Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика | Горичка

Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика

Възможно ли е цените на електроенергията за бита и бизнеса в България да се намалят значително? Реалистично ли е включването на още мощности възобновяема енергия, които постепенно да изместят въглищата? Може ли страната ни да постигне енергийна независимост без да се изграждат нови блокове на АЕЦ? Как разходите за електроенергия в България да се свиват с близо 2 млрд. лева годишно до 2030 година?

Всички тези въпроси намират отговор в новия алтернативен сценарий „Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика“. Той е разработен на доброволен принцип от екип от международни експерти на PostScriptum – фонд за инвестиции в енергийния преход, базиран в София. Анализът се основава на аналитичен модел, който търси оптимални решения за развитието на българската енергетика в глобалния контекст на декарбонизация. „Визия 2030“ беше представена от обедини енергийни асоциации – Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българска фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). Тя ще търси подкрепата на бизнеса и обществото, а в началото на 20202 г. се очакват серия от срещи, по време на които да бъде представена на правителството, работодателските асоциации, синдикатите и неправителствения сектор.

Представяне на „Визия 2030“.

 

Анализът показва, че най-ефективният път за българската енергетика е развитието на 7 ГВт нови вятърни и соларни мощности, които да бъдат изградени на пазарен принцип. Според представилите го експерти привличането на частни капитали може да се случи само с актуализация на регулаторнара рамка, без необходимост от държавни субсидии или инвестиции на публичен ресурс. Важна част от решенията, които включва визията, са свързани с използването потенциала на системите за съхранение на енергия, които могат да позволяват въпросните 7 ГВт нови ВЕИ мощности да допълнят балансиращата функция на съществуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ „Чаира“.

Освен всички позитиви за околната среда и енергийната независимост на България, изграждането на нови възобновяеми мощности ще може да доведе и до сериозен спад в цената на електроенергията. Прогнозите на „Визия 2030“ показват, че е възможно да се постигне намаление на цената с над 30 евро на МВтч или с 25% спрямо очакваната цена при запазването на настоящата енергийна стратегия на България.

Цени на възобновяемата енергия в България:

  • вятърна: 80 лв./МВч
  • фотоволтаична: 90 лв./МВч

„Възобновяемата енергия е най-изгодната инвестиция. Токът от нови соларни и вятърни централи е по-евтин от всички останали варианти. Чистата енергия гарантира предвидимо ниски цени и повишава енергийна сигурност, защото се произвежда тук, в България. Неслучайно десетки заводи инсталираха соларни панели и сами произвеждат тока си. Благодарение на това, част от консумираната електроенергия им излиза 100 лв./МВч, вместо 500 лв./МВч, колкото е на борсата. Възобновяемата енергия намалява високите сметки днес и гарантира дългосрочно по-ниско цени за години напред.”, каза по време на представянето на визията Председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

– 226.94 лв./МВч средна цена на тока през 2030 г.
– 8.63 млрд. лв. разход за електроенергия през 2030 г.
– 5.54 млрд. лв. привлечени инвестиции
– 112 кг/МВч CO2 въглероден интензитет за 2030 г.

 

Важен aспект на анализа са инвестициите. В момента България се очертава като страната в ЕС, която има потенциал да привлече най-малко инвестиции през следващите десетилетия. Сред причините са високите цени на електроенергията, въглеродната интензивност на икономиката, ниската енергийна ефективност и редица други фактори. Ако обаче се заложи на предложените във „Визия 2030“ решения за увеличава дела на вятърната и фотоволтаичната енергия, по-добро усвояване капацитета на ПАВЕЦ и акумулаторни ВЕЦ, в комбинация с добра международна свързаност, се очаква частните инвестиции в енергийни проекти да достигнат близо 16 млрд. лева до 2030 година. Според експертите от енергийните асоциации част от тези инвестиции може да се реализират в Маришкия басейн, с което да бъде намерена печеливша алтернатива за развитието на региона с преквалификацията на работещите в централите и насърчаване на местните бизнеси. Реализирането на „Визия 2030“ може да значи и увеличие в капацитета на енергийно производство, което да доведе до превръщането на страната ни в енергиен лидер в региона и голям износител на зелена електроенергия. Сценарият показва също, че развитието на ВЕИ сектора може да доведе до разкриването на над 20 000 нови работни места и стимулиране на бизнеса на български инженерни и строителни компании. По консервативни оценки, между 6000 и 9000 български инсталатори работят в момента по нови ВЕИ проекти извън страната, а се очаква до 2030 г. броят им да се нарасне между 2 и 3 пъти.

4 факта за българската енергийна система:

  • Най-въглеродно интензивните въглищни централи
  • Повишено търсене на електроенергия
  • Най-замърсеният въздух в ЕС
  • Най-енергийно неефективната икономика

“Българска ветроенергийна асоциация счита, че електроенергията от възобновяеми източници е ключова за повишаване както на конкурентоспособността на българската икономика, така и на жизнения стандарт на населението на страната. Освен че благоприятстват чистотата на въздуха и околната среда, ВЕИ централите създават нови висококвалифицирани работни места. Производството на възобновяема електроенергия залага изцяло на местните конкурентни предимства на страната, а именно значителният ветрови и слънчев ресурс, с което намалява зависимостта на българската енергетика от внос на енергоизточници. Несъмнено това е бъдещето на българската енергетика, за което си струва да обединят усилия и да работят инвеститорите, държавните власти и обществото ни“ , заяви Миглена Стоилова, която е Председател на БГВЕА.


– 222.83 лв./МВч средна цена на тока през 2030 г.
– 8.5 млрд. лв. разход за електроенергия през 2030 г.
– 11.30 млрд. лв. привлечени инвестиции
– 54 кг/МВч CO2 въглероден интензитет за 2030 г.

 

“Българска фотоволтаична асоциация определя инвестициите в нови електроцентрали от възобновяеми източници като незаобиколим фактор за модернизиране на българската енергетика. Националният интерес диктува да се възползваме от чудесните климатични дадености на страната ни и да превърнем в инструмент за икономически растеж слънчевия и вятърен потенциал за производство на чиста и евтина електрическа енергия. Привличането на българските и чуждестранни инвеститори в модернизацията на енергетиката ще създаде нов облик на България като държава, в която нисковъглеродните и нови технологии са в основата на повишаването на доходите и благосъстоянието на обществото.”, обобщи Меглена Русинова, Председател на БФА.

4 факта за възобновяемата енергия в България:

  • Вятърът и слънцето са най-евтините технологии за производство на електроенергия за следващите 10 години
  • България има отличен вятърен и соларен ресурс
  • Неусвоен капацитет за поне още 4000 МВ вятър на цена от 70-90 лв./МВч и 6000МВ слънце на цена от около 80–100 лв./МВч.
  • Наличието на голям капацитет ПАВЕЦ и акумулаторни ВЕЦ, в комбинация с добра международна свързаност, позволяват интегриране и балансиране на голям процент ВЕИ

Друг важен извод на визията е, че по-ниските цени на електроенергията, стабилността и предвидимостта ще спомогнат и за увеличаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика. Това от една страна ще даде сила на родните компании и шанс да растат на международните пазари. От друга, трансформацията на България в една от най-ниско въглеродните енергийни системи в Европа може да привлече и силни глобални инвеститори, за които това е приоритет.

– 170.21 лв./МВч средна цена на тока през 2030 г.
– 6.5 млрд. лв. разход за електроенергия през 2030 г.
– 15.72 млрд. лв. привлечени инвестиции
– 4.3 кг/МВч CO2 въглероден интензитет за 2030 г.

 

“Все повече фирми търсят декарбонизирана среда. Някои компании като Amazon, Google и Microsoft имат цели за пълна декарбонизация до 2030 година и ако България тръгне по верния път, може да се превърне в магнит за чуждестранни инвестиции. Имаме и сериозен опит и традиции в производството на батерии, което също може да ни даде страхотно предимство в условията на декарбонизацията на икономиката. Ако поемем по пътя на декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката, ще можем да привлечем огромни инвестиции в индустриите на бъдещето”, заяви по време на представянето на анализа Димитър Енчев, Управляващ партньор PostScriptum, съосновател и директор CWP Global.

Не на последно място при реализирането на оптималния план за развитието на българската енергетика ще бъдат постигнати и положителни резултати в опазването на природата в България. Подобряването на чистота на въздуха е критично важно за гражданите, особено предвид актуалната статистика, според която страната ни е на водещи места по смъртни случаи. Освен за качеството на живот, това ще допринесе и за успешното развитие на други сектори на икономиката като туризма.

Ако искате да научите повече за причините за повишаването на цените на електроенергията в България и в частност на природния газ, можете да прочетете статията ни по темата. Ако пък се вълнувате от енергийния преход, гледайте епизод 6 на подкаста ни с участието на инж. Симеон Белорешки.