Ще повлияе ли Ковид-19 на изменението на климата?

Ограничаване на пътуванията зад граница. По-малко автомобилни задръствания. Работа и учене от вкъщи. По-малко самолети в небето. Това са част от видимите ефекти, които предизвика коронавирусната пандемия. В резултат на тях много държави отчетоха значително намаляване на емисиите парникови газове за 2020 г., което ги приближава до изпълнението на първоначалните цели, с които се ангажираха в Парижкото споразумение за изменението на климата.

Какви обаче биха били дългосрочните ефекти на пандемията върху глобалните усилия за намаляване на емисиите парникови газове? Достатъчно ли е да се разчита само на намаления разход на изкопаеми горива, породен от ограничените икономически дейности? И може ли да се сложат на “пауза” негативните ефекти от изменението на климата по начина, по който се блокират и икономиките?

Според ново научно проучване, публикувано в списание Humanities and Social Sciences Communications, отговорите на тези въпроси зависят отчасти от дългосрочния ефект на пандемията върху икономическата активност и потреблението на енергия. За да се установи това въздействие, учените са направили сравнение между две оценки на глобалната икономическа активност до 2035 г. Едната прогнозира икономическа рецесия и възстановяване от Ковид-19, а другата проследява икономическия растеж, ако не се беше случила глобална пандемия.

В сценария, при който се приема връщане към предпандемичните нива на заетост до 2035 г., прогнозата показва, че след драстичното намаление на брутния световен продукт, което наблюдавахме през 2020 г., може да се очаква през 2035 г. този показател да е само с 2% отклонение спрямо прогнозните му стойности при сценария, в който не се разразява пандемия. Иначе казано – дългосрочните ефекти върху световната икономика биха били минимални.

Анализът на изследването показва, че подобно би било въздействието и върху намаляването на парниковите емисии. Ако приемем, че националните цели за климата до 2030 г. са изпълнени спрямо Парижкото споразумение, въпреки икономическите сътресения, по-ниските стойности на БВП водят до 3,4% намаление на годишните емисии на парникови газове през 2020 г., но за 2030 г. намалението е с едва 1%.

Изследването също така показва, че макар и да се отбелязва спад в емисиите, предизвикан от намаленото въздухоплаване, по-малкото пътувания до работното място и ограничените търговски дейности на заведения, магазини и др., тези постпандемични намаления ще се окажат незначителни на фона на глобалната тенденция за увеличаване на замърсяването. Изводът на учените е, че е малко вероятно тези промени да допринесат съществено за глобалните усилия за постигане на дългосрочните климатични цели от Парижкото споразумение.

Ако се приеме, че държавите изпълняват настоящите си ангажименти съгласно Парижкото споразумение, ефектът на Ковид-19, чрез въздействието си върху БВП, е малък през 2020 г. и незначителен през 2030 г. и след това. Източник: Humanities and Social Sciences Communications

„Нашите прогнози за глобална икономическа активност със и без пандемията показват слабо въздействие на Ковид-19 върху емисиите през 2030 г. и след това,“ казва основният автор на изследването – Джон Рейли. „Въпреки че предизвиканите от пандемията икономически шокове вероятно ще имат слабо пряко въздействие върху дългосрочните емисии, те може да имат значителен непряк ефект върху нивото на инвестициите, които страните са готови да направят, за да постигнат целите си от Парижкото споразумение“, добавя Рейли.

 

Изследването на екипа на Джон Рейли е поредното, което доказва недостатъчното въздействие на пандемията за ограничаване на изменението на климата. През есента 2020 г. се появи друг доклад, на Обединените нации и Световна метеорологична организация (СМО), според който, въпреки по-ниските нива на парникови емисии през годината, “необратимите” въздействия върху климата се увеличават. Авторите му посочват, че докато емисиите на въглероден диоксид рязко намаляват по време на блокирането на икономики, концентрациите на дълготрайния газ продължават да нарастват в атмосферата.

Проучването показва, че блокираните заради пандемията икономики са имали значително и непосредствено въздействие върху емисиите на парникови газове, като дневните нива през април 2020 г. са спаднали със 17% в сравнение с 2019 г. Този рязък спад обаче не се е запазил. След като част от дейностите са били възобновени, емисиите са се увеличили и до юни са били едва с 5% по-ниски от предходната година.

Според учените метеоролози, докато емисиите могат да ни кажат какво се случва на земята, концентрациите на тези газове в атмосферата са тези, които имат голямо значение за глобалните температури.

„Концентрациите на парникови газове – които вече са на най-високите си нива от три милиона години – продължават да се увеличават“, посочва генералният секретар на СМО, проф. Петери Таалас.

„Никога досега не е било толкова ясно, че се нуждаем от дългосрочни, приобщаващи, чисти алтернативи за справяне с климатичната криза и постигане на устойчиво развитие“, пише генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в предговора към доклада. „Трябва да превърнем възстановяването от пандемията в реална възможност за изграждане на по-добро бъдеще. Нуждаем се от наука, солидарност и решения”, добавя той.

Междувременно се появиха и други изследвания, които се фокусират върху обратната връзка – тази, която изменящият се климат оказва на възникването и разпространението на нови заболявания като коронавирусната инфекция.

Световната здравна организация (СЗО) заяви, че няма доказателства за пряка връзка между изменението на климата и появата или предаването на Ковид-19. Оттам обаче добавиха и, че почти всички пандемии в последно време произхождат от дивата природа и посочват доказателства, че появата на болести може да бъде частично обусловена от човешката дейност. От СЗО допълват също, че изменението на климата може косвено да повлияе върху реакцията на пандемията, като добавя допълнителен стрес върху здравните системи.