Правото на подходяща храна е човешко право, присъщо на всички народи, да имат редовен, постоянен, безпрепятствен достъп, директно или чрез финансово придобиване, до подходяща по количество и качество храна, отговаряща на културните традиции на народа, към който принадлежи потребителят; храна, която осигурява физическо и духовно, индивидуално и колективно удовлетворение и достоен живот, лишен от страх. – професор Жан Зиглер, специален пратеник на ООН с ресор Право на храна от 2000 до 2008 година.
Да се загледаме по-внимателно в горната дефиниция. Господин професорът е описал много точно, кратко и ясно какво представлява вероятно най-базовото човешко право, правото на храна. Както обаче често се случва с академичните дефиниции в областта (на човешките права), тази също се разминава брутално с действителността. Ако искаме да бъдем реалисти и да отразим правилно това, което ни се случва, изречението ще трябва да свърши точно след първата запетая. И за жалост ще трябва да махнем думата подходяща.
Нямам време да се разпростирам на тема Гладните хора по света, а и няма да ми стигнат страниците на цялото списание*. Ще напиша само едно деветцифрено число.
1 000 000 000 (един милиард). Това е броят на гладните хора по света на 11 октомври, тази година. От тогава броят им се е увеличил. Всъщност ще добавя и още едно седемцифрено – 6 000 000 (шест милиона). Това пък е броят на децата под пет години, които умират всяка година от глад. В същото време светът произвежда достатъчно количество храна за всички хора по земята. Просто една огромна част от нея се изхвърля, в много от случаите, преди да е станала негодна за употреба. Но, както казах, това е тема на друг текст.
Проблемите на храната по света и у нас са свързани с начина ни на живот изобщо. Те са свързани с начина, по който сме устроили обществото си. Храната е един от най-основните и съответно – един от най-важните – фактори за добър или не чак толкова добър живот. Производството на храна е огромна индустрия, която често има за цел повече да донесе печалба на собствениците, отколкото да нахрани някого. Интензивното земеделие и животновъдство са пряк резултат от механизирането и индустриализирането на останалите сектори. Принципът на фаст-фууда е гениално прост и логичен от гледна точка на модела, в който човекът е част от машината на индустрията. Тази машина обаче, оказва се, е повредена, бучи, пуши и мирише на изгорели газове. За тотален ремонт е и този ремонт вече е започнал.
Съвсем естествено е – днешният свят се променя динамично. По схемата консуматор-бизнес-политика промените идват една след друга, във всички сфери на човешката дейност. Разбира се храната, като един от най-важните фактори, не прави изключение, дори напротив – в много от случаите именно от нея започва всичко. Все по-увереното присъствие на биопродукти на българския пазар, е типичен пример за това. Хората преосмислят отношението си и връзката си с храната. Вицовете за деца, които смятат, че млякото идва от картонена кутия в супермаркета, се оказаха истина. Другите вицове, за деца, които не могат да разпознаят суров картоф също. А другите, не дотам забавни истории за десетките химикали, с които нашата храна се пръска, ръси, полива, които й се инжектират или се сипват съответно в нейната храна… тези истории накараха някои от нас да се замислят внимателно върху въпроса: Защо слагам в тялото си тези неща? И имам ли право – морално или каквото и да е – да слагам тези неща в тялото на моите деца?
Именно хората, които си задават въпроси, са хората, които носят промяната със себе си. Дори да не намерят веднага отговорите, те поставят проблема за обсъждане и предизвикват останалите да ги търсят заедно с тях. Ясно е – промяна в системата на производство, транспортиране и консумиране на храна ще има. Тя е започнала, но най-важното все още предстои. Създават се нови концепции за взаимодействие, партньорство и уважение с природата и заобикалящата ни среда, появяват се различни принципи на комуникация между произвоител, търговец и потребител. Една след друга изникват все повече нови възможности за храна, която осигурява физическо и духовно, индивидуално и колективно удовлетворение и достоен живот, лишен от страх.
Участниците във форум Храна, организиран от Горичка, са от хората, които си задават въпроси. Единайсет вдъхновяващи истории на хора, замесени от най-добро тесто – главни готвачи, доктор нутриционист, пермакултурен дизайнер, биодинамичен производител, винен експерт… Храната ще бъде погледната от всеки възможен ъгъл – като предпоставка за лошо или добро здраве, като фактор за унищожаване или подобряване на биоразнообразието и околната среда, като мода и традиция.
Или просто като нещо вкусно, което страшно ти се иска и имаш пълното човешко право да изядеш.
Форум Храна е на 27 ноември, събота, от 9 до 17 ч., в Модерен Театър. Цена: 20 лв. за един и 30 лв. – за двама. За повече информация и регистрации: gorichka.bg/hrana
*текст Веселин Трандов за Една седмица в София
РЕГИСТРИРАЙ СЕ сега!