Определено документалният филм на годината. Ето защо:
- независима продукция на носителя на Оскар John Battsek
- хибрид от драма, документален филм и анимация от режисьора Franny Armstrong (McLibel)
- с Pete Postlethwaite + 5 непрофесионални актьори в 6 преплитащи се истории
- 89 минути от погледа на 2055 година
- сниман в Америка, Обединеното кралство, Индия, Нигерия, Ирак, Йордания, Алпите
- за промените в климата, нефта, войната и човешката глупост
- с бюджет от 866 хиляди паунда, събрани чрез революционния модел на crowd–funding
- най-добър документален филм за 2008 на Birds Eye Film Festival + още други награди
- и световна премиера в 45 държави и над 550 киносалона
Ще се видим на 22 септември в 19:45 часа в кино Арена Запад. За повече подробности за вечерта, разгледайте сайта на кино Арена.
Гледах снощи филма – остави в мен доста противоречиви чувства, които ми беше трудно да опиша, затова се порових в нета – може би някой с подобно мнение все пак си е поиграл да пише. Оказах се прав: http://www.triplepundit.com/2009/09/age-of-stupid-revolutionizes-film-finance-but-not-film/
Да предотвратим Ерата на Глупостта с Desert Ice Project. И двете (и филмът и инициативата) констатират, че грижата за околната среда е далеч назад сред приоритетите в главите на повечето хора – изпреварена от грижите за работата, насъщния, къщата, колата, плазмения тв, и т.н., дори и гледката през прозореца…
Вече сме почти 7 млрд. (2012 ще преминем този праг), и като изключим 2 млрд. които се борят за всекидневно оцеляване – вода и хляб, повечето от останалите се опитват да живеят филмовата версия на американския начин на живот. Планетата ни може да изхрани толкова хора, но не може да удържи на непрекъснато стимулираните и засилващи се консуматорски навици на толкова много двукраки скакалци. Ще ни трябват поне още 2 такива. Но тъй като ги няма какво правим тогава? Циника казва „дреме ми, аз съм си добре, да му мислят (да измират) бедните…“. Природата обаче, като удря, не дели хората на бедни и богати, на цинични и състрадателни. Тя отнася наред.
Затова вместо да бъдем егоисти, цинични и правещи се че не виждаме какво мръсно наследство оставяме на тези след нас, нека проявим разум – нали претендираме, че сме най-развитата форма на живот на планетата.
Нямаме време да решаваме един по един най-наболелите глобални, трансгранични проблеми като опустиняване/суша, наводнения, глад, бедност, неграмотност, безработица, локални конфликти, водеши до вълни от нелегални имигранти, и т.н. Тези проблеми са свързани и съответно и решенията трябва да са свързани, глобални, трансгранични, на всички фронтове едновременно. Е, точно това предлага и Desert Ice Project.
Хайде да го реализираме.