Все по-често и с повече негативни ефекти са последствията от повишаването на средните температури, промените в сезоните, продължителни суши, наводнения и други въздействия от изменението на климата. Какво може да се направи за по-добрата адаптация на България към промените в климата?
Задаваме този все по-важен въпрос на представители на основните политически партии и на кандидат-президентски двойки. Той е част от кампанията ни „Климатичен вот-2“, с която за пореден път инициираме дискусия по важните за нас теми. В търсене на отговори и възможни решения решихме да се допитаме не само до политици, но до експерти, които се занимават именно с изменение на климата. Така стигнахме до двама души, които са запознати добре с адаптацията към промените в климата, като и двамата са част от неформалната група „Анонимните климатици“. Става въпрос за Миля Димитрова и Георги Стефанов. Попитахме ги какви според тях трябва да бъдат най-важните мерки за адаптация към промените в климата и какво може да се подобри в политиките.
Миля Димитрова, експерт по екологични въпроси и устойчиво развитие в Софияплан:
Човешката дейност променя климата по безпрецедентен и понякога необратим начин. Наводнения, силни бури, засушаване, горски пожари, топлинни вълни са основните заплахи от климатичните промени. Очаква се те да оказват все по-голямо негативно въздействие върху човешкото здраве и биологичното разнообразие, както и да засегнат в голяма степен редица икономически отрасли.
Първата стъпка, която считам, че трябва да се предприеме у нас, определено е да се направи оценка на рисковете и уязвимостта на местно ниво. Под местно ниво нямам предвид точно границите на общините. Дори напротив –
районирането на страната с оглед на прецизна оценка на климатичните рискове трябва да се направи спрямо климатичните условия, не спрямо териториалните граници на общините. Такава оценка на рисковете следва да
бъде представена и в ГИС формат и да е обществено достъпна. На тази база общините ще могат да планират мерки за адаптация, хората също ще бъдат информирани, бизнесите ще се подготвят, научната общност по-лесно ще изготвя повече специализирани доклади. Картовият материал определено ще стимулира и сътрудничеството, тъй като ще се визуализира общия характер на заплахите. А и е безспорно, че без обединяване на усилия и ресурси е невъзможно да отговорим на климатичните предизвикателства. Общините определено нямат капацитет да се справят самостоятелно. Дори, когато имат намерение за външно възлагане, те отново имат нужда от подкрепа за разработване на технически задания, тъй като имат недостиг и на експертен капацитет.
Мисля, че сигналите на природата са видими, а научните доказателства са неопровержими: емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването задушават нашата планета и излагат милиарди хора
на непосредствен риск. Международно договореният праг от 1,5°C е опасно близо. Неслучайно и последният доклад на Междуправителствената група на ООН по изменение на климата (IPCC) е с наименование „Червен код за
човечеството“. Все пак още има надежда и ако обединим силите си сега и следваме най-амбициозния път, можем да предотвратим климатичната катастрофа. Но всеки трябва да предприеме незабавни стъпки за трансформация – както отделните индивиди и бизнеси, така и местните власти и национални правителства във всяко кътче на планетата ни.
Георги Стефанов, Ръководител практика „Климат и Енергия“ на WWF България:
Трите най-важни мерки за адаптация:
Цялостна промяна в управлението на водните ресурси в България. Налага се, защото се задава сериозен потенциален проблем със сушата. Данните на БАН потвърждават значително намаление в общото количество на валежите. Ако тенденцията продължава, ще бъдат засегнато нуждите на много хора и сектори – ще има недостиг на вода за пиене, на вода за земеделие, на вода в реките за поддържане на биоразнообразието, на вода дори за енергетиката. Това всъщност се очертава като много сериозен проблем за България – недостатъчният воден ресурс, както и лошото му управление и лошата му поддръжка, която води до значителни загуби. Трябва да сме наясно, че през следващите години водата ще става все по-дефицитен ресурс и ще запознат конфликти между различни сектори заради недостига й.
Мерки, свързани с адаптиране на инфраструктурата и градската среда. Изключително важни са, защото са свързани със средата, в която най-често се търпят значими непланирани финансови щети и загуба на човешки животи.
Мерки, свързани с опазване и възстановяване на екосистемите и биоразнообразието. Екосистемите са е естественото и безплатно решение на предизвикателствата, пред които ни изправя изменението на климата. Възстановяването екосистемите и опазване на биоразнообразието и трябва да бъдат приоритизирано подкрепени, затвърдени и защитени.
Следете публикациите на уебсайта ни, свързани с „Климатичен вот-2“, както и нашите социални мрежи, за да научите какви ще бъдат отговорите и на политиците по този въпрос. Другите теми, по които отворихме дискусия, са свързани с намаляването на емисиите, затварянето на въглищни електроцентрали и справедливия преход, както и земеделието.
