Как се справяме със страха от промяната

Автор: Албена Стамболова

strah_promiana

Промяна е нещо априорно неизбежно. Тя е заложена в самия живот и без нея нямаше да има развитие. Когато настъпи, можем да се плашим и да тъжим, или да я приемем и да се справим с нея. Колкото до страха, едно е да се страхуваш, друго е да слушаш страха си. Всеки от нас е изпитвал и двете. Когато доминира първото, обикновено се действа независимо от страха, той се превръща в постоянен спътник, а после и в помощник. Ако е второто, човек развива тревожност, неувереност, избягва отговорности и е като в капан.

Как ще постъпим с промяната, зависи от това как преживяваме страха. Как заставаме пред онова, което е ново, непознато, друго, различно. Ще дам пример с всичко, което днес е прието да се окачествява като алтернативно: начини на хранене, енергия, лечение, методи на обучение и занимания. Алтернативното поляризира хората, винаги има привърженици и противници на онова, с което се сблъскваме за първи път.

Логично мислещите и аналитични хора, при които доминира лявото мозъчно полукълбо, са създателите на света, който все още управлява живота ни: светът на компютърните кодове, числата, информационните технологии и т н. Алтернативният на този свят е светът на съзидателните и съпричастни хора, които могат да разпознават модели и да създават смисъл, да играят, онези с активно дясно мозъчно полукълбо. Твърди се, че бъдещето им принадлежи. Емпатията срещу бинарността. Ако светът не се научи да е солидарен, очакват го колапси и имплозия на рационално изградените му институции.

Способността да се възприемат и създават цялости е съществувала откакто и човечеството съществува. Въпросът с промяната е дали така наречената концептуална епоха ще измести информационната. Дали например търсенето на работни места, които предлагат не само пари, а и смисъл, ще започне да преобладава. Хората, които се занимават с изкуство знаят, че призванието е най-удовлетворяващата форма на труд. Въпросът, обаче не е чисто емпиричен: ти си художник и можеш да работиш с въображаемото и духовното, а аз съм лекар, следователно се подчинявам на науката медицина; а пък той е портиер и за какво изобщо става дума? Става дума за нагласата да се удовлетворя духовната ни потребност, която е силно подтискана в съвременните общества може би от Просвещението и индустриалната революция насам. Смътното усещане за нуждата от подобна промяна се носи от всекиго, но в повечето от случаите се изразява като радикално недоволство от света, в който живеем. И не стига по-далече. Защото се страхуваме за сигурността си (колкото и несигурна да е тя днес), страхуваме се за навиците си (колкото и вредни да са те), за работата и доходите си (колкото и неудовлетворителни да са), за здравето си (колкото и най-новите ваксини да не помагат) и т н.

Но за да не оставам с общите разсъждения за това накъде се обръща светът ни, нека се върна към отделния човек, който все пак се познава в някаква степен. Децата се променят почти без напрежение, защото не мислят за това кои са и какви са. Ние възрастните мислим, че се познаваме и затова всяка идея за промяна минава през ума ни, през страха да не би да се изгубим, или да изгубим почвата под краката си. Да не би да ни подведат. Да не би …

За да излезем от омагьосания кръг, предлагам да си представите, че играете. Кое е последното нещо, на което сте играли? Играта е сериозно занимание за децата, но въпреки това, те много добре знаят, че играят. Играят играта. Играят играта на игра. Стават някакви в самата игра. Само там се забравя страхът от промяна и именно там тя се случва. Там се експериментират и преживяват промените. Докато не започнем да напрягаме лявата част на главата си …

. . .

Албена СтамболоваАлбена Стамболова има докторска степен по семиотика и психоанализа и магистърска степен по клинична психология. Тя е автор на романите, Така е, както става”, Хоп-хоп звездите” иАвантюра”.


One comment on “Как се справяме със страха от промяната

  • Фермер , Direct link to comment

    А само да се увеличат
    заплатите двойно и
    нещата ще се оправят..
    – А цената на
    продуктите ще скочи
    но ще са БИО.. Капитализма е
    виновен.. Защото
    всяка печалба е
    изземване на пари от
    пазара – а парите са
    нужни за потребление.. Което
    значи че продуктите
    ще имат повече
    надценка и по-малко
    съдържание… Аз мога
    да произведа сам – дори – 200тона домати
    рома(годни за пюрета
    и кетчуп) но няма кой
    да ги купи – колкото и
    био да са и колкото и
    ниска цена да им искам.. Така е защото
    днес фабриките
    произвеждат всичко с
    нишестета и добавки
    за вкус и аромат и
    цвят… Парите на хората
    отидоха за да си
    плащат кредитите и
    други разходи като
    къщи и коли – които
    преди това бяха на нормална цена – тоест
    преди да убият Джон
    Кенеди и да върнат
    капитализма преди
    1929г. Решен съм да
    създам комуна която да произвежда био
    продукти – лютеница,
    яйца, ябълки,
    конфитюри и хляб.. Продажба на едро – за запас на семействата..
    Може и да има
    магазини в цялата страна.. От 300декара
    домати – ще
    произведем 3-милиона
    бурканчета лютеница
    – на цена 1-лев.. С
    парите ще разширяваме
    дейноста.. Друг изход
    няма.. Това е
    бъдещето.. Всеки да
    произвежда без
    печалба.. Тоест без натрупване на
    печалба.. Колкото
    произведеш толкова и
    ще потребяваш.. Колко потребяваш – толкова ще произвеждаш.. Пари стока.. Стока пари.. Без излишък като печалба..

Comments are closed.