Странният оптимизъм на Дейвид Холмгрен, австралийски пермакултурист

smiling-david1ДЕЙВИД ХОЛМГРЕН е екологичен дизайнер, съавтор на концепцията за пермакултура и автор на много книги по въпроса. Последната се казва Сценарии за бъдещето. Намерихме го, докато търсехме оптимизъм и позитивна гледна точка за бъдещето на човечеството. И неговата е наистина позитивна, но без да отрича очевидни факти (както например правят българските полит-икономисти). Напротив – Дейвид Холмгрен познава до отчаяние предизвикателствата, през които ще се случва това бъдеще.

Има огромни предизвикателства, с които нашето общества трябва да се справя: промени в климата, загуба на биоразнообразие… Много хора просто не виждат изход и песимизмът е много популярен. Вие наистина ли вярвате, че тези предизвикателства са възможност за промяна към едно устойчиво бъдеще?
Сложно е, защото от историческа перспектива, живеем в доста луди времена в психологически смисъл. Времена, в които има огромен дисбаланс и почти шизофренично съществуване между различните части на самите нас. Психо-социалните проблеми, изразени през процентите на самоубийства или други проблеми, са може би по-лоши, отколкото в обществата, които са живеели с много ограничени средства. Затова, смятам, че говорим за бъдеще, в което е сигурно, че следващите поколения ще имат по-малко, вместо повече енергия, материали и богатвства, от колкото ние имаме. И не виждам това, като задължително нещо лошо, а по-скоро като възможност за вътрешна трансформация. Може би. Но със сигурност съм песимист за това, че сегашния ни начин на живот може да продължи.

Какво е пермакултура и защо е важна за по-доброто бъдеще?
Промените, които предстоят ще променят начина, по който хората мислят и разбират света. Не само какви технически неща правим и какви умения ни трябват. Има една огромна неизвестност, за това точно в какви ситуации ще се озовем. За това, трябва да сме способни да мислим по начин, който може да издържи в свят на ограничена енергия и ресурси и тук принципите на пермакултурата ни осигуряват основи за оценка на всичко, което правим. Например при производството и съхранението на енергия, като принцип приемаме, че жизнените ресурси идват и си отиват, че не са постоянни. Плодът се ражда на дървото и изчезва, или пък птиците го изяждат, за това трябва да използваме възможностите си и да го превърнем в по-постоянна форма. И това е голяма разлика в мисленето от идеята, че всичко идва в непрестанен поток, особено за хора, които са свикнали да живеят на заплата и може би да живеят в град.

Мислите ли, че пермакултура ще се преподава в университета, както се преподава архитектура в момента?

Може би, а може би ще е просто позитивен изъточник на влияние в един много променен свят, в който не се знае дали обществото ще е способно да издържа университети (смее се). Мисля, че повечето креативно мислене и действие се случват извън университетите.

Все повече и повече от нас живеят в претъпкани градове, на ограничено пространство, пътуваме дълго до работа всеки ден, зависими сме от петрол за енергия и за храна. Как ще изглеждат градовете на бъдещето?
Да. Мисля, че в бъдеще ще е много по-трудно да се поддържат големи високоинтензивни градове и тенденцията от последните няколко века хората да идват в градовете ще се обърне. Дали това обаче ще се превърне в широкомащабно завръщане към земеделието е трудно да се каже, но смятам, че в рамките на градовете ще има по-малко пътуване и все повече от зелените пространства ще се използват за градско земеделие. Така че, процесът на завръщане към земеделието ще се случи едновременно в градовете и чрез растежа на нови малки населени места и ферми.

Какво трябва да се случи за да превключим от консуматорска култура към устойчив начин на живот? Как ще продължим да развиваме икономиката си, така че все по-бързо нарастващото население на земята да си намери място, да работи и да се изхранва?
Мисля, че сегашната икономика, базирана на вечен растеж, е по-вероятно да се счупи, отколкото да бъде реформирана. И в процеса на счупването, хората ще развият паралелни икономики. Докато тя се чупи в един дълъг период, хората ще развият паралелни икономики, които не зависят от пари. И от това ще се появят много малки парични икономики, в които хората ще са фокусирани върху това да произвеждат стойност, неща които издържат, вместо такива, които се чупят, и целта им няма да е постоянен растеж, а просто покриване на нуждите. И това е възможно дори и при сегашния растеж на населението.

Колко трудно ще е това “счупване”? Колко опасно ще е за световния мир, например?
Хората се адаптират към най-различни условия. Знаем, че в историята и по-скоро в Европа, по време на Втората световна война, възможността за криза и скръб и загуба е голяма, но тези условия не остават за дълго, преди да се установи нова норма. За това, мислейки за бъдещето, е важно да разберем, че може и да има кризи, които носят промените, но ще има и реорганизация и нагласяне към новите модели. За нещастие, не виждам как това би могло да се случи чрез съзнателна обществена дискусия, защото ние вече сме в кризата.



Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/gorichka.bg/wp-content/themes/gorichka/single.php on line 53

Коментарите не са позволени.