Урок по социално предприемачество: банкерът на бедняците Мухамад Юнус

Една статия на Апостол Дянков* за социалното предприемачество и устойчивия начин да помагаш.

*авторът в поредицата Бизнес лидери на Горичка във вестник Дневник

Банкерът на бедняците Мухамад Юнус

Списание „Бизнес Уийк” нарича Мухамад Юнус „Ганди с БлекБери”. За останалата част от света Нобеловият лауреат за мир за 2006 г. е познат като „банкерът на бедните”. Изобретателят на микрокредитирането и създадената от него банка „Грамийн” са си поставили за цел пълното ликвидиране на бедността от лицето на планетата, започвайки от най-тежко засегнатата родина на Юнус – Бангладеш. В условията на световна икономическа криза, теорията на банкера и бивш професор по икономика, че бедността се корени в системата, а не в самите бедни, изглежда все по-привлекателна.

Но дали решенията, предлагани от Мухамад Юнус, наистина могат да доведат до ново състояние на човечеството без бедност и в хармония с околната среда?

Бизнес моделът на Юнус и „Грамийн” е толкова прост, че може да бъде обяснен в един параграф. На практика, той изхожда от философията, че най-бедните хора на планетата, живеещи с под 1 долар на ден, са напълно способни да генерират богатство и да връщат бизнес кредити. Сумите, за които става въпрос често са съвсем малки – от порядъка на 10 до 50 долара. Срокът за отпускането им е няколко седмици до две години, а лихвата може да достигне двадесет процента на годишна база. Всъщност този процент е по-висок отколкото прилаганият от много от традиционните банки, които обаче отказват да отпускат заеми за толкова ниска сума или без гаранция. Въпреки съотношението на неизплатени заеми обикновено се движи под 1 процент, докато неизплатените рискови ипотечни кредити на далеч по-заможните американци в момента доближават 20 процента.

Юнус обяснява този успех с няколко далновидни политики на банката по отношение на кредитирането. Първата е, че голяма част от микрокредите се отпускат на работещи жени, които имат голям потенциал и добра визия как да подобрят живота и доходите си, и са по-склонни да реинвестират приходите, за да върнат заема. Втората политика се корени в капиталовата структура на банката – около 95% от активите й са собственост на самите кредитополучатели, които купуват акциите й, и по този начин обединяват в едно интереса на клиент и акционер. Третата политика също произтича от взаимната зависимост – кредитополучателите се обединяват в групи, които си помагат финансово, когато един или повече от тях изпаднат в затруднение.

Заслужава да се спомене и списъкът с „16 решения”, които длъжниците на „Грамийн” се задължават да приемат, и които представляват нещо повече от добра практика за управление на личните финанси. Решенията са описани и цветно илюстрирани в брошурите на банката по подобие на текстове на религиозно учение. Измежду „клетвените клаузи” фигурират поддръжката на домовете, отглеждането на зеленчуци в градината и дори семейно планиране с цел ограничаване на раждаемостта. Опазването на околната среда също е изрично споменато, наред с грижата за здравето на децата, преваряването на водата и конструирането на септични ями. „16 те решения” ясно показват амбицията на Юнус и „Грамийн” активно да повлияят на социалния и дори цивилизационен модел на развиващите се общества в Югоизточна Азия. В тази връзка дейността на банката и най-вече препоръката й да не се дават зестри за сватбите на дъщери на кредитополучателите отдавна предизвикват гнева на по-консервативните мюсюлмани в Бангладеш, и дори заплахи за отлъчване от религиозната общност.

Все пак „Грамийн” процъфтява и 30 години след създаването си е самоиздържаща се финансова институция с повече от 2 500 клона в страната. През 2008 г. банката е отпуснала микрокредити на стойност повече от 905 милиона долара като сумата на всички заеми от създаването й надхвърля 7,5 милиарда долара. Според банката отпуснатите кредити през годините са послужили за построяването на 665 хиляди домове. Само през 2007 г. парите на членовете и съсобственици на банката (които към момента са 7,7 милиона – точно колкото населението на България) са финансирали 10 хиляди нови домове, 20 хиляди следвания на студенти и 17 хиляди телефонни постове в малки села. В допълнение към тези постижения банката провежда и целенасочена програма за подпомагането на най-неравнопоставените членове на най-бедната азиатска държава. От 2002 г. досега „Грамийн” и Юнус се противопоставят на усилията на собственото си правителство да криминализира просията в градовете като предлагат алтернативата на безлихвени заеми за просяците и то при определени от самите тях условия. Кампанията им изглежда дава резултат и многобройните преобразени човешки съдби свидетелстват, че „карма капитализмът” практикуван от Юнус и компания може да постигне заложената цел – пречупването на цикъла на бедността.

В книгата си „Свят без бедност”, публикувана в началото на 2008 година, Мухамад Юнус дискутира причините за нерадостното състояние на човечеството, както и възможните решения за справяне с проблема. Основният ресурс за обръщане на тенденцията за крайна бедност, икономистът вижда в креативността, енергията и желанието за по-добър живот на жените в развиващия се свят. Подпомогнати от технологиите на 21-ви век и подобрения достъп до информация и образование, мечтите на тези жени биха могли да придобият форма в по-справедливи и по-богати общества в Азия, Африка и Южна Америка. За Юнус този процес се характеризира с децентрализация на политическата и икономическата власт. Създаденото от самия него „движение за микрокредитирането” би трябвалода послужи като катализатор за промяната.

Може би последният въпрос, който стои нерешен пред визията на света без бедност и икономическа неправда е свързан с опазването на околната среда. Критиците, основно тези от развитите страни, отдавна отбелязват, че благоденствието на Азия, Африка или Южна Америка е обвързано с прекомерното изчерпване на природните ресурси и капацитета на екосистемите в тези региони. Мухамад Юнус твърди, че докато бизнесът на банката му се състои в осигуряването на прехрана и покрив над главата за хората в крайна бедност, въздействието върху околната среда от тези хора ще остане малко. В крайна сметка, целта на микрокредитите е именно поставянето на пари в ръцете на отговорни бизнесмени, които ще се погрижат тези пари да не ги нахранят само днес. А финансовата криза ни учи, че хората, заслужаващи този вид доверие едва ли са онези, на които традиционно сме склонни да дадем парите си.