Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Сняг за размисъл | Горичка

Сняг за размисъл

24-ите Зимни олимпийски игри в Пекин останаха в историята като първото събитие от този ранг, проведено изцяло на изкуствен сняг. Снежинката, макар и изиграла централна роля на церемонията по откриването на Игрите, се оказа липсващ ресурс в Пекин, което принуди организаторите да прибегнат до използването на огромни количества вода и техника, за да осигурят подходящи условия за спортистите.

Защо обаче се стигна до разчитането на 100% на изкуствен сняг и промените в климата ли са новото предизвикателство за зимните спортове? Има ли глобална тенденция за намаляване на снеговалежите? Намалял ли е снегът и в България? Потърсихме отговори на някои и от най-интересните и важни въпроси, свързани със снега и бъдещето на зимните спортове по света, но и в страната.

Изкуственият сняг нещо ново ли е за Олимпиадите?
Данните на повечето научни изследвания показват, че с ускоряване на въздействието на изменението на климата снежните условия в много части на света варират значително от година на година. Това е и една от основните причини при избора на Пекин за олимпийска столица да не може да се предвиди, че ще липсва снежна покривка. Макар и в Китай да се стигна до 100% изкуствен сняг обаче, се оказва, че до създадена от човека снежна покривна се е прибягвало и по време на други Олимпиади, с тази разлика, че досега хората са били по-скоро в помощ на природата при осигуряването на условия, а не са се опитвали да я заместват напълно. Създаден от човека сняг е бил използван на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. (около 80%) и на тези в Пьонгчанг през 2018 г. (около 90%). За Игрите във Ванкувър през 2010 г. пък се е наложило организаторите да транспортират с хеликоптери сняг от по-висока надморска височина, тъй като неочаквано затопляне не им е позволило създаването на изкуствен.

Говорейки на неотдавнашен брифинг за медиите, Бернхард Руси, председател на Алпийския комитет на Международната федерация по ски (FIS), коментира въпроса за използването на изкуствен сняг така: „Това не е нещо ново. През последните пет-десет години караме ски главно по изкуствен сняг. Понякога той е смесица с естествен, но за да имаме перфектен курс за алпийски състезания, се нуждаем от изкуствен сняг, ако искаме да получим нужното качество.”

Глобалното затопляне заплашва ли бъдещето на Зимните олимпийски игри?
Според скорошно проучване на изследователи от Университета на Ватерло в Онтарио, Канада, февруарските температури в 19-те предишни града домакини на Зимни олимпийски игри от 1950 г. насам са се повишили значително. Учените от Онтарио задълбочават своето изследване, правейки интересна прогноза как биха изглеждали тези градове в бъдеще, както през 2050 г., така и през 2080 г., ако не се намалят глобалните емисии парникови газове. Според Даниел Скот, професор по география и управление на околната среда, който е един от основните участници в проучването, ако продължим по пътя, по който вървим сега, в средата на века ще ни останат едва около четири климатично надеждни локации, които да бъдат подходящи за Зимни олимпиади. Въпросните климатично надеждни градове до 2050 г. са Лейк Плесид (САЩ), Лилехамер и Осло (Норвегия) и Сапоро (Япония). Според научното изследване, ако глобалните емисии не бъдат ограничени, до 2080 г. от тези четири града климатично надежден ще остане само Сапоро.

Проблемът с избора на места за провеждане на Зимни олимпийските игри през последните години се задълбочава и от факта, че повечето потенциални европейски и северноамерикански локации започват да оттеглят кандидатурите си заради високите разходи за организация и поради негативното въздействие върху околната среда.

Има ли как зимните спортове да не са свързани с толкова емисии?
Макар и Игрите в Пекин да станаха печално известни като най-вредните за околната среда, организаторите им акцентират, че за създаването на изкуствен сняг са използвали енергия от възобновяеми източници, главно от слънце и в по-малки количества от вятър. Като част от усилията на Китай да бъде намален въглеродният отпечатък на Игрите, вече са били засадени и десетки хиляди дървета в страната. Ново проучване обаче показва, че дори с добавянето на подобни мерки не може да се постигне драстично намаляване на парниковите емисии на мащабно олимпийско събитие, за което се използва изкуствен сняг. Според въпросното изследване само една от досегашните 21 олимпийски столици може да осигури „справедливи и безопасни условия“ за Игрите до 2100 г. Отново става въпрос за японския град Сапоро, който е бил домакин на Игрите и през далечната 1972 г. Въпреки негативните прогнози, не липсват амбиции да бъде постигната въглеродна неутралност на Зимни олимпийски игри. Такава заявка вече направи Париж, който ще е домакин на следващите игри през 2024 г. Международният олимпийски комитет (МОК) неотдавана също обяви, че ще се включи по-активно в глобалните усилия за справяне със задаващата се климатична криза и ще намали наполовина собствените си емисии до 2030 г. Друга инициативи на МОК е създаването на олимпийска гора, която да започне да служи за офсет на емисиите през 2024 г.

Има ли по-малко сняг и в България?
Климатичните системи са изключително сложни за проследяване, като добавка и извеждането на тенденции изисква изследвания на много дълги периоди от време. За да разберем обаче дали се наблюдават някакви промени, свързани със зимните температури и снежната покрива в България, се допитахме до доц. д-р Лилия Бочева, която е Директор на Департамент Метеорология в НИМХ. Според нея това, което виждаме като изменение, е по-скоро в покачване на температурите, а оттам и по-късното валене на първи сняг, макар че от година до година има големи вариации. „През миналата година например първият сняг падна още през октомври. Затова е трудно да говорим за някакво изместване или скъсяване на зимата като сезон“, допълва метеорологът. Според нея обаче въпреки това тенденции могат да бъдат изведени: „Като цяло се наблюдава от началото на 90-те години насам снежната покривка в страната да се задържа все по-кратко, а във високите части на планините да се вдига нивото на постоянната снежна покривка през зимата, т.е. снегът е във все по-високи зони. Като цяло се отчита цялостна тенденция на затопляне в цялата страна. Повишават се както зимните, така и летните температури в България. Минималните зимни температури нарастват с малко по-бърз темп, но разликата е статистически незначима сега, защото все пак говорим за климатични колебания и за да докажем тенденция, са нужни по-дълги години изследвания“, разказва доц. д-р Бочева от НИМХ.