Нали ги знаете тези лампи пред къщи и учреждения, които светват, щом някой попадне в поверения им обсег? Безсмислено е да се хабят през цялото време, ако няма на кого да послужат. А нали ги знаете и милионите улични лампи, които обаче светят през съвсем цялото време – дори и никой да не е наоколо? Е, най-сетне някой е събрал 2 и 2 и е получил правилния отговор: Tvilight. Базираната в Холандия компания е измислила системи за интелигентно улично осветление. И добре че са го направили, защото необходимата за захранване на 91 милиона улични лампи в Европа енергия коства над 10 милиарда евро в човешки пари и над 40 милиона тона въглероден диоксид в зловредни изпарения. За сравнение, това е еквивалентът на 20 милиона коли. Всичко, на годишна база.
За да постигнат това, Tvilight комбинират хардуер и софтуер: първият е представен с малък, интелигeнтен модул, който включва сензори, безжична комуникация и димер, а вторият контролира уличното осветление, мониторира разхода на енергия и анализира трафика. Светлините се самонамаляват в ненатоварените часове на денонощието, но, ако засекат пешеходец, колело или кола, веднага светват в пълния си блясък.
Така, без обществената сигурност да бъде застрашена ни най-малко, иновацията на Tvilight би могла да намали разходите за енергия с до 80%, а тези за поддръжка с до 50%.
Ако отново се обърнем към оптимистите в душите си, представяме си как в скорошен ден в България не само има работещо улично осветление, но и то е от интелигентния вид. Ето съвсем примерно preview:
–
Виж кои са 2-мата големи победители на Sustainia, а ето и за категории „Храна“, „Мода“, „Транспорт“, „Образование“, „Енергия“ и „Здраве“.
Преди трийсетина години прочетох за подобна идея в един фантастичен разказ (не помня подробности). Добре, ще се спести енергия. Точно колко, не е ясно. Но дали някой е включил в сметката ресурсите необходими за замяната на 91 милиона улични лампи? Ако го направи, дали резултата ще бъде толкова оптимистичен?
Малко отклонение: много неприятно впечатление ми направи израза „Ето съвсем примерно preview:“. Не можеше ли автора (който съвсем удобно се крие зад името „Горичка“) „просто“ да напише, да кажем „“Ето един пример:“? Глупаво или прекалено елементарно би звучал подобен израз?