Warning: Illegal string offset 'hasCustomCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 176

Warning: Illegal string offset 'customCSS' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/class-blocks-css.php on line 181

Warning: Illegal string offset 'otterConditions' in /home/gorichka/public_html/wp-content/plugins/otter-blocks/inc/plugins/class-block-conditions.php on line 86
Войната за изкопаеми горива | Горичка

Войната за изкопаеми горива

В края на февруари Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), свикана от ООН, публикува научен доклад, в който предупреждава, че опасностите от глобалното затопляне нарастват толкова бързо, че адаптирането към тях скоро може да стане невъзможно. „Забавянето“, каза по повод доклада генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, „означава смърт“.

Докладът излезе само дни след като руският президент Владимир Путин започна нападението си срещу Украйна. Логично, световното внимание беше насочено към военния конфликт. Доста скоро обаче политическите анализатори започнаха да изтъкват ролята, която руската търговия с изкопаеми горива изигра по пътя към инвазията и така изменението на климата и причините за него отново се върнаха под светлините на прожекторите.

В същото време на фона на непрестанни икономически санкции, много държави продължават да са във „хватката“ на руската енергийна зависимост. „Светът плаща на Русия 700 милиона долара на ден за петрол и 400 милиона долара за природен газ“, каза пред пред The ​​New Yorker Олег Устенко, икономически съветник на украинския президент Володимир Зеленски.

Европа например е болезнено зависима от руските изкопаеми горива. Германия е най-големият потребител на енергия в Европа и най-важният клиент на Русия. Тази зависимост се задълбочи след ядрената авария във Фукушима през 2011 г., когато Ангела Меркел се ангажира да затвори всички ядрени централи в Германия. Според Bloomberg в момента Русия доставя повече от половината от газа на Германия, половината от въглищата и около една трета от петрола. В подобна, но не толкова обострена ситуация са и много други европейски държави, вкл. България.

Според много анализатори именно тази зависимост е направила войната възможна. Подобно мнение изказва и Светлана Краковска, водещият климатолог в Украйна и човекът, съдействал за финализирането на доклада на IPCC от Киев. Според нея нахлуването на Русия в родната й е неразривно свързано с изменението на климата. „Изгарянето на нефт, газ и въглища причинява затопляне и въздействия, към които трябва да се адаптираме“, каза тя пред The Guardian. „Русия продава тези ресурси и използва парите за закупуване на оръжия. Други страни са зависими от тези изкопаеми горива, те не се освобождават от тях. Това е война за изкопаеми горива. Ясно е, че не можем да продължим да живеем по този начин. Това ще унищожи цивилизацията ни.“ Подобно мнение изрази и Генади Кондарев – един от хората, част от неформалната група на „Горичка“, наречена „Анонимните климатици“. Според него „конфликтът и промените в климата имат един и същ корен – желанието за контрол, поддържането на зависимост от изкопаемите горива и правенето на пари от тях“.

На фона на военния конфликт в Украйна и всичките му невинни жертви обаче светът изглежда е на прага на нова голяма промяна. Започналият процес по сливане на външнополитически и климатични интереси придаде повече политически импулс на декарбонизацията, което може да се превърне в повод за ускоряване на преговорите за климата и още по-амбициозни цели. Нуждата от такива цели беше подчертана и от последния доклад на IPCC, публикуван на 4-и април. Според него спирането на изменението на климата е възможно, но времето ни за действие е кратко или иначе казано „сега или никога“.

Как обаче тази енергийна зависимост да се намали и същевременно да се ограничат значително парниковите емисии и това да се случи възможно най-бързо? Отговорът и на двата въпроса изглежда е един и същ. Получихме го наскоро от най-новия доклад на IPCC. Той съдържа своеобразна „пътна карта“, която ни показва как най-ефективно да намалим емисиите през започналото десетилетие и да избегнем климатична криза. Отговорите се крият във все по-често споменаваната декарбонизация, в енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, подобряване на регулациите, свързани с такси и пазарни механизми за емисии, елиминиране на огромна част от потреблението на изкопаеми горива в света до 2050 г. и пр. Докладът на IPCC ни е предоставил около 3 хил. страници с анализи и инструменти, които да помогнат на света да намали емисиите и избегне климатична катастрофа. Тези мерки успоредно биха имали и друг позитивен ефект – освобождаване от все по-заплашителна енергийна зависимост като тази от Русия.

Според много анализатори войната в Украйна оформя политиката на зависимост от изкопаеми горива и конфликтът може както да развие, така и да попречи на глобалните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. Европа обаче вече пое по посока на намаляване на зависимостта и съответно на емисиите. Наскоро ЕС обеща да намали вноса на руски природен газ с две трети до следващата зима и да го прекрати изцяло до 2027 г. Според инж. Симеон Белорешки, който също е един от „Анонимните климатици“, започналите след войната в Украйна процеси могат да се окажат донякъде благоприятни за енергийната система на България. Според него „въвеждането на възобновяеми енергийни източници става основен приоритет за голяма част от света и нещата ще се ускоряват“. Друг важен момент, който отбелязва той, е, че се намираме в „идеална обстановка за стимулиране на енергийната ефективност“. Дали ще се възползваме обаче от тези обстоятелства, предстои да разберем, както и да научим дали войната ще ускори или забави декарбонизацията на световната икономика, която по всичко изглежда, че ни е нужна „сега или никога“.