Всички държави в света са подкрепили Парижкото споразумение за климата и две трети са заявили ангажименти за въглеродна неутралност през 2050 г. България има задължения и като член на ЕС за осъществяване на политика за реагиране на климатичните промени. Кои обаче са най-важните три мерки, към които могат да се насочат усилията, за да постигне страната ни целите си за намаляване на парниковите емисии?
Задаваме този важен въпрос на представители на основните политически партии и на кандидат-президентските двойки. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. Включена ли е темата за намаляване на емисиите и изпълнение на ангажиментите, част от Парижкото споразумение за климат в програмите на отделните партии, какви конкретни действия се предвиждат за намаляване на емисиите парникови газове, кои са трите мерки, към които биха се насочили усилията? Отговорите научаваме от представители на БСП, ГЕРБ, „Демократична България“, ДПС, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, както и от евродепутатa Радан Кънев.
Петър Витанов, евродепутат от БСП:
Парижкото споразумение е само част от един неизбежен процес, официално признание, че климатичните промени са проблем, който спешно трябва да бъде решаван. В момента в Глазгоу тече нова историческа среща, на която се поставят още по-сериозни ангажименти. Световните лидери се споразумяха да предприемат мерки за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса до 2100 година.
България не е изолирана от случващото се в света, независимо дали това ни харесва или не. Според мен трите сектора, към които трябва да се насочат усилия, за да се намалят парниковите емисии са транспорт, енергетика и управление на отпадъците.
Транспортът е един от най-големите замърсители, генерира 1/3 от общите въглеродни емисии в ЕС и е единственият сектор, който е увеличил тези емисии от 1990 г. насам. Затова и ЕС се фокусира върху мерки, които да ограничат въздействието. От 2035 г., например, ще сложим край на производството и продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене, те ще бъдат заменени от електрически.
В България като цяло имаме проблем, за който политиците избягват да говорят. Караме най-старите автомобили в Европа и се придвижваме повече с тях, отколкото с обществения транспорт, който пък е в критично състояние. Всичко това трябва да се промени – качествен екологичен обществен транспорт, който да е достъпен за всички и да ни накара да слезем от колите. Влакове, които не взимат разстоянието от София до Видин за 5 часа. Междуградски линии, които да обслужват отдалечените места.
Енергетиката е следващият сектор, който трябва да се трансформира. На първо място като начин на управление – защото през последните 12-13 години нямахме никаква стратегия, никакви решения за това какво ще случва в бъдеще. Зеленият преход отдавна тече в развитите европейски държави, нас отново ни сварва неподготвени. През 2020 г. енергията от възобновяеми източници за пръв път надвиши тази, добивана от изкопаеми горива в ЕС.
При нас е около 10% от общия енергиен микс. А този микс трябва да става все по-зелен, като комбинира енергията от възобновяеми източници с атомната. Мисля, че в България имаме всички условия да развием по-зелена енергетика. Европа е предвидила достатъчно средства именно за развитие и надграждане в тази посока. Въпросът е тези средства да се инвестират адекватно и целенасочено, а не както досега.
Управлението на отпадъците също е част от Зелената сделка и идеята за кръгова икономика, в която рециклираме и оползотворяваме, вместо да изхвърляме. В България някога системата за вторични суровини беше изключително добре развита. Днес трудно можем да накараме хората да си изхвърлят боклука разделно. Хубавото е, че в някои общини, като Русе, например вече имаме работещи примери за събиране, сортиране и преработване на отпадъци, които показват добри резултатите. В Габрово наскоро инсталираха машина за обратно изкупуване на опаковки – пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета. Тези автомати са популярни на Запад, у нас тепърва ще навлизат, въпреки че някога имахме чудесна депозитна система за амбалаж.
Политическа партия ГЕРБ:
1. Подобряване на енергийната ефективност чрез:
– изпълнение на препоръки от енергиен одит;
– въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт;
– въвеждане на системи за мониторинг и контрол на енергопотреблението;
– подкрепа за фокусирани мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради и индустрията;
– насърчаване употребата на ВЕИ, водород, други иновативни алтернативи;
– подобряване на енергийната и ресурсната ефективност в МСП, чрез:
– увеличаване използването на възобновяеми енергийни източници и подобряване на капацитета им;
– децентрализиране на системата за доставка на електроенергия, съчетавайки инвестиции в местни източници на ВЕИ и – съоръжения за съхранение на енергия, гъвкав капацитет и управление на търсенето;
– изграждане на капацитет за преработка на генерираните потоци от отпадъци и въвеждане на иновации, включително – за въвеждане на безотпадни технологии в процеса на рециклиране.
2. Стимулиране на модела на кръговата икономика чрез:
– Внедряване на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии;
– Внедряване на оптимизация и на екоиновационни дейности, нови екологични продукти и технологии;
– Засилване връзката между бизнес и наука и подкрепа за разработване и внедряване на иновации в посока чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика със специален фокус върху все още високата въглеродна интензивност на икономиката.
3. Екологосъобразно селско стопанство чрез:
– Насърчаване на биологичното производство;
– Стимулиране на производството и консумацията на чисти и здравословни храни – внедряване на национална система за доброволно сертифициране на „производство с висока екологична стойност“;
– Надграждане и диверсификация на системата за управление на риска за подпомагане адаптацията на сектора към изменението на климата и за ефективното управление на кризите в отрасъла, включително създаване на Взаимоспомагателен фонд за покриване на щети от неблагоприятни климатични събития и стимулиране на застраховането.
Борислав Сандов, обединение „Демократична България“ („Зелено движение“):
България дълги години се възползваше от референтната година 1990 и не извършване нужните реформи в ключови сектори, за да ограничава своите емисии след закриването на голяма част от въглеродно-интензивните предприятия в началото на 90-те години. За мен трите основни мерки за постигане на целите от Парижкото споразумение и намаляване на емисиите парникови газове са:
– Прилагане на засилени мерки за енергийна и ресурсна ефективност в икономиката и битовите нужди в страната, започвайки с публичните сгради и предприятия, за да стигнем до средноевропейските нива на потребление при производство на единица продукт. Ускорено синхронизиране на политиките от пакета кръгова икономика и биоикономика, с цел ресурсна ефективност, която води и до енергийна ефективност и въглеродно минимизиране;
– Реформа в енергетиката чрез ограничаване административната тежест от поставянето на малки ВЕИ централи на домакинствата, бизнеса и местните власти (фотоволтаици върху покриви, термопомпи в дворовете, вятърни централи в индустриалните площи), съчетани с умни мрежи, инфраструктура за съхранение на енергията (ПАВЕЦ, водород, гигабатерия) и използване потенциала на Черно море за офшорни вятърни паркове;
– Селско и горско стопанство, които да са въглеродно негативни, като поглъщат повече емисии на основата на въглерод, отколкото създават такива. За селското стопанство това означава ограничаване използването на пестициди и изкуствени торове, прекратяване дотациите за дизелово гориво за земеделските производители и специално внимание върху почвите и методите за тяхното използване, както и възстановяване на естествени влажни зони и растителността във и около тях. За горското стопанство това означава увеличаване дела на горите и дърветата в населените места, устойчивото ползване на дървесината от тях, засилени мерки за превенция на пожари и запазване на горите във фаза на старост.
Движение за права и свободи (ДПС):
Ние от ДПС смятаме, че трябва да се направят следните бързи стъпки, така че да се очертае ясна пътна карта за намаляване на парниковите емисии.
Първо – създаване на Национална управленска програма за ускорено икономическо развитие базирана на всички възможности, които зелената сделка предоставя на България.
Второ – актуализиране на всички национални програми, първо тези засягащи енергетика, енергийна ефективност, транспорт и земеделие и гори (тези сектори емитират най-много парникови газове).
Трето – въвеждане на принципите на отворено управление в цялата държавна администрация, като част от това да се изгради и отворена система за инвентаризация на емисиите по ETS, така и СМЕ да могат да участват.
Експертите на ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ в сектори „Климат и околна среда“, „Енергетика“ и „Земеделие“:
България подписа и ратифицира Споразумението от Париж през 2016 г. и изпълнява ангажиментите си към него съвместно в Европейския съюз (ЕС) чрез така наречените Национално определени приноси (Nationally Determined Contributions – NDCs). Тези приноси са целите, ангажиментите, политиките и мерките, които страните по Споразумението си поставят, за да постигнат дългосрочната в него цел.
През 2020 г. ЕС актуализира и представи за свои NDCs задължителната си цел от намаление с 55% на емисиите си до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г. Това дойде вследствие на приетата дългосрочна цел за климатична неутралност до 2050 г. и реформите в политиките по: Схемата за търговия с емисии на парникови газове на ЕС (СТЕ), секторите извън нея, ВЕИ и енергийна ефективност, транспорт, управление на отпадъци, управление на Енергийния съюз.
България участва в СТЕ, като правилата се прилагат автоматично за всички инсталации и авио-оператори в Схемата. Предвид че безплатните квоти, които се разпределят, все повече намаляват, а цените на квотите на свободния пазар нарастват и октомври т.г. вече достигаха нивата прогнозирани за 2030 г. – от около 60 евро/тон еквивалент СО2, инсталациите и операторите ще са принудени да отделят все по-голям ресурс за закупуването им, което ще намали печалбата им и ще увеличи цената на продукта за крайния потребител. Това би следвало да бъде естествен стимул към приложение на нисковъглеродни технологии и алтернативни нискоемисионни горива, както и към внедряване на мерки за подобряване на енергийната ефективност.
По отношение на секторите извън Схемата България успяваше да изпълнява заложената й до 2020 г. цел. Предложената нова индивидуалната цел на България до 2030 г. е 10% намаление на емисиите спрямо нивата от 2005. Тази цел ще бъде тепърва договаряна, но е малко вероятно да бъде драстично променена в хода на преговорите. Това от своя страна ще означава нужда от сериозни усилия от наша страна за намаление на ЕПГ в секторите транспорт (с дял от 17.8% ЕПГ СО2 от общите емисии СО2, 98% от които от пътен транспорт), земеделие, отпадъци, респективно и повече финансов ресурс.
Много са мерките, които трябва да приложим, за да постигаме все по- амбициозните цели към нисковъглеродна икономика, но ако трябва да посочим най- важните за нас, те биха били: изграждане на нови генериращи мощности – на ВЕИ и ядрени мощности, реконструкция на въглищните централи и преминаване към приложение на паро-газови технологии, газификация на индустрията и на домакинствата, повишаване на енергийната ефективност на сгради и съоръжения, пълна електрификация на публичния транспорт, приложение на водородно гориво, както и развитие на другите алтернативни горива.
Разбира се, това е само част от възможните мерки, които могат да се предприемат във всички сектори, но те трябва да бъдат съпроводени с приложение на подходящи финансови стимули или данъчни облекчения, за да се продължи устойчиво към декарбонизация на икономиката. Ефектът от тези мерки ще се отрази в дългосрочен план и в подобряване на качеството на въздуха, дългогодишен и тежък за страната ни проблем.
Д-р инж. Александър Дунчев, КП „Продължаваме промяната“:
Трите най-важни мерки според нас за постигане целите на Парижкото споразумение за климата за намаляване на парниковите емисии са:
На първо място, с оглед огромната отговорност към Земята, човечеството и българския народ по този световен проблем е необходимо България да има специална институция с основен фокус „Климат“, например Министерство на климата и околната среда.
На второ място, от основополагащо значение е тази институция да разясни на българската общественост всички въпроси, касаещи проблема с климатичните промени, международните ангажименти и значението им за българската икономика и общественост, и най-вече как решението на тези въпроси има потенциал да подобри живота на българите.
На трето място, това министерство трябва да е един непрекъснат обществен форум за обсъждане на нормативните, научните, икономическите и социалните условия, предприети действия и необходими допълнителни мерки и стимули за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и на ползите за всеки българин от предприемането на действия.
Радан Кънев, евродепутат:
Не бих говорил за мерки, а за политики и национални цели. За да има мерки, трябва да има цели и стратегия, тогава има мерки за постигане на целите. У нас няма нито дефинирани национални цели, нито стратегия.
Очевидно е, че в България основните политики трябва да са насочени към модернизация на енергетиката и транспорта и към енергийната ефективност – и на индустрията, и на домакинствата. И в трите сфери, които са взаимно свързани, са нужни значителни инвестиции в технологии – и вече съществуващи и масово приложими, и нови, експериментални. Тези инвестиции не може да са нито само частни, нито само публични (европейски и национален бюджет). Нужен е нов модел на партньорство между бизнеса и Държавата. Няма как да се разпростра върху всички необходими инвестиции, затова ще посоча две, които засягат цялата „палитра“ от проблеми:
– Модернизация на съществуващите електропреносни и електроразпределителни мрежи, за да могат да понесат и балансират новите и различни натоварвания, свързани с декарбонизацията;
– Масовото, наистина масово, инсталиране на собствени енергийни мощности и в битовите, и в обществените, и в производствените сгради (което не е възможно без модернизацията на мрежата, спомената по-горе, тя има приоритет). Особено важно е свързването на предприятия, произвеждащи излишъци от енергия чрез когенерация с различни индустриални и битови консуматори на енергия.
Ако искате да научите отговорите и на хора от неформалната група на Горичка, наречена „Анонимните климатици“, прочетете статията ни „Три мерки за намаляване на парниковите емисии“.
Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с „Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите на политиците по другите два въпроса, част от инициативата. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с въглищните електроцентрали и справедливия енергиен преход, устойчивото земеделие и адаптацията към промените в климата.
