предразсъдъци, не се познават и нямат опит да общуват. И досега просто няма реални партньорства, само конфронтация.
Има, обаче, две причини, заради които скоро ще сме свидетели на много такива партньорства:
- и двете групи имат обща цел – да предлагат алтернативи и решения на актуалните проблеми,
- и двете групи ще спечелят, ако работят заедно.
Това, което Глобул и WWF направиха за почистването на природните паркове, е една първа стъпка, прекрасна инициатива, но пиар партньорствата не са най-добрия пример. Спонсорството, което от Мтел предлагат на природозащитни проекти, също не е истинско партньорство.
Ето няколко много добри примера:
- най-известно и най-успешно, вече над 15 години, е партньорството между McDonalds и Environmental Defence,
- партньорството между Coca-Cola и Greenpeace за премахване на вредни газове и повишаването на енергийната ефективност на хладилниците за безалкохолни напитки,
- партньорството между Chiquita и Rainforest Alliance, което промени цялата бананова индустрия.
Кои ще са първите истински бизнес-НПО партньорства в България?
Може би тези, които имат най гузна съвест…
В следващите 3-5 години не очаквам да има сериозни партньорства между бизнес и природозащитни организации в България, защото бизнесът все още гледа на тия неща само и единствено като на маркетингово средство, а не на репутация и т.н. Просто защото фирмената репутацията не означава нищо. Колко хора са си спрели сметките в ПИБ, защото стои зад ски зоната в Банско? Колко спряха да си купуват кренвирши „Бела“ след снимките с лова на бели мечки?
Не приемам партньорството между Кока Кола и каквато и да е друга кауза. Кока Кола-та е пълна с химия и има редица вредни въздействия, особено когато се прекали, но доста хора не се замислят върху това. Още по вредна е Лайт варианта, където има аспартам.
Всеки знае за ножчето за бръснене, оставено в чаша кола.
до Марто: не мисля, че гузната съвест е лошо нещо. Тя все пак говори за наличието на съвест и ясното осъзнаване, че си сгрешил и трябва да се поправиш. За разлика от безскрупулността, гузната съвест може да доведе след себе си положителни промени. Така че аз съм твърдо „ЗА“ гузната съвест!
моето скромно мнение е, че статуквото не е характерно само за българия, а за целия регион на централна и източна европа, че и отвъд.
в северна америка бита и душевността на народа намирам за различни откъдето и основа за подобни партньорства. не считам, че примерите са уместни. преди за пример имахме съветските произведения, сега отново искаме да изкопираме модел. моят въпрос е защо не си създадем собствен, какво ни липсва? защото нещо липсва и „демократизацията на обществото“ го пропусна.
що се отнася до партньорство, то това което липсва там е преди всичко доверие. освен това нито едните нито другите се асоциират или идентифицират с тези, на които разчитат за икономическите си и идеологически успехи – хората наоколо. тук бизнеса все пак има трикове, с който успява, без да не необходимо твърде сериозно задълбочаване в проблематиката.