Сто причини да не искаме АЕЦ (20-41): аварии и бедствия

20 – 41 : Риск от аварии  и бедствия

Публикуваме трета серия от общо сто причини да не искаме АЕЦ.
Източник: 100-gute-gruende.de

Първите 11 бяха свързани с използваното ядрено гориво и с добива на уран.
Вторите бяха за вреди за здравето и допустими нива на радиация

 

# 20 ОПАСНИ УСЛОВИЯ

Днес, нито една от 17-те ядрени централи в Германия не би получила разрешително.

Дали ще е заради липса на херметическа камера, износени електрически системи или нестабилна стомана нито една ядрена централа в Германия не би покрила изискванията за сигурност.

 

# 21 РИСК ОТ ОСТАРЯВАНЕ

Колкото по-дълго една ядрена централа е била в експлоатация, толкова по-опасна става нейната дейност.

Оборудването и електронните системи не са вечни. Това важи особено за ядрени централи: тръбите стават крехки, контролните системи спират да работят, клапите и помпите не функционират добре, пукнатините се увеличават, металните части корозират. В централата Davis Besse в Охайо, САЩ, са се образували шупли и точкова корозия в стоманата на реакторните съдове под налягане с 16 см дебелина и никой не е забелязал. Само тънък слой стомана от вътрешната страна е спасила реактора от прегаряне.

Корозия на глава от реактора на центала Davis-Besse

 

# 22  ДОКЛАДВАНИ ИНЦИДЕНТИ 

На всеки три дни в германските ядрени централи се получава сигнал свързан със сигурността.

Всяка година, отделът за събиране на сигнали за инциденти към Федералната агенция по защита от радиация получава между 100 и 200 сигнала свързани с ядрената сигурност, които са се случили в германските централи, като общият им брой от 1965 г. насам е 6 000. Всяка година, част от сигналите са могли да доведат до тежки бедствия. В няколко от случаите, това че най-лошото не се е случило, е било чист късмет.

 

# 23 НЕДОСТИГ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ 

Допълнителни грешки стават при ремонтни дейности в ядрените централи.

Опериращите днес в Германия централи са започнали работа между 1974 г. и 1989 г. Много от необходимите за тях компоненти вече не са налични, което означава, че импровизирани решения се взимат при ремонтните дейности. Това е рисков подход предвид сериозните последици, които могат да настъпят, ако резервните части просто не работят както оригиналните компоненти.

 

# 24 ТЕХНОЛОГИИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА 

30-годишните технологии стават само за скрап

Строителните дейности за действащите ядрени централи в Германия са започнали между 1970 г. и 1982 г. Никой трезвомислещ не би твърдял, че една кола като Фолксваген 411 от 1970 г. все още олицетворява най-доброто от към сигурност, дори и да се сменят амортисьорите, спирачките и коланите. Всеки, който смята, че може да направи домашния си компютър Commodore C64 (направен между 1982 г. и 1993 г.) на нивото на днешните стандарти ще стане за смях.

Единственото изключение на това правило са ядрените централи – или поне така твърдят техните работници…

 

# 25 РИСК ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ 

Ядрените централи са недостатъчно защитени в случай на земетресения.

Fessenheim до Фрайбург,  Philippsburg до Карлсруе и Biblis до Дармщад са трите ядрени централи в най-сеизмичния район на Германия. Въпреки локацията си, тяхното ниво на защита при земетресения е много слабо, както е това и на останалите реактори в страната.

Например, централата Fessenheim би издържала земетресение като това разрушило Базел през 1356 г. само ако епицентърът е поне на 30 км от нея. Дали подземните сили винаги ще се съобразяват с тези условия?

Централата Biblis е направена да устои ускорение на гравитацията от само 1.5 м/с2. Сеизмолозите обаче очакват трусове в района със значително по-сериозен магнитут. Освен това, подпочвените води във варовитите почви под ядрената централа Neckarwestheim отмиват до 1000 кубични метра пукнатини всяка година.

# 26 САМОЛЕТНИ КАТАСТРОФИ 

Ядрените централи не са защитени от самолетни катастрофи.

Нито една централа не би устояла директен удар от самолет.  Германското дружество за ядрена сигурност обяснява този факт в повече детайли в доклад представен пред Федералното министерство на околната среда.

Седем реактора имат толкова тънки бетонни стени, че дори нападение от малък боен самолет или атака от огнестрелни боеприпаси биха причинили бедствие.

 

# 27 НЕУСТОЙЧИВИ НОВИ СГРАДИ 

Дори новите реактори са несигурни.

Дори европейският воден реактор под налягане (EPR), който се счита за най-модерния дизайн в ядрената индустрия и който в момента се строи във Финландия и Франция от френската ядрена компания AREVA, поставя риск от сериозен инцидент. Огромно количество радиоактивни субстанции могат да бъдат отделени в околната среда. Финландските, английските и френските власти смятат, че системите използвани за контрол на реактора и за изключването му по спешност са толкова опасни, че са депозирали общо възражение срещу използването им.

Този, по общо мнение, супер сигурен реактор дори не е защитен от самолетна катастрофа. Вместо да прекрати построяването му, френското правителство не е направило нищо по-добро от това да обяви представеното възражение като класифицирана военна информация.

 

# 28 ЗАСТРАХОВКА

50 коли имат по-добро покритие по застраховката си от една ядрена централа.

Най-лошият инцидент в ядрена централа в Германия би причинил вреди на здравето, материални щети и финансови загуби в размер от 2 500 до 5 000 милиарда евро. Prognos AG са достигнали до тези цифри в анализ представен на Федералното министерство на икономиката през 1992 г., когато партията на германските либерал-демократи контролираше министерството.

Като цяло, отговорността по застраховката на всичките централи покрива само 2.5 милиарда евро, т.е. 0.1 % от предвидените вреди. Ако се сметнат общо, 50 коли паркирани в двора на централата имат по-добро покритие по застраховка от самата централа!

 

# 29 НАЙ-ЛОШИЯТ СЦЕНАРИЙ 

Най-лошият инцидент може да се случи във всеки момент.

Изследването за нивото на риск в немските ядрени централи от 1989 г. говори за шанс от 0.003 % на година да се случи най-лошото поради технически причини в централа от западна Германия. Процентът изглежда нисък, но все пак до 2007 г. само в Европейския съюз има 146 централи. Представете си, че те работят 40 години, тогава шансът от такъв инцидент стига до 16%. Много вероятни инциденти и опасни недостатъци съществуващи заради остаряващите реактори дори не са взети предвид в изследването. Нито пък инциденти в резултат от човешка грешка, като Харисбург и Чернобил.

 

# 30 НИВО НА СИГУРНОСТ

Германските ядрени централи не са сигурни дори и сравнени на международно ниво.

Немските централи са „сред най-сигурните в света“? Помислете пак! В международен доклад за ядрена сигурност публикуван от ОИСР през 1997 г., използваната за пример германска централа Biblis B се счита за най-лошата, когато става дума за нивото на защита при дефект в ядрения реактор, в резултат на който се получава радиоактивно изтичане.

Експертите смятат риска от водородно запалване за доста възможен и намират стоманената херметизaция за особено нестабилна: в Biblis „рискът от колапс е особено висок в случай на дефект в ядрения реактор“.

 

# 31 ПРИРОДНИ СТИХИИ 

Дори една светкавица може да предизвика ядрено бедствие.

Повреда в електрическата система на ядрената централа, т.е. събитие, което задължава да се подаде извънредно количество ток, се счита за една от най-опасните ситуации при работещ реактор. Ако спешното подаване на електричество не проработи правилно, системите за охлаждане ще се сринат много бързо, повличайки след себе си риска от дефект в реактора и съответно радиоактивно изтичане. Най-обикновена светкавична буря може да предизвика такъв инцидент.

Между 1977 и 2004, 8 колапса на контролните системи в западно-германските централи са се случили вследствие на бури и удари от светкавици. Това е довело и до ужасяващи случаи със спешно подаване на ток или дори до тотална авария като тази от 13 януари 1977 в лабораторията Гундерминген А. Риск от наводнения също съществува: във френската централа Blayais на Атлантическия океан, такива инциденти често водят до частична повреда в охладителните системи.

 

# 32 АЛЧНОСТ ЗА ПЕЧАЛБА 

Няма съмнение: печалбата е над сигурността в ядрените централи, дори и след авария.

С бледо изражение група инспектори напускат централата в  Brunsbuettel през 2002 г. Точно до реакторните съдове под налягане, те са инспектирали тръба, или по-скоро остатъците от нея: 25 парчета отломки. На 14 декември 2001 г., водородна експлозия е разкъсала 3-метров дял от 5 до 8 мм тръби.

HEW (операторът по това време, сега е Vattenfall) докладвал за спонтанна утечка в запечатаните тръби, като работниците са блорикали тръбопровода, но са оставили реактора да оперира. Все пак, инцидентът се е случил през зима, когато цените на тока са достигнали рекордни нива. Само когато властите в Киел са подложили HEW под натиск, компанията е затворила реактора в средата на февруари, за да позволи инспекцията. След нея, ядрената централа е била извън мрежата за 13 месеца.

 

# 33 ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР – РИСК ЗА СИГУРНОСТТА

Човешко е да се сгреши, но това може да има фатални последици при ядрените централи.

Неправилно оперирани клапи, пренебрегнати алармени сигнали, забравени включени бутони, неразбрани инструкции, неадекватни реакции – има дузина случаи, в които хората вместо техниката са довели до крайно опасни ситуации в централите. Човешкият фактор поставя риск за сигурността, който не може да се определи.

Въпреки това, в случай на инцидент, на същите тези работници им се гласува доверие да приложат важни спешни мерки, които се различават от нормалните им дейности, за да предотвратят авария в реакторите и радиоактивно изтичане.

Ядрената енергия задължава да има 100% безгрешни и перфектни хора, но те не съществуват – още по-малко в екстремни, стресиращи и аварийни ситуации.

 

# 34 БОРНА КИСЕЛИНА

Няколко ядрени централи систематично нарушават операционните процедури с години.

За 17 години, централата Philippsburg е включвана без достатъчна концентрация на бор в аварийните контейнери, чието съдържание трябва да наводни ядрото на реактора в случай на инцидент. Ако водата за спешното наводняване не съдържа бор, то това би имало същия ефект все едно да се излее гориво в огън.

За операторите на централата е нямало значение. Вместо това, те съзнателно са нарушили процедурите изложени в наръчниците. Според следователите, аварийните охладителни системи на други централи също не са функционирали напълно много години заради недостатъчна концентрация на бор.

 

# 35 СИНДРОМЪТ “СПАГЕТИ”

Грешки в електросистемите са широко разпространени в ядрените централи – често с печални последици.

През лятото на 2006 г., Европа е била опасно близо до ядрено бедствие. Заради грешки в дизайна на окабеляването, аварийните системи за електроподаване в централата Forsmark в Швеция не са могли да бъдат рестартирани след късо съединение и централна повреда. Само след няколко минути, реакторното ядро е щяло да започне да изтича. Това въобще не е изолиран случай: в централата Brunsbuettel, грешки в електросистемата , които са продължили след отварянето й през 1976 г. са пречили на адекватно подаване на електричество за аварийните и вторичните охладителни системи. В Biblis е докладвана цяла серия от неправилно свързани и слабо хванати кабели или некадърно свършена работа.

 

# 36 ПО-ЛОШО И ОТ ЧЕРНОБИЛ

Най-лошият инцидент в ядрена централа в Германия би имал по-жестоки последици дори и от Чернобил.

Реакторните ядра на централите в Германия не съдържат графит, който може да се възпламени, както в Чернобил. Поради тази причина, радиоактивният облак не би се извисил толкова високо във въздуха след експлозия. Въпреки това, нивото на радиоактивно замърсяване би се увеличило сериозно в радиус от няколко хиляди километра. Германия има гъстота на населението 7 пъти по-голяма от региона около Чернобил. Гъстотата на населението е дори 30 пъти по-голяма в цялата област около Рейн. Затова значително повече хора ще са изложени на радиация от тези след Чернобил.

 

# 37 РАК ЗА МИЛИОНИ 

При най-лошия възможен инцидент в Германия, се очаква здравето на милиони хора да пострада тежко.

Изследване проведено от Федералното министерство на икономиката е изчислило приблизително какви ще са вредите за здравето след тежък инцидент в Германия, използвайки данните от Чернобил. Например, очаква се допълнително 4.8 милиона да са случаите на ракови заболявания в случай на фатален инцидент в Biblis, включително други индиректни и директни последици за здравето поради излагане на радиация, евакуация и загуба на жилища.

 

# 38 ИЗГУБЕН ДОМ

В случай на ядрено бедствие, площ от десетки хиляди квадратни километра ще стане завинаги необитаема.

След тежка катастрофа в германска централа, милиони хора няма да могат да се върнат по домовете си или на работа. Къде ще живеят, работят или намерят нов дом? Кой ще се погрижи за тяхното здраве? Кой ще компенсира нанесените им вреди? Енергийните доставчици? Със сигурност не – те ще са банкрутирали отдавна.

 

# 39 ЕВАКУАЦИЯ 

Невъзможно е да се евакуира цял регион за няколко часа.

Аварийните планове за ядрените централи предполагат, че операторите им ще могат да задържат радиоактивния облак вътре в реактора за няколко дни след първоначалния инцидент – време, за което да се евакуира региона.

Въпреки това, какво става ако самолет, земетресение или експлозия разрушат централата? Какво става ако херметизацията изтече за минути, което е напълно възможно в централатаKruemmel? В такъв случай, само няколко часа остават, за да се евакуира целия регион, и това зависи от метеорологичните условия.

Симулации за разпространението на радиацията показват, че излагането на нея ще се увеличи толкова драстично за няколко часа само на 25 км от централата, че и дори да си стоиш затворен вкъщи ще бъде фатално в 50% от случаите. Но радиоактивният облак няма да спре до там, и няма евакуационни планове за останалите райони, които са по-далече от централата.

 

# 40 ЛИПСА НА ЙОД 

Таблетките йод са безсмислени ако човек трябва да излезе от дома си, за да ги получи.

В случай на ядрено бедствие, таблетки йод биха редуцирали излагането на радиоактивен йод, но пък тези таблетки са раздадени само на домовете намиращи се най-близо до централата. Във всички други райони, таблетките се съхраняват в кметството или все още имат нужда да бъдат докарани със самолет. Взимането на таблетките би било трудно, защото хората не трябва да излизат от домовете си, както е указано в аварийния план.

 

# 41 ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛАПС 

Ядрено бедствие води до икономически колапс.

В държава като Германия, тежък ядрен инцидент би довел до вреди и загуби в размери от 2.5 до 5.5 трилиона евро. Prognos AG са достигнали до тези цифри преди 20 години по време на проучване, инициирано от Федералното министерсво на икономиката. Предвид инфлацията, днес може да се очакват дори доста по-високи суми.

Сравнете това с пакетите за стимулиране на икономиката по време на кризата на 20-те най-големи икономически сили, които сборно са одобрили помощ от общо 3.5 трилиона евро.

# 103 НЕСТАБИЛНИ ВЛАКНА И ИЗОЛАЦИЯ В ЯДРОТО 

Слабо свързани изолационни материали могат да попречат на охлаждащите канали в реактора.

На 28 юли 1992, малък теч в централата Barseback в Швеция почти е довела до ядрено бедствие: изтичащата вода е повлякла част от изолационния материал, чийто фини влакна са попречили на всмукателната система, чрез която водата се изпомпва обратно в реактора.

Открили са, че такъв проблем може потенциално да направи охлаждащите системи на ядрото на други реактори негодни за употреба в случай на авария. Направените експерименти са доказали още по-смущаващи факти: изключително фини влакна могат да преминат през решетките и да влязат в реакторното ядро, където могат да сформират купчина остатъци и да запушат охладителните канали.

В края на 2008 г., немската Комисия по ядрена сигурност е декларирала, че положените усилия през последните няколко години с цел да се намери фундаментално решение на проблема са били неуспешни. Въпреки създалата се ситуация, всички ядрени централи са останали в мрежата.

 

# 104 МИДИ И ЛИСТА 

Дори малко количество растителни отпадъци могат да причинят дефект в реактора и изтичане на радиация.

„Частично запушване“ на охладителната система е довело през 2009 г. до аварийно изключване на централата Fessenheim, намираща се френския район Елзас: сравнително голямо количество растителни отпадъци донесени от реката Рейн са навлезли дълбоко в тръбопровода на охладителната мрежа. Отговорните за ядрена сигурност власти са сформирали кризисен щаб. Скоро след това, остатъци от реката Рон също за запушили охладителната система на централата Cruas.

Азиатската мида (Corbicula fluminea) е дори още по-упорита: този инвазивен вид докаран от Далечния изток се заселва бързо из реките на централна Европа. Нейните мънички ларви могат да преминат през всеки филтър. Швейцарските ядрени оператори все още използват почистващи машини под налягане, докато в САЩ една ядрена централа трябваше да бъде затворена още през 1980 г. заради тези миди.

 

# 105 СКАЛЪПЕНО СТРОИТЕЛСТВО 

Условията в ядрената централа във Финландия са по-лоши от тези по времето на строителството на метрото в Кьолн.

4,300 работници от 60 държави са работили върху прототипа на европейския воден реактор под налягане (EPR) в строителния терен в Олкилуото, Финландия. Условията на място са потресаващи: част от арматурата липсва в бетона, ръководителите не говорят езика на работниците, за които отговарят, заварките се разкъсват, инспекторите издават указания да се налива бетон върху дефектните места.

До ден днешен, финландските власти за ядрена сигурност са идентифицирали над 3,000 дефекта по строителството – от използването на неподходящ бетон за изграждането на основите до неправилно заварени охладителни тръби.

 

# 106 БЪРЗО РАЗРАСТВАЩИ СЕ ПУКНАТИНИ

Важни тръбопроводи в ядрените централи се пропукват без никой да забележи.

Разрастващи се пукнатини в тръбите, резервоарите, контейнерите, заварките и фитингите довели до затварянето на централата Wuergassen, са ускорили затварянето на централата Stade и са довели до години спад във функционирането на реакторите Kruemmel и Brunsbuettel.

През последните десетилетия, експерти твърдяха, че различни видове стомана са непробиваеми, но тези предположения се оказаха неверни. Истината е, че дори най-малките пукнатини могат бързо да се разраснат подлагайки на риск тръбите от отичане и пръсване – перфектната рецепта за ядрено бедствие.

Още по-смущаващ е фактът, че повечето пукнатини са били открити съвсем случайно, например по време на дългите периоди на изключване на централите (като в случая сKruemmel). Просто по време на нормалното функциониране на реакторите няма време за проверки.

 

# 107 МОДЕРНИЗАЦИЯ 

Дори представители на германската християн-демократическа партия (CDU) в тесен кръг споделят, че най-остарелите централи имат непоправими дефекти.

Три дни след изборите през 2009 г. в Германия, тогавашните CDU премиери Роланд Кох (на щат Хесе) и Гюнтер Отингер (на Баден-Вуртембърг) са предоставили обстоен доклад на тема „Ядрена енергийна стратегия и прогрес“ на топ представители от партията. Целта е била да положат основите за удължаване на функционирането на ядрените централи. В доклада също се споменават „различия свързани със сигурността“, т.е. дефекти, идентифицирани в по-старите реактори като се уточнява, че те не могат да бъдат поправени дори и с програма за основна модернизация. По-скоро случаят бил, че „ съществуващият дизайн на централите поставя някои ограничения за модернизация“.


Коментари

  1. За протокола: в България в радиус от 30 километра са забранени полетите над АЕЦ “Козлодуй” така, че е невъзможно да се случи самолетна катастрофа освен при терористичен акт, разбира се.

  2. За протокола 2 – Ако Терористичния самолет е лека спортна машина от композитни материали, “забравила” да си включи транспондера и летяща на малка височина може ефективно да се открие от средствата за ПВО на максимално 10 километра от централата и то при използване на модерни радари. Да кажем, че има радар но той е на поне 10 години което означава, че технологиите са от 80-90 години на миналия век – Когато са строени повечето централи. Подобен радар едва ли ще открие подобна цел на 10 км по вероятно е да я открие на 5-7км. Самолет летящ с 350км/ч изминава тези 7 км за максимално минута и половина. Някой, някъде да знае ПВО система, която в режим на готовност (тоест въоръжен, но не активиран) може да излезе в боен режим, да открие целта и да стреля за 90 секунди? С ДРУГИ ДУМИ АКО НЯМА ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЛЕК САМОЛЕТ МОЖЕ ДА АТАКУВА ПОДОБНА ЦЕЛ С ВЕРОЯТНОСТ 100%.

    За протокола 3 – Отвличане на малък реактивен самолет – 50-70 места. Самолетите летят на височина около 10 километра и следва отвличане. Докато се разбере кой, какво, кога минават поне 10 минути. През това време първата работа на Терористите е да изключат следящите системи. Самолета може да се движи нормално със скорост 800-900км/ч това прави 12-15 км за минута. С други думи в рамките на 5 минути и на отдалечение 60км от централата самолета може да бъде поставен на курс за “сблъсък” и да достигне централата. Е на службите да се задействат и координират им трябват 10 мин. Да погледнем радара на централата. Оператора ще се усети когато самолетът навлезе в 30 км зона. След това ще има 2 мин за да задейства системите и да се вземе решение. Да ама хората не са супермени и не могат да действат толкова бързо. МНОГО Е ВЕРОЯТНО САМОЛЕТЪТ ДА УДАРИ ЦЕНТРАЛАТА.

    За протокола 4 – Идеалния случай – Има специална система стояща в готовност 7/24 резервирана 2-3 пъти с дежурни и директна връзка към националния център за ПВО. Такава системa би могла да излезе на Боен режим след 10-15сек и би стреляла след още 5сек ако е подадена команда. ВЪПРОС КОЛКО ПОДОБНИ СИСТЕМИ СА РАЗВЪРНАТИ ПО СВЕТА И У НАС???

  3. Tози начин за добиване на енергия е все едно да монтираш ракетен двигател на автомобил – става, дава мощ, но не е практично, а е и немалко опасно. Сравнението ми не е само образно – много хора знаят че има правени такива автомобили, те са най-бързите но до сега а и в бъдеще ще си останат извън гражданската пътна мрежа, не само поради изключително високата им цена а и заради многото други недостатъци.

    Ако успеят да направят реактори и да ги пратят да работят някъде много далеч в космоса може и да се съглася но при всичко това което научихме и преживяхме през последните 20-30 г. урока е ясен – твърдо НЕ на развитието на ядрената енергетика в този й вид!