Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
ПроКредит Банк за зелената енергия и промените в климата | Горичка

ПроКредит Банк за зелената енергия и промените в климата

Трябва ли една банка да разделя клиентите си по екологичен критерий? Защо за бизнесите става все по-важна темата адаптиране към променения климата? Как може да се прави успешен офсет на парникови емисии? Какво бъдеще може да има за финансирането на зелени технологии? Как за 43 хиляди домакинства в Гърция се осигурява електричество от фотоволтаичен парк, собственост на енергийна общност? По тези и други важни и интересни теми разговаряме с представител на една от най-„зелените“ банки в страната – Константин Киров, който е Ръководител отдел Опазване на околната среда и Зелени проекти в ПроКредит Банк.

– Как дискутирате и оценявате екологичния риск с клиентите си? Смятате ли, че една банка трябва да разделя клиентите си по екологичен критерий, спрямо риска за околната среда, който носят финансираните проекти и дейности?

Когато говорим за въздействието на една банка върху околната среда, трябва основно да разглеждаме въздействието на клиентите й, тъй като те формират много по-съществено влияние от личната инфраструктура на институцията. Именно поради това в ПроКредит груп смятаме, че ключов аспект от целта ни да работим за устойчиво бъдеще е да сме сигурни, че подкрепяме клиентите, които искаме да виждаме в това бъдеще. Абсолютно всяко едно искане за бизнес кредит се разглежда освен от финансова гледна точка, така и за риска, който бизнесът или инвестицията имат върху околната и социална среда. Това е задължителна стъпка в процеса на отпускане на кредити, без която не би могла да се случи подкрепата ни за нито една инвестиция. Тази оценка е важна дори от чисто практична икономическа гледна точка – освен предотвратяването на потенциални щети за околната среда и за обществото, то така могат да се предотвратят и евентуални финансови загуби.

Най-първият критерий, по който преценяваме дали да продължим, е дали дейността попада в Изключващия списък на банката. Няколко примера за критерии от него са: Хазартът – в този сектор виждаме както негативно влияние върху редовните клиенти, така и висок потенциал за непрозрачен бизнес, предполагаемо свързан с корупционни практики, рекет, насилие, “пране” на пари и други. Не подкрепяме дърводобива, който не е с устойчиво управление по международна сертификация и редовен одит – например стандартът FSC, Forest Management Certification. При правилно отглеждане и сеч на дърветата, тази практика има дори положително влияние за природата, но при неконтролирана дейност може да има съществени негативни последици. Не подкрепяме инвестиции, които се случват в защитени зони, класифицирани според Международния съюз за защита на природата категория от 1 до 4 – това е международно приет праг за съществена природозначима зона и макар българското законодателство понякога да разрешава извършването на бизнес дейности и дори строежи в тези зони, ние отказваме финансирането им, защото оценяваме тяхната важност за стабилна екосистема. Други теми от списъка са социално насочени – условия на принудителен или детски труд, проституция, производство и търговия с оръжия и други. Въпреки този списък (или заради него) ПроКредит Банк стана системна банка в България с 1,2 млрд.евро кредитен портфейл.

Още преди 2010 година, съвместно с консултантска фирма от Германия, дефинирахме кои бизнес дейности на какво ниво на екологичен и социален риск са изложени. Категоризацията е на три нива – нисък, среден и висок риск. Ориентировъчно, дейностите в секторите на услугите и търговията имат нисък риск. Разбира се, има изключения като търговия с продукти, които сами по себе си могат да са опасни – горива, агро и химически препарати и други. Производствените дейности носят по-висок риск и са в средна или висока категория, тъй като при инцидент при тях, щетите могат да са по-съществени. Тази класификация според бизнес дейностите е развиваща се, като някои бизнес дейности преминават в по-рисково ниво (обратното не се случва). Например през 2019 година хидроцентралите, макар да произвеждат зелен ток, преминаха във висок екологичен риск, поради риска да бъдат изградени в защитени територии, без открита публична консултация и с косвени щети за природата докато се извършва строежът. През 2020 година променихме производството на пластмасови изделия също да бъде висок екологичен риск, тъй като този сектор е директно свързан с решаването на вече настоящия проблем със замърсяването на природата с пластмасови отпадъци. Вярваме, че са необходими по-напредничави решения при производството на продукти от пластмаса, поради което развихме и цялостната ни стратегия на групово ниво (т.е. за всички държави, в които работим в Източна Европа) за работа с клиенти, произвеждащи пластмасови изделия. Целим с клиентите ни да постигнем още днес 100% използване на отпадъчен материал в произвеждането на новите изделия и създаването им във вид, предразполагащ по-дългата им употреба и лесно рециклиране.

За извършването на детайлна екологична оценка в някои случаи ангажираме външни експерти, които правят анализ и дават становище дали фирмата отговаря на най-добрите практики и какво може да се подобри. Нашите оценки включват задължително и анализ дали работодателят предоставя достатъчно безопасни условия за труд на служителите си, дали полагат извънреден труд. Всяко искане за кредит минава през актуална оценка на екологичния и социален риск, за което нашите служители имат редовни обучения. Ако счетем, че такъв риск има, отказваме кредитиране или насърчаваме към решаване на проблема – ако отклонението е сравнително малко, от клиента се иска да го отстрани преди отпускане на финансирането.

Смятаме, че това е единственият правилен подход, тъй като банковата институция има способността да влияе върху качеството на дейността на своите клиенти. Отказвайки да подкрепи текущия бизнес на фирмата със съответните аргументи и условия за подобрения на дейността, клиентът става ангажиран да отговори на очакванията, за да продължи работата си. Това е възможно само ако всички банки на пазара поставят достатъчно високи изисквания.

– В докладите на банката се говори за “оценка на климатичния риск”. Доколко важна е тя при определяне на финансирането на проекти и как смятате, че това ще се промени в бъдеще?

Влиянието на променящия се климат вече се забелязва с увеличената честота на природни бедствия, тяхната сила и големи температурни разлики в кратки периоди, както и други резултати, които виждаме в новините на ежемесечна база. Съвсем естествено, много сектори в икономиката са повлияни от този факт и съответно това са клиенти на банката. Виждаме потенциално негативно развитие както в извършването на текущата бизнес дейност на наши клиенти, така и в риск от намаляване на стойността на обезпечения, които са предложени на банката и могат да пострадат сериозно от наводнения, засушавания и други.

Първият най-голям сектор, при който очакваме да има влияние промяната на климата, е земеделието. Поради това вече 2 години работим върху критерии за оценка на влиянието на климатичния риск върху териториите на индивидуалните клиенти, и решения за проблемите, които може да се очакват. Темата е много комплексна, с дългосрочен негативен хоризонт. Базирайки се на научно обосновани, международни анализи, има територии в България, които се очаква да бъдат силно повлияни от липса на достатъчно водни ресурси за поливане чрез сегашните методи на отклоняване на канали и заливане на площи или дъждовно напояване. Трябва да се инвестира навреме в ефективни поливни системи. Очакваните промени в температурите ще променят културите, които могат да бъдат отглеждани и в какви условия. Инвестиция в оранжерии е подходяща за определен тип култури, с което може да се увеличи дори цикълът на отглеждане на продукция. Защита от често случващите се градушки е също адекватно решение за клиенти с овощни градини.

В разговори сме с различни партньори за подхода, който можем да предприемем по тази тема и очакваното развитие на европейско ниво. Очакваме да има насоки за банковия сектор на ниво Европейски институции, но вероятно това ще се случи официално твърде късно, за да си позволим бездействие сега. Посланията, които чуваме и подкрепяме, са – всяка институция да прецени какви решения може да въведе в най-кратки срокове, за да помогне с подготовката на бизнесите за променящия се климат. Вече актуалната дефиниция в тези разговори е не за смекчаване на климатичните промени (climate mitigation measures), а за адаптиране към променения климат (climate adaptation measures), което само по себе си говори за напредналия етап на тази промяна.

– Много банки и корпорации отговарят на нуждата от промяна с инвестиции в т.нар. „офсет“ проекти, които обикновено се изразяват в засаждане на дървета. Практиката обаче показва, че ползите от подобни инициативи често не отговарят на очакванията. Каква е посоката, в която ПроКредит банк се е насочила за намаляване на емисиите и офсет?

Гледайки напред към целта континентът на Европа да стане въглеродно неутрален, а следователно и всички бизнеси на него, по-големите институции наистина вече работят в посока намаляване на въглеродния си отпечатък. Някои институции си поставят значително по-кратък срок за постигане на тази цел. ПроКредит груп си поставихме за цел до 2023 година да бъдем въглеродно неутрални по отношение на директните емисии свързани с работата ни. За да извърви този път до край и да стане една фирма въглеродно неутрална, наистина за последните метри е необходима подкрепа от така наречените „офсет“ проекти. Това означава, че фирмата ще продължи в някои аспекти да освобождава въглеродни емисии, но благодарение на подкрепянето на проект, който спестява или поглъща въглеродни емисии, може да компенсира („офсетне“) съответното количество емисии. Такива проекти могат да бъдат залесяване, но също така производство на енергия от възобновяеми източници и други.

Нашето мнение е, че макар да е възможно да се закупят офсет емисии от другия край на света, добрият подход е този проект да е поне в същата държава, в която бизнесът отделя емисиите. За ПроКредит банк България първо работим в посока оптимизиране на собствената ни енергийна ефективност. Фотоволтаични инсталации за собствено използване на тока в офисите ни, системи за управление на сградите, автоматизация, електромобили за пътуване до срещите ни с клиенти. Закупуваме електричество с гаранции за произход на тока от възобновяеми източници. Към момента офсетваме емисиите за отопление на офиса ни в София, където сме на централно отопление през ТЕЦ-а, който работи на газ. За офсет проект избрахме гаранции от проекта на Веолия (Софийска Вода АД) в пречиствателна станция за отпадъчни води край Кубратово. Там чрез когенерационна система се произвежда възобновяема енергия от биогаз от ферментацията на отделените отпадъци от обработваните води.

– Кои „зелени технологии“ сте склонни да финансирате в момента? Какво смятате, че е бъдещето за този вид финансиране?

Кредитите, които днес наричаме „зелени“, след години ще бъдат редовните кредити на всяка банка и по-скоро по изключение ще бъдат финансирани цели, които не са зелени. За нас в ПроКредит банк зелени кредити съществува като понятие още от 2006 г., когато отпуснахме първите такива финансирания. Те са разделени в категории енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и кредити, целящи опазване на околната среда. Бъдещето е тези критерии да бъдат в линия с европейската таксономия, като вече отчитаме, че няма драстични разлики спрямо вече публикуваните критерии и нашите.

Най-често потенциал за инвестиции в екологична посока виждаме при текущата дейност на нашите клиенти, които са производствени фирми. Те инвестират в машини, които потребяват по-малко ресурси, използвайки дори суровини, които доскоро наричахме отпадъци; инвестирайки в транспортни средства с ниски или нулеви въглеродни емисии; извършват биоземеделие или произвеждат енергия от възобновяеми източници. Финансирането на зелени инвестиции е важна част от нашия бизнес – текущо 30% от отпуснатите кредити за фирми са за зелени инвестиции.

По отношение на енергийната ефективност, търсим инвестиции, целящи намаляване на консумацията на енергия при запазване или увеличаване нивото на производство. Такива проекти могат да бъдат различни видове високоефективни производствени машини и оборудване – CNC машини, поточни линии, сушилни, фурни и др. Подобрения в административните площи при клиентите ни – отоплителни, вентилационни, охладителни системи, подобрения в топлоизолацията или дограмите на сгради. При транспортната и земеделска техника – електрически превозни средства, влекачи, трактори, капкови напоителни системи и др.

При възобновяемите енергийни източници диапазонът е по-тесен: използване на енергийни ресурси, които са неизчерпаеми или могат да бъдат възобновени бързо. Примери за такива инвестиции са: соларни инсталации за електричество (фотоволтаични панели) или вода, системи за производство на енергия от биомаса и биогаз. Имаме специално мнение за това кои хидроцентрали са приемливи и кои не, същото се отнася и за вятърните паркове – подхождаме с внимание при разглеждането на такива проекти.

Интересна е третата категория „мерки с благоприятно въздействие върху околната среда“, които имат пряк позитивен ефект върху природата и запазването на ресурсите. Това са рециклиране и управление на отпадъци. Биопроизводство – може да включва оборотно финансиране или разходите за сертификация. Пречиствателни съоръжения – филтри, инсталации за пречистване на води и др.

– ПроКредит Банк вече има опит с финансирането на енергийни общности благодарение на голям проект в Северна Гърция. Как бихте подходили към създаването на енергийни общности и в България?

Енергийните общества са много интересна правна форма, която овластява инвеститорите да направят съвместно по-мащабен проект, отколкото биха могли индивидуално. При един от проектите, който финансирахме в Гърция, се обединиха физическите лица от над сто домакинства, за да построят фотоволтаичен парк с капацитет от 66 мегавата, разделени на самостоятелни паркове между 500 киловата и 1 мегават всеки. Паркът се построява в община, в която доскоро се добиваха и изгаряха въглища, но държавата затвори централата. Чрез този проект жителите от региона инвестират средства в инсталация, с която ще си подсигурят приходи от продажбата на ток за десетилетия напред. Произведената от проекта ежегодно енергия се равнява на консумация на 43 хиляди домакинства в Гърция. Благодарение на такива фотоволтаични инсталации ПроКредит банк България допринася за спестяването на 164 хиляди тона въглеродни емисии на година.

Правната форма на енергийните общества им подсигурява и допълнителни предимства, поне базирано на опита ни в Гърция – приоритетно присъединяване на тези централи, поради високата им добавена стойност в социален аспект спрямо фотоволтаични проекти образувани от по-малко на брой инвеститори. Също така се възползват от 5% по-висока гарантирана цена за изкупуването на тока, заедно с 20-годишен договор за фиксирането на тази цена, която е около 65 евро на мегаватчас. Цената е далеч под борсовите цени на тока, но дългосрочната гаранция на договора осигурява сигурност и спокойствие при изплащането на кредита.

Енергийните общества са дефинирани в директива от Европейския съюз, която и България е задължена да въведе, но е в забавяне. Считаме това за съществен пропуск във възможност за насочване на текущата ликвидност (наличие на свободни парични средства) от физически лица към проекти с добавена стойност като възобновяеми енергийни източници. Разбира се, има необходимост и от подобряване на правната регулация, свързана с разрешаването на строежа на такива инсталации, както и леснодостъпна информация относно свободния капацитет и нужди на енергийната система, за да се идентифицира къде такива проекти могат да бъдат изградени. Има допълнителен потенциал за надграждане на тези решения, като общините предоставят неизползваните и подходящи покривни пространства за изграждане на фотоволтаични инсталации, финансирани на принципа на енергийните общества – реално от жители на града. Банките биха били посредник в осъществяването на такава сделка, за да гарантират прозрачното участие и условия на всички страни и покриване на нужди за кредитиране. По този начин самите граждани биха видели ползите от фотоволтаичната инсталация дори в собствения им град, това би ускорило увеличаването на дела на зелена енергия в енергийния микс на града и би понижило загубите за пренос на електричество, тъй като инсталацията ще бъде вече в район с достатъчно потребители на енергия.

Още по темата:
ПроКредит Банк и връзката между икономическо развитие и околна среда
ПроКредит Банк за пластмасата и отпадъците