Островът на съкровищата

На гръцкия остров Икария знаят тайната на дълголетието

В края на октомври New York Times публикува откъс от новото подобрено издание на книгата Blue Zones на американския… хм, да го наречем, авантюрист (и любим на Горичка герой) – Дан Битнър. Това второ издание предстои да излезе чрез National Geographic, както впрочем и първото. Blue Zone е резултат от изморителни, но наситени с красиви гледки и чист въздух изследвания, които мистър Битнър провежда в търсене на дълголетието. И понеже по един или друг начин това е нещо, което хората винаги са търсели, тук се налага уточнението, че той търси причината за дълголетието в няколко специфични точки по света, наречени от него Сини зони (да не се бърка със Синята зона в София, която често може да скъси живота на човек).

Връщам се на текста от NYT. Той започва с трогателната история на Мораитис, гръцки имигрант в Щатите, който около шейсетата си година се радвал на солидно положение според всички американски стандарти – собствена къща, няколко отгледани деца, шевролет… И както често се случва в приказките и в живота, точно тогава групата лекари, през които минал Мораитис, след като един ден се задъхал по време на работа, един след друг потвърдили, че има рак на белия дроб и ще умре след една година.

Добрее, казал си човечецът, значи какво правим сега?

Хващам се на хорото, атакувам тази гадост с всички постижения на човечеството, след което си устройвам едно прилично погребение срещу 2 000 долара?

Или – прибирам се вкъщи, там където е всъщност сърцето ми, където са погребани предците ми, да изживея спокойно последните си дни, след което си устройвам едно прилично погребение срещу 200 долара, а останалите оставям на жена ми?

Вариант две лесно спечелил изборите и Мораитис се озовал в бяла къщичка с лозе около нея, на брега на Егейско море, на остров Икария (който освен с това, за което си говорим тук, е известен и с обявеното през миналото лято желание от страна на жителите му да се присъедини към Австрия). Мораитис спрял да живее като американец и заживял като гръцки селянин – дишал чистия въздух, пиел прясната и чиста вода, събуждал се когато повече не му се спяло, работел в лозето докато се умори, следобед винаги си подремвал. Хранел се с типичната местна кухня – пресни зеленчуци, зехтин, черен хляб, козе мляко.

През зимните месеци – по малко от закланото на Коледа прасе. И всеки ден по чашка две или три от собственото вино. Това се случило преди трийсет и пет години. То обаче продължава и до днес. Текстът в NYT завършва точно както в приказките и в истинския живот – авторът пита Мориатис как се е спасил от рака, а той му отговаря, че не знае и дори се е върнал в Щатите 25 години по-късно, за да разпита онези доктори как е станало, но те всичките били вече умрели. А цялата тази история стигнала до ушите на Дан Битнър покрай неговите изследвания свързани с продължителността на живота. Понеже на остров Икария живеят поне двайсет души, които твърдят, че са над сто годишни, включително и Мориатис.

Между многото очевидни факти (споменатите качества на въздуха, водата и храната, например), авторът изтъква и като вероятна причина за особеното дълголетие, което се вихри на въпросното забравено от всички островче Икария, начинът на живот и обществената нагласа. Днес западният свят е обзет от истерия по здравословния начин на живот, но тя си остава поредната истерия и се появява в един нездравословен контекст. На остров Икария това е естественото състояние на нещата, така е било, така най-вероятно и ще бъде, без значение дали Икарианците ще си плащат (или укриват) данъците на (от) Атина или Виена.

Когато авторът попитал една от местните жени как така всички живеят толкова дълго, тя му казала, че просто забравят да умрат. Друга пък му казала, че дълголетието не е важно, че е дребен детайл от цялото. Друг пък казал, че е заради секса – осемдест процента от участниците в анкета, на възраст между 65 и 100 години, споделили, че правят редовно секс, при това с “добра продължителност” и “удовлетворителен завършек”.

За финал, само ще споменем, че от началото на 2013 година Икария ще бъде и енергийно независим остров, след като започне работа хибридна вятърно-водна електрическа централа, която ще осигурява 100% от електричеството необходимо на острова.

–

Повече от BlueZones.com