Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Водородна революция или нов биткойн | Горичка

Водородна революция или нов биткойн

В моменти на кризи винаги се появяват “чудеса” и нови надежди. Всеки има нужда от това, а и така е устроен светът. По подобен начин през 90-те години на миналия век в най-тежките моменти имахме “посещения от извънземни” край село Ключ, полтъргайста Кики в Пазарджишко, както и тайнствени действия покрай Царичина дупка…

На тези неща се гледаше с усмивка, но те не бяха и единствените, свързани с “надеждата”. Тогава се появиха финансовите пирамиди, които ограбваха и без това малкото останало на хората. В същото време политиците лъжеха, докато обещаваха масова приватизация и светъл преход.

Сега отново сме в криза, но този път много по-голяма и всеобхватна. Това означава, че отново можем да очакваме благородни намерия, а с тях и не толкова практични действия.

Пример за това е начинът, по който се гледа на водорода, и неговото място в енергийния преход, който човечеството предстои да извърши. Как обаче реално изглеждат нещата в тази посока? 

 

Предподставките за добри намерения

През последните 3 години Европейският съюз внася умопомрачителните 80 млн. тона месечно енергоносители от страни извън ЕС, които струват 250-300 млрд. евро годишно. Част от този ресурс се връща под формата на поръчки към европейските фирми, опериращи в този сектор, но повечето от тези ресурси отиват в държави, в които управлението трудно може да се нарече демократично. Задачата допълнителни се усложнава заради практиките на тези държави, свързани с подкопаването на европейските институции.

 

Това е едно от обясненията за големия натиск за развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), тъй като по-голямата част от принадената стойност ще остава в ЕС по цялата верига (производство-пренос-потребление) заради отсъствието на енергийна компонента в цената (енергийната компонента на енергията от вятъра и слънцето е 0 евроцента).

Именно заради това няма спор защо трябва да се развиват колкото се може повече и по-бързо  ВЕИ. Въпросът е чисто икономически, а отделно те имат и положителен ефект върху климата (цената на емисиите е метод за ускоряване на този процес).

Важен за този вид енергия е начинът, по който тя се съхранява. Именно тук на преден план излиза водородът, който изглежда като добър вариант за решаване на проблема.

От една страна той може да замести газа в редица отрасли като тежкия транспорт, индустрията, отоплението и др.  От друга, макар че към момента производството му все още е скъпо, се очаква намаляване на цените по примера на соларите и вятъра. Не на последно място правителствата се очаква да измислят съответните финансови рамки и стимули за по-широката употреба на водорода.

Всичко това само по себе си изглежда разумно и осъществимо и вероятно е такова. Въпросът е дали няма по-добри алтернативи и дали нещата не се представят малко по-розово, отколкото са.

Ето няколко основни проблема пред бъдещето на водорода.

 

Цена за произведения водород

Смята се, че за да бъде алтернатива на фосилните горива, цената на водорода трябва да падне от сегашните пет-шест долара за килограм, до един долар в недалечното бъдеще. Това изглежда доста смело и амбициозно, като обикновено се правят сравнения с подобен спад на цената при соларната индустрия. Двете основни пера са цената на оборудването и цената на тока.

Източник IRENA

 

При сегашната технология на добив намаляването на цената на оборудването с 80% е трудно да се случи с бързи темпове. При сравнение със соларите например, трябва да се отчете, че самите панели се произвеждат в стотици милиони бройки, докато при електролизерите не може да се очаква такова огромно количество. Самите електролизери имат и по-големи ограничения откъм суровина  – редки метали (платина и иридий), като за момента могат

да се произвеждат 5-7 GW годишно, при нужни 100 GW към 2030.

Съществуващите ограничения са свързани както с ресурсите, така и с чисто географските ограничения за поставянето на мощностите, които изискват вода.

Не на последно място, докато цената на тока се очаква да пада, производството на водород ще се състезава и с други технологии за съхранение, които имат по-добра обща ефективност.

 

Дистрибуция

Проблемът с цената на водорода е от лесните за решаване, тъй като има сравнително ясна концепция за това, което трябва да се направи, въпреки трудната реализация. Проблемите с дистрибуцията са далеч по-сложни и включват далеч повече неизвестни, свързани с твърде много фактори.

Към момента за дистрибуция на водород за малки консуматори, като автомобилите например, цената се конкурира с тази на фосилните горива. Цената на водорода е 3 пъти по-висока за единица енергия, но от друга страна електрическите автомобили са 3 пъти по ефективни от бензиновите, което прави нещата съизмерими. С намаляването на цената след време, нещата ще изглеждат още по-добре. Конкуренцията на водородните автомобили обаче не са фосилните, а електрическите, а там водородните нямат голям шанс.

При по-големи консумации дистрибуцията трябва да става по тръбопровод, което е едно сравнително сложно инженерно препятствие. Да, в отделните държави смесват без никакви проблеми водорода с природния газ, но пълната замяна на природния газ с водород, ще изисква сериозни инвестиции в инфраструктура, които на този етап на развитие на технологиите изглеждат неразумни и дори невъзможни. Дори да се появи днес тази технология, тя ще има нужда от поне 10 години докато стане масова.

 

Законодателство и регулации

Противно на очакванията, вероятно най-много усилия и препятствия са свързани с разработването на необходимата нормативна база и създаването на инвеститорски интерес за водорода, както на ниво отделни държави, така и на ниво международни търговски отношения.

За пример може да бъде посочено, че употребата на водород засега се разпростира основно до индустриални приложения и то в ограничен обем. Тепърва ще се доразвиват нормативите за използването на водорода в останалите сектори, особено при навлизането му като гориво за отопление или като заместител на природния газ.

Най-сложният за разрешаване проблем е свързан с липсата на развит пазар на водорода като борсова стока с доставки от цял свят, по подобие на другите енергоносители. В същото време, вероятно някои енергийни зависимости (по линия на вноса на енергоресурси) и свързаните с тях парични потоци, ще се пренасочат към нови страни, а това непременно ще е свързано с трудности по чисто политически и търговски причини. Процесът ще отнема изключително голям ресурс и време.

След всичко казано някой може да остана с впечатление, че пред водорода всъщност има повече проблеми отколкото надежда. Не, напротив. Както винаги, ще се намери това, което е най-добро и евтино за всички. Производството на зелен водород ще расте бързо, но може би използването на амоняк като енергиен носител, вместо втечнен водород, ще е по-добрата алтернатива поне на първо време.

Засега водородът се намира в същото положение, както биткойна преди три-четири години, когато всички говореха за него. Едни го възхваляваха, други отричаха, но така или иначе, след първия голям пик, последва голямото разочарование. Както обаче се случва във време на кризи – всичко тръгва по добре отъпкана пътека.