Отговорите на политиците за образованието и професиите на бъдещето

В началото на март “Горичка” стартира кампанията си “Климатичен вот 2021” .

Тя включваще изпращането на въпроси по пет ключови теми, свързани с климата, до водещите политически партии, които се очаква да бъдат част от следващия български парламент.

Покана за участие получиха ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, ДПС, “Има такъв народ”, “Демократична България”,  ВМРО, “Патриотична коалиция – ВОЛЯ и НФСБ”, “Изправи се! Мутри вън!” и “Републиканци за България”.

В крайна сметка пред камерата се усмелиха да застанат представителите на пет от поканените партии и коалции – ГЕРБ-СДС, “БСП за България”, “Демократична България”,  ВМРО и “Изправи се! Мутри вън!”.

Петата и последна серия от въпроси, на който политиците отговориха, беше:

 

Кои, според вас, са професиите на бъдещето? Как вие бихте променили образователната система на България, така че младите да бъдат готови за тези професии? Кое би било най-важно и кое би било най-предизвикателно в тази трансформация?

 

Какво отговориха те:

 

Петър Витанов

БСП 

От 30 години говорим постоянно за реформи в образованието. Същевременно излезе едно европейско проучване, според което близо 40% от българските деца са функционално неграмотни, което ни поставя на практика начело на тази класация. Уж отделяме повече пари, ето включително в новия План за възстановяване и устойчивост, но тези пари отиват повече за възстановяване на материалната база. По същество липсват реалните резултати.

Как ще образоваме нашите деца, които сега са деца, но утре са бъдещи пълноправни членове на обществото и бъдещи управници е въпрос номер едно, който трябва да бъде решен. Важно е да се каже, че образованието не е услуга, а е право и най-важното нещо е всеки да има равен достъп до това право, защото това, което наблюдавахме от онлайн обучението е, че огромен брой деца отпаднаха, защото не могат да си позволят и не разполагат нито с компютър, нито с лаптоп, нито с таблет или смартфон. Затова най-важното нещо е равният достъп за гарантирането на образованието на децата.

Бъдещите професии. Както след всяка революция, вземете ако щете индустриалната, сега ни предстои дигиталната, това е свързано с промяна на самите професии. Някои традиционни професии изчезват, появяват се други. Според мен едни от професиите на бъдещето ще бъдат свързани с нанотехнологията, с роботиката, с 3D и 4D принтинга и неговото приложение и т.н., обаче образованието има три основни функции. То трябва да обучава, то трябва да възпитава и то трябва да социализира. Затова дигитализацията има своите ползи, но има и някои вреди.

Аз съм баща на две деца. Искате ли да ви кажа как изглежда средностатистическият ученик днес? Той в едната ръка е хванал дюнер, в другата телефон и снакс, качил е няколко килограма просто, защото движението му е недостатъчно. Считам, че училището и децата трябва да бъдат изведени извън дигитална среда. Училището трябва да бъде отворено, трябва да има връзка между училището и природата. Трябва да има повече излети, повече обучение на открито, повече екскурзии, ако щете. Децата трябва да се радват на повече спортни места, където да могат да спортуват. Само осигуряване на здрава връзка между природата и децата може да ги трансформира в пълноценни и щастливи личности.

 

Ангел Джамбазки

ВМРО 

Това, което незабавно трябва да се промени е да се възстанови средното професионално образование. В момента нямате шанс да намерите разумен млад заварчик, електроженист, шлосер, електротехник. Заплати тук в сектора надминават 2-3 хил. лева, но няма кой да го върши, защото някак си обществата в Европа се насочиха към обслужващи сфери, а не производителни.

Само си представете, ако сега, не дай си Боже, поради някакъв катаклизъм – природен, политически, геополитически, спре токът в Европа за един месец. Нали си давате сметка какво ще се случи. Това е вакханалия каквато не можем да си представим т.е. ще ни трябва говорихме земеделие, това е бъдещето. Земеделие – чиста храна. Чиста околна среда – хората това ще търсят.

В много големи части от света ще има много тежко замърсяване поради много причини. Включително сегашната фабрика на света – Азия – там замърсяването ще достигне размери, които най-вероятно ще причинят някакви промени изобщо в климата и в природата. Т.е. всеки ще търси нещо, чисто от гледна точка от това да живее, да е здрав. И ще трябват хора, които да разбират от това, да могат садят, да строят, да коват, да боядисват, да правят нещо с ръце си. Така че трябва да се мисли в това да се възстанови средното професионално образование, за да може от там всеки да си поеме пътя.

 

Ивелина Василева

ГЕРБ-СДС 

Трудните времена, в които живеем и пандемията, която ни връхлетя, ни показа, че българското образование е една система, която е изключително жизнеспособна и има възможности бързо да се адаптира.

Дигитализацията, която е основна тема и основен стълб в Зелената сделка, бързо да влезе в българската образователна среда. Бяха създадени възможност за много по-сериозно обхващане и на образователния процес, и на процеса на учене с необходимата техника, с необходимите електронни системи, облаци, затова да продължи образователният процес дори в тази трудна обстановка.

Много беше инвестирано в изграждането на компютърни системи в училищата, електронната среда, изграждането на стем-центровете, които формират специфични компетенции, дават тази възможност за децата да се развиват в дигиталната среда и в този смисъл аз мисля, че бъдещите професии са професиите, свързани с дигитализацията. Това е компютърното моделиране, това е дигиталната креативност, това са възможностите бързо да се работи в такава среда, защото бъдещето ще изисква от нашите деца да бъдат гъвкави, адаптивни, предприемчиви, да бъдат много бързи при взимането на решения, да могат да боравят с огромен обем информация, така че да им бъде полезна.

Мисля че освен дигиталните професии, много актуални ще бъдат и инженерните професии с тясна специализация. Това е необходимо на обществото ни, за да може да се развива напред и в ерата на новите технологии да има тясно профилиране и експертни познания в сферата.

 

Атанас Славов

Демократична България 

Аз имам директно отношение с образование, просто защото съм преподавател в Софийския университет, доцент съм по правни науки. Бих могъл да говоря за висшето образование, но ще реферирам и към средното.

Ключовите реформи, които са необходими, са в няколко посоки според мен. На първо място възможност учениците и студентите да придобиват гъвкави умения. Умения, които да ги подготвят за един постоянно променящ се пазар на труда. Това означава, че наред с тясната специализация като право, инженерни науки, други тясноспециализирани професии, трябва да има обща основа в цялото висше образование, което да подготвя хората именно за тези промени в средата.

На пример в американската образователна система колежанското образование е изградено по модела “liberal arts”- сам избираш курсовете, които изучаваш. Правиш собствена визия за това как искаш да се реализираш в бъдеще. Тясната специализация се съчетава с широка хуманитарна и обща гражданска подготовка.

Това, което липсва в момента на нашето образование, е именно тази по-широка основа, върху която може да се надгражда в различни посока. В посока природни и инженерни науки и в посока социални и икономически науки. Така че изграждането на тази обща основа бих казал на гражданска култура, която все един гражданин трябва да има е нещо, което трябва да се промени и трябва да се инвестира целенасочено в този тип програми, свързано с различния тип гъвкави умения, които се придобиват за работа в плуралистична среда, досег и употреба, прилагане на новите технологии, възможност да се мисли стратегически, а не просто да се преповтарят някакви блокове от информация.

Всичко това са предизвикателства пред българското образование, ако искаме да се адаптираме първо към отворената икономическа среда и глобалния пазар, в които се намираме, и второ, ако искаме да подобрим нашата публична среда. За съжаление десетилетия минаха от началото на демократични процес, в които за българските млади граждани липсваше целенасочено  обучени по т.нар. гражданска култура, гражданско образование, което позволява от друга страна на различни популистки, радикални движения, които дават лесни отговори на сложни въпроси. Реално отговорите, понякога, изискват повече размисъл и повече дълбочина. Така че, ако трябва да обобщя, повече акцент върху гражданското образование, умения и качества, които са широкоприложими в една отворена среда – това е общата основа, върху която вече трябва да се надгради специализацията, но без тази основа ние няма да сме подготвени за бъдещето.

Със сигурност трябва да подчертая върху този корпус „гражданско образование“ и темата за климата, за околната среда, за нашето място в обществото, взаимодействайки с природата, употребявайки ресурсите. Цивилизоваността на обществото личи и по това как се отнасяме към околната среда и към средата, в която живеем, средата, която ни заобикаля и отговорностите, които поемаме към бъдещите поколения. Това е базовата граница между цивилизованост и нецивилизованост и това усещане, това качество се възпитава на първо място в образователната система. Това ни липсва в момента и това трябва да се промени.

 

Войслав Тодоров

Изправи се! Мутри вън! 

На първо място отговорът на въпроса какви са професиите на бъдещето – това са на първо място креативните професии, професии, които не могат да бъдат лесно автоматизирани, които изискват дълбоко познаване на човешката психика, които изискват разрешаване на комплексни задачи от различни сфери, които изискват познаване на контекста.

Процесите по автоматизиране те само ще се задълбочават. Това, което виждаме и че започна все повече тази трансформация към онлайн, към интернет начин на работа по време на ковид кризата, то ще продължи и след нея – категорично. Това променя съответно и професиите, променя и начина, по който хората работят и какво работят.

Според анализи към 2030 г. около 800 млн. души в световен мащаб ще са загубили работата си заради автоматизацията.

Когато говорим за предизвикателствата към това общество на бъдещето те са две големи предизвикателства. Едното е какво правим с хората, които остават без работа вследствие на промените в икономическата среда. Втората голяма тема е свързана с това как да променим обществото, как да променим образователната си система, така че те да могат да отговарят на тези промени в цялостната среда.

Когато говорим за това то е ясно, че една образователна система, която е стъпила върху запомнянето и възпроизвеждането на знания няма как да е актуално в една среда, когато тази информация може да се достигне само с един клик. Вместо назубряне на информация образователната система все повече трябва да се насочи към решаването на все повече казуси, към все повече практически обучения и познания.

Изобщо цялата тази трансформация на образованието, на знанието тя малко прилича на връщането на чиракуването. Децата учат докато правят нещата. Не просто четат и повтарят, това е устойчивият модел, който трябва да бъде насърчаван и в тази връзка вместо сега държавата да налива още едни 712 млн., както са заложени за ново ремонтиране на училищните сгради, нека по-добре да се насочат към оборудване на кабинетите по химия да речем, или за въвеждане на по-интерактивни технологии, нещо, което да привлече вниманието на децата и да им даде възможност да се включат в образователни процес не само като приемник, но и като участник в него.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.