Излезе новото издание на годишния дoклад за устойчиво развитие и промените в климата на института Уърлдуоч – „Състонието на планетата 2009. Навлизаме в по-топъл свят“.
Книгата тази година е с акцент върху политическите императиви и предстоящата през декември в Копенхаген световна среща за климата, където трябва да се подпише нов договор след изтичащия такъв от Протокола Киото. В договора този път ще се включат и САЩ и участниците ще трябва да вземат важни решения свързани с отговорностите на замърсяващите държави и различните квоти и бюджети. Докладът показва, че едни от най-засегнатите държави от климатичните промени ще бъдат и най-бедните държави в света, които не разполагат със средства и носят най-малко отговорност за емисии.
„Това издание на “Състоянието на планетата” показва ясно разликата между бездействието, основаващо се на подхода на обичайния бизнес, и усилията за облекчаване на емисиите на парникови газове, за да бъдат избегнати най-лошите последици от промените на климата. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун правилно нарече промените на климата „определящото предизвикателство на нашия век“. Няколко световни лидери направиха подобни изявления, за да подчертаят, че е важно на климатичните промени да се гледа сериозно, когато се обмислят инициативи и планове за бъдещето. “Състоянието на планетата 2009” разглежда предизвикателството по правилен начин, като набляга на важността не само на новите технологии, но и на друг подход, свързан с човешкото поведение и избор. Важен елемент от бъдещите решения е различната форма на глобалното управление което да създава сериозно отношение към прилагането на глобалните споразумения.
През последните месеци някои коментатори изразяват сериозно безпокойство за сегашния дисбаланс на световния продоволствен пазар за зърно, който се е отразил лошо на най-бедните хора в света. Сега има все повече доказателства, че производството на зърно за продоволствие в света ще бъде застрашено от измененията на климата, особено ако средните температури достигнат 2,5 градуса над прединдустриалните равнища. Някои райони в света, разбира се, ще бъдат засегнати много повече от други. В Африка например 75-250 милиона души ще изпитват воден стрес още през 2020 г. като последица от промените на климата. Някои страни от този континент може да пострадат и от 50-процентно намаляване на селскостопанските реколти.
По тази причина определянето на това, кое представлява опасна антропогенна намеса, е пряко свързано с конкретни райони, тъй като влиянието на климатичните промени не само ще се различава значително на различни места на планетата, но и възможностите за приспособяване също ще бъдат различни в различните общества. Това, което може да бъде определено като опасно равнище на антропогенна намеса, може вече да е достигнато или дори превишено в някои части на света. Някои малки островни държави например, често със земни площи на не повече от метър или два над морското равнище, са изложени на сериозен риск от наводнения и бури, които представляват голяма заплаха за живота и собствеността дори още днес.
Тази публикация идва във време, когато правителствата се съсредоточават върху постигането на споразумение в Копенхаген в края на 2009 г., за да се справят с предизвикателството на климатичните промени. Тя без съмнение ще повлияе на преговарящите от различни страни да погледнат отвъд тесните краткосрочни опасения, които твърде често са повод за бездействие. Наистина, всички ние трябва да ги насърчим и да покажем решимост и ангажираност да посрещнем това глобално предизвикателство преди да е станало твърде късно.“
из предговора на Р.К. Пачуари, председател на Международната група по измененията на климата
книгата струва 16 лева, издава се от издателство Книжен Тигър и може да бъде намерена в по-големите книжарници в страната както и на www.papertiger-bg.com.
Климатичните промени си идват напълно закономерно и съвсем не са учудващи,ако се проследят температурите на земята за последното хилядолетие-имало е аналогично „глобално затопляне“ и в периода 900-1400г.;нивата на въглероден двуокис са били и по-високи като се проследи земната история,но политиците нямат интерес да ни го кажат..Цялата им идея е да въведат нови такси и данъци за въглеродни емисии,но в същото време не правят нищо за намалянето на ГМО,в Щатите продължават да си флуорират водата,позволяват все по-сериозната употреба на растителни мазнини в храните ни,примери-много…От такива неща си личи,че привидната загриженост за благоденствието на масите е брилянтен политически план за тотална глобализация-може би ако Ал Гор си бе замълчал,всичко нямаше да е толкова очевадно.
Поздрави!