Приказката за сламката в окото на другия и гредата в нашето е по-актуална от всякога
Преди много години, в периода останал в съзнанието на по-възрастните като “Татово време”, когато “компютър” беше най-модерната дума в момента, имаше една карикатура в „Стършел“, показваща притеснена чистачка, която трябва да се изказва пред колектива по време на събрание. Началникът и я успокоява: “Не се притеснявай, говори както обикновено, просто от време на време споменавай думата “компютър”.
Сега е жътва – каквото си посял, това и ще жънеш, ако си успял да го опазиш от болести, пожари, кражби. За политиците, времето преди избори е жътвено време – ако не успеят сега, продължават борбата. Нормално е да адресират това, което интересува хората – кое ще стане по-хубаво, как и с колко. И естествено, един от горещите въпроси е какво правим с енергетиката покрай зелената сделка. И естествено, всеки политик засяга темата и общо взето говорят както винаги, но от време на време включват думите “водород”, “декарбонизация”, “индустриални хъбове”, “зелена сделка”.
Нека оставим настрана “лошите”, които искат да се облагодетелстват само лично. Нека да предположим, че хората, които се кандидатират за депутати и се борят за нашето доверие са с добри намерения и искат да направят нещо, от което ще спечели обществото като цяло. И понеже е лесно да се търсят пропуски в другите, нека да го направим по-лично. Какво аз бих направил, ако съм политик и какво, ако съм специалист (не обичам много думата експерт, макар при днешните занижени критерии, лесно мога да попадна формално в тази категория).
Вероятно, за разлика от мнозина, аз съчувствам на новите политиците и ни най-малко на тези, които са във властта последните десетина години и ще обясня защо. Ако съм политик и представлявам старозагорския край, мога да съм честен и откровен, може и да не съм и да искам да се харесам и евентуално да бъда избран.
Преди да виним политиците, нека да се запитаме следното:
- Ясно е от поне две години, че „Марица Изток“ 2 трупа загуби. И това не е заради повишените цени на емисиите, тъй като трупането на загуби започна далеч преди ръста им. Няма никакви публични дискусии какво да се прави или планове за оптимизиране, намаляване на загубите, планове за краткосрочното бъдеще. Може би вече е ясно, че може би никога повече няма да имаме нужда да поддържаме всичките 8 блока в ТЕЦ-2, макар централата да изпълнява и други цели свързани с националната сигурност? Къде са плановете за това? И не е като да нямат ресурс – личния състав е над 2000 и учудващо, най-голямата група е тази на висшистите. Защо са толкова много е друг разговор. Важното е, че имат вътрешен ресурс, със сигурност неизползван напълно. Нима наистина никой от комплекса не знае, че това не може да бъде вечно?!
- От началото на 2020 беше ясно, че необходимите въглища за енергопроизводств ще бъдат поне с 20% по-малко. И не само това, не бе никак далеч от мисълта, че и перспективите са мрачни. И пак няма планове какво ще се прави.
- Нима никой от работещите не виждаше това и наистина вярваше, че с едни 50 млн заем за заплати ще се реши проблема?!
- И що за мениджмънт е това на мините – като свършат парите и хвърляш оставка?! Капитанът е най-необходим за да води кораба в бури води, в спокойните може всеки.
- Къде бяха инженерите и средния мениджмънт да работят по предложения за подобрения на бизнеса?! В България има някакво неразбиране, че някой отвън ще дойде и ще реши проблемите. Да, необходими са външни консултанти и инженери, просто защото хората от експлоатацията имат други задачи, а не защото не знаят или не могат. Защо това не стана досега? Да, лесно е да се оправдаваш, че всичко се решава в министерството и там са хората с парите и властта. Да, това е така, но няма управник в света, който ще вземе каквото и да е решение, без съответните поддържащи документи и данни от хората, отговорни за експлоатацията?!
Нека да се поставим сега и на мястото на директорите от комплекса.
- Кой е този директор, който ще прави на своя глава каквато и да е собствена инициатива, особено като вижда какъв развал е навсякъде и какви корпоративни и частни интереси са намесени?
- Ясно е, че нашето централизирано управление не само не стимулира инициативността, но създава усещането, че каквото и да се прави, ще се настъпват интересите на “силните на деня” и мениджмънтът на енергийните предприятия, поне отстрани, изглежда напълно “парализиран”.
- Директорите на “американските” централи са в малко по-добра ситуация заради задължителните покупки и емисиите плащани от други, но и при тях може да се очаква ,че ще намаляват оборотите и печалбите. А за частна компания, това е най-големият кошмар за мениджмънта, тъй като те вече са оптимизирали начина си на работа през годините и нямат много полезни ходове за допълнително оптимизиране. Това е пряко свързано с техните параметри за успех и бонусите, а и перспективите пред тях са неоптимистични.
И така, преди да питаме политика, от който се очаква отговор на въпроса, какво ще правим с тецовете, да запитаме първо специалистите:
- Правен ли е безпристрастен анализ на енергетиката, различен от предвиждащите нуждата от АЕЦ БЕЛЕНЕ в които са правилно оценени нуждите от нови мощности през призмата на повишаващата се ефективността и съответното намаляване на консумацията на енергия, навлизането на нови ВЕИ за собствени нужди и търговия, както и динамиката на демографията?
- Като се има предвид ,че ТЕЦ-овете са намират там единствено и само заради наличието на въглища, ако няма да горим въглища, това ли е най-подходящото място за нови огромни газови мощности ? А защо не примерно няколко по-малки по градовете, особено където има централно отопление?! Някой ще каже ама инфраструктурата… ами тя същата инфраструктура поддържаше преди време 10-12 GW товар, а отделно направихме нови електропроводи?! Че и много нови, макар и малки, но разпръснати ВЕИ мощности се появяват непрекъснато.
- Там ли точно искаме огромни инсталации за водород, изискващи големи количества вода? Преди много години светът наложи да се добавя биоетанол в горивата, в резултат на което цените на храните се повишиха и се унищожиха огромни площи гори в Югоизточна Азия. Даваме ли си сметка, че това може да се случи частично и с водата?!
- От една страна вървим към децентрализация на електропроизводството, но от друга бъдещата ни енергийна система ще бъде с огромни централизирани мощности за водород?! И после ще се чудим как да го транспортираме?!
- В момента изглежда безпроблемно смесването до 20% водород в съществуващата инфраструктура на природен газ, но да 100% водород ще трябва отделна мрежа. Като знаем колко сме газифицирани в момента, колко време и средства ще ни трябват за да повторим същия “успех”? Или не сме си взели уроците от двата реактора?!
- Колко е всъщност пазара на мрежовите услуги и защо още няма дори малка пилотна батерия, ако не за друго, за да се натрупва опит? Как така другите държави могат да го правят от години, само ние не?!
- А ако се окаже, че с АЕЦ и ВЕЦ-ове ще можем да покриваме нощния товар и часовете преди изгрев и след залез, а дневните са покрити изяло от солари, за да разберем накрая, че сме инвестирали в поредните проблемни активи?!
- Защо няма енергийни кооперативи? Защо трябва да си инсталирам солари на покрива, което е най-скъпия начин за производство на соларна енергия, а не мога със същата сума да участвам в по-голяма централа? Точно по този начин ще дойдат и частните дребни инвеститори? Вместо примерно да надуват пазара на криптовалутите и презастрояването?!
- …и много други въпроси, на които трябваше да имаме отговори преди години както всички нормални държави в преход.
Ако аз съм кандидат депутат и ме питат какво трябва да се прави с енергетиката, имам два варианта:
- Ако съм политик, ще ви говоря всичко, което искате да чуете, за да се харесам на повечето в района и ще включвам модерните за сезона изрази „запазване на работни места“, „хоризонт 2050“, „улавяне на емисии“, „водород“, „газификация“, „ВЕИ“, „преквалификация“, „индустриални хъбове“… и все неща, които вероятно няма да мога да осигуря.
- Ако съм държавник, ще ви кажа, че имаме далеч по-сериозен проблем и той не е енергиен, за да търсим помощ от “енергетици”. Трябва да строим държавата наново и да я направим да отговаря на очертаващия се нов начин на живот, за който старите подходи и митологеми няма да работят. Ще ви кажа, че всъщност работата на държавата не е да “запазва” или “открива” работни места – държавата обикновено е причина точно за закриването им, когато се заиграва с корпоративни интереси – не е като да нямаме достатъчно примери от близкото минало, а и старозагорският край много добре знае това покрай ДЗУ , АТЗ , ГАПС… нарочно използвам тези съкращения, които не говорят много на по-младите.
Ето защо, според мен, имаме неоснователни очаквания от политиците, защото всички ние не само сме им поставили рамка за поведение, която е в пряк ущърб на обществото като цяло и в частност на самите нас, но сме допуснали да не ги контролираме дори. Разбира се, много е лесно, но е много наивно да се оправдаваме за пред себе си, че другите са ни виновни, че нищо не зависи от нас. Преди това нека да се попитаме – добре, а опитахме ли поне, какво научихме от опита, дали не е време да опитаме пак?
P.S. Пропуснах да завърша модерно и актуално: Само водород и декарбонизация!
Ако искате още статии от Симеон Белорешки, можете да ги намерите тук.
