Въпрос на математика: колкото по-голямо е едно семейство, толкова повече въглеродни емисии и общо замърсяване отделя то.
Въпрос на тревожност: в свят на пандемичен хаос, политически борби и предупреждения за задаваща се климатична катастрофа, да имаш деца се оказва все по-трудно решение.
Една от дилемите на съвремието ни – да се раждат ли още деца в условия на глобална несигурност, пренаселена планета и засилваща се тревожност, започва да става все по-актуална напоследък. Статистиките от САЩ потвърждават тази тенденция. Проучване, проведено за The New York Times, установява, че сред младите възрастни, които имат или очакват да имат по-малко деца от броя, който смятат за идеален, 33% посочват като причина за това ограничаване изменението на климата, а 27% изтъкват загрижеността си от нарастването на населението като цяло. Въпреки че финансовите опасения остават водещи (64%), 37% от хората са притеснени от глобалната нестабилност, а 36% от вътрешната политика, като в много случаи тези тревоги се натрупват. През 2020 г. раждаемостта в Съединените щати е намаляваща за шеста поредна година, като е отчетен спад от 4%, за който се смята, че е ускорен от пандемията. Зависимост на този спад обаче се намира и с промените в климата. Според изследователи от UCLA е отчетено намаляване на ражданията в САЩ девет месеца след екстремни горещини и други екстремни метеорологични явление.
Потвърждение за нова тенденция идва и от проучване, проведено през 2021 г. от Modern Fertility, според което повече от половината от 2800 респондента обмислят да имат по-малко деца или изобщо да преосмислят раждането им поради проблеми, свързани с изменението на климата.
Все повече хора са притеснени да доведат дете в свят, който може да бъде опустошен от изменението на климата през следващите десетилетия. Предупрежденията на учените за мрачната перспектива, пред която е изправена планетата, засилва тази тревожност, като и немалко от авторите на докладите на IPCC за взели решение да се откажат да създават деца или да ограничат броя им. Шведско проучване, публикувано в IOPscience през 2017 г., показва, че едно дете по-малко на семейство може да спести приблизително 58,6 метрични тона въглерод всяка година в развитите страни. Оказва се, че когато въпросът опре до математика, да имаш дете е седем пъти по-лошо за климата спрямо следващите десет най-обсъждани смекчаващи мерки, които хората могат да предприемат (доклад на Morgan Stanley). Въпреки това не са малко и научните доклади, според които намаляването на населението не е отговорът на въпроса за климата. Основен довод е, че ограничаването на раждаемостта е инструмент, който сравнително бавно би дал резултати, а ние се нуждаем от спешни мерки за намаляване на емисиите, за да могат през следващите десет години те да спаднат наполовина. Извънредната климатична ситуация, за която все по-често се говори, е резултат от увеличаването на емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива, а не пряко от нарастването на населението. Друг съществен и морален проблем е, че раждането на деца е основно човешко право, което не е редно да бъде ограничавано, макар и да е полезно то да бъде „образовано“.
Да имаш или да нямаш деца в контекста на несигурното бъдеще (дори настояще), както и на фона на предупрежденията за климатична криза е въпрос, който едва ли има верен отговор, но над който си струва всеки да се замисли. Търсейки мнения, се обърнахме към две дами – едната живееща в Словения, но с български корени, а другата – популярна актриса в България, всяка от тях взела решението за себе си:
Лидия Живчич, климатичен експерт, част от словенската екологична организация „Фокус“:
Един от начините за справяне с изменението на климата е да намалим раждаемостта не само в така наречения „развиващ се“, но и в така наречения „развит“ свят. Така е, защото с нашите нива на потребление на продукти и услуги ние значително допринасяме за причините за изменението на климата и трябва да решим дали искаме да имаме по-малко хора, които консумират много, или повече хора, които консумират малко. Наличието на много хора, които консумират много, не е жизнеспособна опция за запазване на нашата климатична система и тъй като досегашният опит показва, че не правим много, за да намалим нивата на потребление (напротив: продължаваме да ги увеличаваме), трябва да обмислим намаляване на раждаемостта като една от възможните стъпки. Заедно с цялостната промяна на нашите икономически и политически системи, това прави борбата срещу изменението на климата – меко казано – доста непопулярно приключение. Безпокойството също е сериозен фактор. В Обединеното кралство например съобщават, че все повече млади хора решават да нямат деца, защото се страхуват за бъдещето си.
Лили Гелева, актриса:
Дали човек ще има дете или не е от онези изключително лични и гигантски събития в живота му, които дори не знам дали можем да наречем решение, защото в тази работа определено има и някаква намеса свише, която се простира отвъд какво искаме или не искаме, за какво сме готови и как си представяме нещата. Никога не бих си позволила да убеждавам някого в каквото и да било по темата, а и по други теми всъщност… струва ми се, че ако прекалено ревностно се опитваш да промениш гледната точка на някого, се оказва най-вече, че самият ти имаш нужда от повече сигурност. А дори и човек да е много убеден в нещо, трябва да си остави възможността да живее, да чувства, да познава и да бъде свободен да променя мнението си. Опитът ми показва, че с времето твърде крайните убеждения се стопяват като пясък между пръстите ни. Едно нещо ми се струва важно – каквото и да решиш да „станеш“ в живота си – да бъде съзнателен процес. Не е препоръчително да имаш дете защото си нямаш друга работа, или защото роднините „няма ли вече…“; за да закърпиш връзката си, или ако си мислиш, че детето автоматично ще навакса пропуските ти в работата по себе си и празнините сами ще се изпълнят със съдържание. От друга страна не можеш да не станеш родител, защото човеците сме му отпуснали края и климатичната криза не просто чука на вратата, а вече си е поръчала пица, докато избира нови пердета за хола. Но то е като да се страхуваш от живота, понеже се умира. Да, не ни е ясно защо и къде отиваме един ден, но преди това имаме възможността да обичаме, да създаваме, да се свързваме с хора, изкуство, места, храна, спомени, можем да мечтаем, можем да искаме, можем да чувстваме, можем да грешим, можем да се учим, можем да вярваме. И ако все пак имаме късмета да станем проводника един нов човек да се появи на света – да му помогнем да разгърне именно тази страна от човешкия потенциал и кой знае, може този именно човек да напише следващата „imagine“, да открие как можем да почистим океаните, да се вдъхнови от живота на Дейвид Атънбъро и самият той да вдъхновява. Ах, вдъхновението, една от най-красивите суперсили на човека. Ако не вярваме, че то ще надделее, какво да правим тук?