Успешно модифицирана история

адв. Свилен Овчаров, правна фирма “Овчаров & Парушев”, доброволец за “Зелените адвокати”

svilen_ovcharovfn1

Помолихме Свилен да даде информация от кухнята на движението срещу либерализацията на ГМО, тъй като той представлява обединените екологични, родителски, потребителски и браншови земеделски организации и граждански групи при преговорите с Парламента и МОСВ по измененията на Закона за генетично модифицираните организми.

В първата седмица от новата 2010 год. еко-организациите “За Земята” и “Агролинк” най-сетне успяха да приковат медийното внимание към пълзящите в кулоарите на Парламента изменения на Закона за ГМО, заплашително наближаващи пленарната зала за своето първо четене. За такъв бляскав медиен взрив, разбира се, бе нужна мощна медия. И се намери, при това не каква да е, а най-влиятелната и бързо-реагираща – знаменитият сайт bg-mama.com, смутил съня на не един политик. Кратък постинг във форума разбуни тревога, следвана от глад за информация, бързо задоволен от всевъзможни интернет източници и от услужливите традиционни медии. Скоро бг-мамите (и един бг-татко) станаха по-начетени от уч?ните в Консултативната комисия по ГМО към МОСВ. Спящите клетки на бг-мама агентурата бяха активизирани, дори в най-близкото обкръжение на Първия[1].

Окуражени, еко-активистите събраха експертен екип от генетици и юристи, привлечени бяха “активни потребители”, а също и браншовите организациии на най-заплашените от ГМО производители на био-продукция и пчелари, чийто поминък би изчезнал при евентуална либерализация на закона.Окупирани бяха сутрешните блокове, насрочен бе първият протест за 13.1.2010 при гласуването на първо четене на законодателните изменения от Народното събрание.

Какво поискахме ние?

Дискусията по законопроекта се фокусира върху освобождаването в околната среда на ГМО, както и достъпът на ГМО-продукти до пазара. С 30-километровите отстояния до Натура 2000 старият закон прави икономически неизгодно засаждането на големи площи ГМО за петте големи мултинационални компании, притежаващи патентите за почти всички ГМО-хибриди. Естествено, запазването им гарантира биоразнообразието и прави невъзможни ГМО-насажденията. Контролът, проследяването и етикирането на ГМО съставките бе второто основно гражданско искане – при това прицелено не само към храните, но и към фуражите и суровините за облекло (като памук и др.), за биогорива (рапица) и др.

protest1

Вносителят на законопроекта МОСВ уместно посочиха неефективността на сегашния закон. Забраните върху несъществуващи ГМО-хибриди можеха само да забавляват мултинационалните корпорации. А в същото време България не беше неложила предпазна клауза върху единствено допустимия в ЕС хибрид MON810 на царевицата, както бяха направили повече от шест други страни от ЕС.

Позицията на анти-ГМО-коалицията се насочи към приемането на нов и качествен закон, съвместим с разпоредбите на ЕС, но и много по-рестриктивен и ефективен от стария. Закон, допускаш гражданско участие и ограничаващ администрацията при взимането на решения, гарантиращ контрол и спазване на принципа на предпазливостта от Протокола от Картахена. Насърчаването на био-производството бе поставено като алтернатива на индустриалното ГМО-земеделие.

Какво поиска ЕС?

Като повод за законовата промяна МОСВ посочи стартирала наказателна процедура с писмо на ЕК от април 2009 и доклад за несъвместимостта на стария ни закон за ГМО с директива 2001/18/ЕС. Под натиска на гражданските експерти обаче твърдата позиция на МОСВ за либерализиране на ГМО бързо омекна, а “Европа ни задължава” премина в “Европа позволява”.

Директива 2001/18/ЕС не изисква от нас премахване на буферите и позволява на страните-членки да ограничат и дори забранят опитните полета с ГМО. Посочва се принципът на предпазливостта, според Протокола от Картахена: “Липсата на научни познания или научен консенсус не би трябвало да се тълкува като указание за определено ниво на риск, отсъствие на риск или приемлив риск.” Директивата пречи само при ограничаване пускането на ГМО-продукти на пазара – вторият спорен момент – но и се позволява налагане на защитна клауза, при наличие на нови данни за хибрида. Колкото до писмото от ЕК, то се оказа не начало на наказателна процедура, ами обикновено запитване, при това по съвсем безобидна тема – контролираните условия за работа с ГМО в лаборатории. (писмото в сайта на Дневник)

domati1

В момента в ЕС са преминали оценка на риска и следователно са разрешени за Общия пазар над 130 хибрида, от тях над 30 имат и разрешение за използване в храни. За освобождаване в природата за целите на пазара е разрешен само един от тях, прословутият Bt царевичен хибрид MON810, който пък е забранен в повече от шест страни от ЕС чрез налагане на предпазна клауза и местна оценка на риска. Всички страни от ЕС, без четири са намерили начин да ограничат достъпа на ГМО до околната среда или пазара.

Дотук

За щастие експертите на анти-ГМО коалицията намериха добър прием в Парламента. Текстовете ни са внесени от името на депутати наред с поправени предложения от МОСВ. Амалгамата от текстове бе избистрена в Комисия по околна среда на НС и ето какво постигаме дотук:

·минимален ГМО буфер от 30км от Натура 2000 зоните, покриващ 100% от територията на страната ни;

·10км буферно отстояние от регистрирани пчелини и семепроизводствени участъци за конвенционално или био-земеделие;

·етикиране на ГМО суровини и съставки с надпис, поне два пъти по-видим от останалите означения;

·завишени глоби и контрол по спазването на ограниченията спрямо ГМО.

И сега?

Продължаваме работа с Парламента по няколко важни теми, по които също очакваме успехи: отстояния от био-насаждения (фураж, храни и др.); гражданско участие при взимането на решения и в научните консултации; екологична отговорност за щети върху биоразнообразието; отговорност за щети върху био-фермерите; засилване контрола върху пазара; защита за традиционните култури; принципни на съвместно съществуване на ГМО и конвенционални насаждения с цел защита на не-ГМО посевите.

Чака ни още работа, но можем смело да се похвалим с реален шанс за най-рестриктивния и “предпазлив” закон в ЕС.

Хронология:

В дъното на проблема лежи един твърде подозрителен и тенденциозен доклад от 2007г на германскии наши експерти, поръчан от тогавашния министър на околната среда Джевдет Чакъров. Вместо правен и научен анализ, авторите си позволяват политически препоръки в пълно противоречие с принципа на предпазливостта.

Скандалният законопроект е внесен още в предишното 40-то НС, при това в последния ден на работата му – 30 април 2009 – но за щастие е изместен от други далавери в последната минута.

През юли 2009 Консултативната комисия по ГМО към МОСВ обсъжда отново законопроекта, като забранява на представителите на еко-организациите да се изказват и дават мнение.

На 24 ноември 2009г представителят на “Монсанто” за България Николай Черкезов (председател на младежката организация на БСП) уверява фермерите на Националния панаир на семената, че законът скоро ще се измени, ще се премахнат буферите с Натура 2000 и ще се позволи навлизането на ГМО посеви.

(видео: http://www.novatv.bg/bg/videos/view/2395/ )

На 24 ноември 2009г, в нетипичен за ГЕРБ стил МОСВ внася законопроекта на предишната администрация в Парламента.

Декември 2009 – представителите на еко-организациите “За Земята” и “Агролинк” са игнорирани при обсъждането на законопроекта в комисиите на НС.

След 10 януари 2010г бг-мамите окупират сутрешните блокове.

На 13 януари е първия протест при приемането на законопроекта на първо четене.


[1] От фр. premier – бел. авт.




Warning: Use of undefined constant wp_related_posts - assumed 'wp_related_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/biobgx6f/gorichka.bg/wp-content/themes/gorichka/single.php on line 53

Коментарите не са позволени.