Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Отговорите на политиците за чистата храна от местно производство | Горичка

Отговорите на политиците за чистата храна от местно производство

Модерното индустриално земеделие емитира между 16 и 24% от парниковите газове в атмосферата и същевременно може да бъде ключът към абсорбирането на голяма част от тях. Какви решения могат и трябва да се приложат в България, така че земеделието да бъде част от решението, като запази и ролята си на осигуряващо прехрана? Възможно ли е българинът да се изхранва с чиста храна, предимно от местно производство?

Задаваме този въпрос на тема земеделие на представители на основните политически партии. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. Попитахме ги какво мислят за състоянието на земеделския сектор в страната в момента, дали е възможно земеделието да бъде част от решението, вместо част от проблема, както и какво биха искали да се случи, за да се насърчи местното и био производство на храни в България. Отговорите научаваме от представители на БСП, ГЕРБ, „Демократична България“, ДПС, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, както и от евродепутатa Радан Кънев.

Политическа партия ГЕРБ:

Българското селско стопанство има потенциал да произвежда достъпни, безопасни и висококачествени продукти, но все още изостава от средноевропейското ниво по някои важни показатели, като фактор на производителност, обезпеченост с материални активи, степен на дигитализация на производствените структури. Именно Зелената сделка дава възможност за ускореното технологично обновяване на българското земеделие и широкото навлизане на дигиталните технологии в земеделските практики.

Решенията, които могат да се приложат чрез използване на финансовите инструменти на ЕС (Общата стопанска политика и Механизмът за възстановяване и устойчивост) са:
– промяна на методите на производство, като ще се използват природосъобразни, технологични и цифрови решения;
– ограничаване използването на пестициди и увеличаване на продукцията, произведена по биологичен начин;
– въвеждане на мерки за намаляване на почвената ерозия и подобряване на почвеното здраве, мерки за опазване на почвената влага;
– отглеждане на селскостопански култури, адаптирани към климата;
– регулиране на времето за селскостопански операции, в съответствие с промените в климата;
– въвеждане на разнообразно животновъдство и по-толерантни по отношение на топлината животински породи и адаптиране на животните към климатичните условия;
– разработване на климатична информация и системи за ранно предупреждение;
– разработване на програми за застраховане и управление на риска.

Има потенциал не само за реорганизиране, но и за нарастване на дела на селското стопанство в българската икономика. Зелената сделка следва да се разглежда не само като предизвикателство, но като фактор за растеж. Чрез използването на финансовите инструменти и прилагането на предложените решения има възможност да се изгради един здравословен и печеливш селскостопански сектор. Разраствайки и реорганизирайки селското стопанство и превръщайки го в модерно екологосъобразно земеделие е налице възможност за местно производство на чисти храни. Все по-често потребителите търсят родно производство. Освен това, важен е и факта, че местното производство ще е по-евтино, т.к. ще се пестят разходи от транспорт. В този смисъл, смятаме че е налице възможност за изхранване на населението с чиста храна, предимно от местно производство. Разбира се, преди това е необходимо да се работи усилено и да се извърви пътя към реорганизация и адаптация на земеделието ни към новите изисквания и условия.

Борислав Сандов, обединение „Демократична България“ („Зелено движение“):

Почвените и климатичните условия, заедно с голямата площ на земеделските терени в страната са достатъчни условия в България да се произвежда разнообразна хранителна продукция, която да нахвърля потреблението на национално ниво. Ключ към този подход е отношението към почвата и биоразнообразието, които са от изключителна важност за абсорбирането на емисиите на парникови газове. Внедряването на повече агроекологични методи, разнообразни земеделски култури и ограничаване на пестицидите ще имат важна роля, редом с технологичните иновации на агророботиката и поетапното изваждане от земеделието на силно зависими от фосилни горива машини и съоръжения. Скъсяването на веригите между производител и потребител, както и развитието на градското земеделие ще доведат до значително намаляване на емисиите. Същото се отнася и до прекратяване на някои лоши практики като палене на стърнища и дълбока оран, които да бъдат заменени от практики като мулчиране, капково напояване и прочее. Не на последно място, специален фокус върху пчеларството, овощарството, лозарството и други сектори, които освен традиционни, имат и благоприятен ефект спрямо климата. До края на десетилетието България трябва да достигне 25% биоземеделски площи в изпълнение на изискванията на Зелената сделка, което редом с другите промени в Общата селскостопанска политика на ЕС дават възможност за бърза транформация към производство на чиста и здравословна храна, от фермата до трапезата.

Движение за права и свободи (ДПС):

Земеделската тема заема особено място във всички програми и програмни декларации на ДПС от създаването и до днес.
Селското стопанство заема особено място в центъра на обществото, околната среда, икономиката на България и тази на Европейския съюз, като цяло.

Често говорим за устойчиво земеделие, но е важно да се обърне внимание, че за такова можем да говорим само ако има баланс между екологичната, социалната и икономическата устойчивост на сектора. Това означава, че трябва да се стремим да комбинираме социални, икономически и екологични подходи по пътя към постигане на устойчива система на селското стопанство в България.

Няма съмнение, че основната роля на сектора е гарантиране на продоволствената сигурност и всички мерки и решения, които се предлагат за намаляване на емисиите на парникови газове, трябва да не поставят страната ни в зависимост от внос на храни.

Има редица мерки, които можем да приложим за намаляване на емисиите, но все пак трябва да се има предвид че това е дългосрочен проект. Ето няколко примера:
– Повишаване на производителността – Подобрената производителност ще отчита като се следят емисии на тон реколта, килограм месо или литър мляко, което демонстрира, че земеделците използват ресурсите си по-ефективно.
Може да стане чрез модернизиране на производството; използване на по-продуктивни семена или сортове; коопериране с цел намаляване производствените разходи;
– Увеличават улавянето на въглерод, като например увеличаване дяла на горите или биоенергийните култури;
– Използването на възобновяеми енергийни източници – това ще бъде основополагащо във всяка стратегия за намаляване на емисиите в селското стопанство, намалявайки емисиите, осигурявайки спестявания чрез намалени разходи за електроенергия, като същевременно генерира нови приходи за бизнеса;
– Намаляване на емисиите чрез подобряване на използването на торове – това може да включва преминаване към прецизно земеделие, намалявана употребата на неорганични торове или преминаване към торове с по-нисък въглероден отпечатък, увеличаване производството на биологични торове;
– Намаляване на емисиите чрез подобряване на съхранението и обработката на оборската тор;
– Намаляване на емисиите чрез намаляване на енергийните нужди и подобряване на енергийната ефективност;
– Намаляване на емисиите чрез производство на биогаз – съществува голям потенциал за значително увеличаване на производството на биогаз, по-специално що се отнася до потенциалния принос на животновъдството (животински тор), утайки, отпадъци и растения, неподходящи за производството на храни и фураж, като предпочитани материали за биогаз;
– Намаляване на емисиите чрез увеличаване на производството на възобновяема енергия – може да си струва да се обмислят допълнителни инвестиции във възобновяема енергия, особено когато консумацията на електроенергия на място е висока;
– Намаляване на емисиите чрез скъсяване на веригите за производство и доставка на храни;
– Намаляване на емисиите чрез подобряване състоянието на почвата – Почвата е най-ценният ресурс на фермера и увеличаването на количеството на почвената органична материя подобрява нейното плодородие, структура и капацитет за задържане на вода, което може да има положително въздействие върху добивите и нейния потенциал за улавяне на въглерод. Органичният въглерод в почвата е въглеродният компонент на почвената органична материя.

В комбинация от изреденото, можем уверено да отговорим: да, българинът може да се изхранва с чиста храна, предимно от местно производство. Може и да създава добре заплатена заетост с това.

Експертите на ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ в сектори „Климат и околна среда“, „Енергетика“ и „Земеделие“:

Сектор „Земеделие“ наистина заема трето място в дела общи ЕПГ, но далеч не и една трета. По данни от инвентаризацията на ЕПГ на страната за 2019 г. най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2019 г. има сектор „Енергетика“ – 71,9%, следван от сектор „Индустриални процеси и използване на продукти“ – 11,4%. Сектор „Селско стопанство“ и сектор „Отпадъци“ са със съответно по 11,2% и 5,6% от националните емисии. От тези 11,2% емисии от земеделирто най-голям е източникът на емисии на метан – CH4 (като СО2- екв.) от ентеричната ферментация при селскостопанските животни, които представляват 22,96% от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на диазотен оксид – N2O (като СО2 екв.) от селскостопанските почви предимно от използването на синтетични торове, като техният дял през 2019 г. е 64,7%. Използването на алтернативни методи на синтетичните торове или добри земеделски практики могат да доведат до намаляването на емисиите на диазотния оксид. Това ще допринесе и до постигането на заложената в стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ цел от 20% намаление на употребата на минералните торове до 2030 г. Насърчаване и внедряване на технологии за улавяне и оползотворяване на биометан напр. от органичния отпадък от земеделието ще доведе до намаление на емисиите от метан.

Д-р инж. Александър Дунчев, КП „Продължаваме промяната“:

На първо място е необходимо за този сектор, както и за другите икономически сектори, по-конкретен анализ на съответния въглероден отпечатък и опциите за намаляването му до нула до 2050 г. Ако се комуникира ясно климатичната цел с всички заинтересовани страни в сектора и се разработят стимули за постигането й, самите бизнеси ще намерят най-ефективния начин за трансформация на земеделието в поглъщител на въглеродни емисии. А за да бъде тази трансформация екологична – земеделските продукти да са чисти и без негативно въздействие върху околната среда, е необходимо да бъдат поставени и в тази посока конкретни екологични цели и стимули за постигането им, да бъдат популяризирани добри примери, и бизнесите сами ще намерят най-добрите решения.

Радан Кънев, евродепутат:

Не съм експерт в земеделието, не участвам и в ресорната комисия на ЕП, макар, разбира се, да следя този дебат. Като потребител, като родител ако щете, мога да дам ясен отговор – да, българинът може и иска да се изхранва с чиста храна, с местен и сезонен произход, произведена изключително в семейни ферми и преработватели и от местни продукти. Аз виждам, че всеки, който може да си го позволи, дори да не му е лесно според бюджета, го прави. Особено родителите. Важно е да забогатяваме като нация, да увеличаваме благосъстоянието си. Тогава пазарът ще наложи безапелационно качествената храна в търговската мрежа.

 

Ако искате да научите отговорите и на хора от неформалната група на Горичка, наречена „Анонимните климатици“, прочетете статията ни „Чиста храна от местно производство за българите. Възможно ли е?“.

Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите на политиците по другите два въпроса, част от инициативата. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с намаляване на парниковите емисии, въглищните електроцентрали и справедливия енергиен преход и адаптацията към промените в климата.