Заради COVID-19 в България, а и по света, когато стане въпрос за “мерки или политики срещу”, голяма част от гражданското общество застава в отбранителна позиция и започва да се готви за ново затваряне или ограничения на начина на живот, с който до преди година беше свикнало. Това, разбира се, се дължи на световната пандемия от COVID-19.
Колкото и сериозни да са негативните емоции, които тези “мерки“ и “политики“ създават в последните месеци, те са незаобиколима част от решаването на проблеми и в частност със справянето с климатичните промени.
В опита на правителствата по света да се справят с поставените цели за задържане на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса и адаптация към бъдещето, вече има заложени и действащи амбициозни планове като Парижкото споразумение за климата и Европейския зелен пакт.
Какво (не)предприе България във връзка с Парижкото споразумение за климата
Каква е ситуацията, кои са конкретните мерки и кой-как се справя?
Кой генерира най-много емисии
Близо 75% от парниковите емисии се генерират от едва 20 страни на планетата. Водачи в тази класация са Китай, САЩ, Индия, Индонезия и Русия. Очаквано най-големите дялове от емисиите в тези страни идват от произвеждането или използването на енергия (електроцентрали, транспорт, битови нужди за сгради), както и от производствените процеси (цимент, желязо и стомана са въглеродно най-интензивните производства).
Парижкото споразумение, подписано от 189 държави, които генерират 99% от емисиите на планетата, пък цели намаляването на глобалното затопляне, а един от начините е именно намаляването на въглеродното замърсяване в следващите между 10 и 30 години.
Според индекса за справяне с климатичните промени най-добре в световен мащаб се представят Швеция, Обединеното кралство, Дания, Мароко и Норвегия.
Най-голям прогрес показва Европейския съюз, основно заради Зеления пакт, а най-голям регрес се отбелязва в САЩ.
На дъното на класацията са Саудитска арабия, Иран, Канада, Казахстан, Русия.
България е на 44-то място сред всички 61 страни, които попадат в проучването, но според него страната регистрира прогрес.
Четири успешни посоки
Различните ситуации в различните точки от света предполагат различните подходи. С натрупаните опит и знания редица учени са на мнение, че успешните на хартия политики не винаги са така успешни и на практика при прилагането им. Все пак редица изследвания достигат до консенсус около четири политики, които, ако бъдат следвани, ще доведат до успешни резултати.
Една такава е залагането на стандарти. Това са измерими цели за отделните сектори по отношение на въздействието им. Освен ползите за планетата, те предоставят възможност за развиването на конкурентни, ефикасни и нисковъглеродни технологии.
От друга страна те служат и за насоки на пазарите, което пък дава възможност за създаване на конкуренция и възможностите за инвестиция на компаниите в проучвания и развитие на технологиите. Залагането на ясна времева рамка, в която всеки бизнес трябва да се адаптира към определен стандарт, води до по-голямата нужда и желание за инвестиция в иновации. Говорейки за използването на иновации обаче е важно да се подчертае, че важен е крайният резултат, а не просто насочването към определена технология.
Ключов елемент тук е залагането на дългосрочна яснота, която да позволи по-доброто планиране от страна на бизнеса.
Икономическите мерки са друг стимул, чието прилагане експертите определят като изключително успешна мярка. Най-честите практики в тази посока са стимулите за чиста енергия и цената на въглеродните емисии.
Тези мерки често са насочени към “най-големите” играчи в отделните сектори, защото регулациите за тях са много по-реалистични (регулирането на 500 компании е практически по-лесно от регулирането на 1 млн. души). Ключов елемент за успешното прилагане на подобна мярка, обаче е свързано със стимули към всички играчи, участващи във веригата на формиране на цената.
За по-успешни икономически мерки се определят грантовите или директните плащания, за разлика от данъчните отстъпки. Това е така, защото техните получатели получават шанс да работят в ситуация на намален риск при справянето с комплексните проблеми около адаптацията с климатичните политики. От друга страна правителствата получават по-добра възможност да следят процеса.
Тези мерки могат да бъдат насочвани чрез направляване на държането на потребителите или чрез по-доброто им информиране относно стоките и услугите, които използват. Така например завишаването на данъците за неелектрическите автомобили от една страна, и създаването на стимули за купуване на електрически от друга, може да даде значителен резултат.
Подпомагане на проучванията и развитието на технологии се счита за основна стъпка по пътя за постигане на въглеродна неутралност. Въздействието на развитието на технологиите може лесно да се илюстрира с цената за ват енергия, произведена със слънчев панел. Докато през 1977 г. тя е 76.67 долара, към 2016 тя е вече 0.26 долара, а от тогава продължава да пада. Всичко това става възможно благодарение на откритите нови технологии, които се прилагат на пазара.
Като препоръка за по-ефективната употреба на средства се посочва широкото включване на частния сектор, който да предложи експертизата си относно технологиите, пазарите , мащаба и предизвикателствата.
Като добър пример за работещата технологична екосистема е дадена Силициевата долина, в която изследователите работят по развитието на подобни технологии и споделят информация помежду си. Като важна стъпка в тази посока е посочено и по-широкото застъпване на интелектуалните права.
Според американската Energy Innovation към тези три взаимносвързани и основни стълба, трябва да бъдат добавени и подпомагащите политики. Това са всички мерки, които допринасят за ефективното прилагане на големите мерки и естествената им взаимовръзка.
Според Анна Димитрова от гражданския колектив към Горичка прилагането на мерките, заложени в глобалните политики има надежда да доведе до желаната цел, свързана с повишаването на глобалната температура.
“Мерките и политиките на следващите управляващи следва да бъдат насочени и към това неизбежните климатични промени да не водят до пагубни последствия, а когато тези мерки бъдат поетапно въвеждани заедно с промяна на обществената дискусия защо са необходими на първо място, гражданите постепенно ще осъзнават, както уязвимостта си така и отговорността си от лични действия в предотвратяването на по-сериозна катастрофа”, казва тя.
Според Симеон Белорешки климатичните промени са обратната връзка, която природата дава на действията на цялото човечество, а по-широко преосмисляне на човешкото развитие и поведение.
“Не става въпрос просто за намаляване на емисиите от енергетика, земеделие и т.н., а цялостно преосмисляне на поведението и ценностите върху които трябва да се съсредоточи цивилизацията”, казва той.
Темата за политиките, свързани с климатичните промени са част от кампанията на “Климатичен вот 2021”. Ако искате да чуете и видите повече по темата, както и какво мислят водещите политически партии в България по нея, можете да следите публикациите на страниците ни в социалните мрежи.
