Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Въглерод за скриване | Горичка

Въглерод за скриване

Симеон Белорешки за технологиите за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид

Този юли беше най-горещият месец, отчитан някога в историята, но вероятно ще се окаже един от най-хладните от векове, след като емисиите парникови газове достигнат нула. Парадоксът е, че колкото и усилия да вложим в момента за намаляване на емисиите, няма как да върнем времето назад и просто да „изтрием“ замърсяването, което човечеството е създало досега. Ако успеем с целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., средните температури ще спрат да се увеличават, но охлаждането ще отнеме хиляди години, тъй като парниковите газове се разсейват бавно в атмосферата.

В резултат, когато емисиите достигнат нула, Земята се очаква да се е превърнала в много по-горещо място, отколкото е днес, топлинните вълни и бурите да бъдат по-чести и опустошителни. Температурите на въздуха може да спрат да нарастват, но морското равнище се очаква да продължи да се покачва и то в продължение на векове, а полярният лед да се топи. Друг проблем е, че световната икономика е основана на постоянен растеж, захранван до голяма степен от изкопаеми горива и промяната се случва трудно и бавно. Докато В ЕС се говори за нулеви емисии до 2050 г., по света продължават да се появяват нови електроцентрали, захранвани от въглища и да се субсидира този вид енергия. В рамките на Азия например средната възраст на ТЕЦ-овете на въглища е едва 12 години и не спират да се появяват нови проекти.

Изправяйки се пред предизвикателствата на задаваща се климатична катастрофа и все по-неотложната нуждата от промени, бизнеси и политици започват да търсят „вълшебната пръчица“, с която да се запази колкото се може по-дълго статуквото и в същото време да се намалят рисковете от негативните проявления на промените в климата. Така се стига до една технология, на която започват да се възлагат все по-големи надежди. Става въпрос за т.нар. улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, известно още със съкращението CCS (Carbon capture and storage) – концепция, съществуваща от 70-е години на миналия век, използвана в последствие за намаляване на вредните за климата емисии от заводите и ТЕЦ-овете. Идеята звучи измамно просто: отклоняваш замърсителите преди да се отделят във въздуха и ги заравяш дълбоко в земята, където не могат да навредят.

Според Симеон Белорешки, който е един от авторите в Gorichka.bg и част от неформалната група „Анонимните климатици“, колкото и примамливо да изглежда, спецификите на CCS не позволяват в момента да се възлагат големи надежди на този вид решения: „Технологията за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид не е нова и се използва от години в петролната индустрия. Въглеродният диоксид, свързан с добиването на газ и петрол, се нагнетява обратно в резервоара откъдето се добива петрола/газа и по този начин всъщност спомага за поддържане на налягането и на практика спомага за добива. Използват се специално позиционирани т.нар. инжектиращи сонди. Това става с мощни компресори, което означава, че не е евтино. Цената обаче се компенсира с повишения, или по-скоро забавя в падането на добива на петрол или газ. Очевидно е, че въглеродният диоксид се съхранява в геоложка формация, съхраняваща газ/петрол милиони години. Тези формации не са налични навсякъде и точно това прави приложението на тази технология специфична за съответните географски райони.“

Първият проект за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид е реализиран през 1972 г. Технологията е използвана за подобряване извличането на нефт от находища, чиито капацитет намалява. Едва през 80-те години на миналия век технологията за улавяне на въглерод е проучена в контекста на намаляване на парниковите емисии.

Колкото логично решение на климатичната криза да изглежда CCS, се оказва, че технологията все още се развива с твърде бавни темпове, рискова и твърде скъпа е. Според Симеон Белорешки CSS има два основни проблема: „Технологията е енергоемка и съответно скъпа. И докато при добива на нефт това се компенсира от увеличения добив, то при улавянето от ТЕЦ само ще направи цената по-висока. Точно заради това емисиите от въглероден диоксид трябва да са достатъчно високи, за да има положителен икономически ефект. Наличието на съответните подходящи за съхранение геоложки формации, които освен всичко останало трябва и да бъдат близко до източниците, правят приложението на тази технология в днешно време изключително ограничено.“

Въпреки бавните темпове на развитие и високите цени за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид, технологията намира все повече привърженици. Калкулациите обаче показват, че прилагането й би изисквало огромна индустрия и инфраструктура с грандиозни количества енергия, стомана и цимент, които в момента човечеството трудно може да си позволи. „В същото време, се насочва голямо внимание към тези технологии, тъй като това е един от векторите, по които трябва да се работи, за да постигнем рязко намаляване на въглеродни диоксид в атмосферата. Според мен усилията за намаляване на емисиите ще бъдат насочени по-скоро към улавянето на въглероден диоксид чрез естествените механизми за това – океаните, заблатени зони, почвата(безорно земеделие) и др.“, добавя Белорешки.

Още по темата: „Кой инвестира в улавянето и съхранение на въглерода?“