Всеки четвъртък в София: нощна велоразходка

Какво значи ако някоя вечер, докато се разхождате из града, изведнъж около вас нахлуят колоездачи с отразителни жилетки, и са много, и звънкат със звънчетата за поздрав?

Означава, че е четвъртък, в центъра на София сте и сте попаднали на Нощната велоразходка.

снимка: Александър Белокапов

Легендата разказва как една топла лятна вечер двама приятели от различни квартали се изпратили взаимно с колелата. Първо единият изпратил другия, после обратно. Сторило им се приятно, затова поканили приятелите си да се присъединят следващия път. Сега, година и половина по-късно, нощната велоразходка отдавна е редовно събитие със стотици запалени почитатели. Има и фейсбук страница, значи съществува. Няколко десетки колоездачи се срещат всеки четвъртък вечер на езерото Ариана, за да покарат през паркове и централни улици.

Ама защо по тъмно, и не е ли опасно, и не е ли само за тийнейджъри, и …?

Да карат идват наистина всякакви хора. Мъже, жени, чужденци, деца, от онези, които се чудиш как се крепят на педалите. Има ученици, семейства, има и хора на достолепна възраст.

Не знам какво довежда другите, мога да ви кажа защо ходя аз: защото е много, много приятно! Най-често отивам с приятели. Темпото е спокойно и позволява да се наприказваме, докато обикаляме из вечерна София. Човек общува лесно когато се движи.

Понякога отивам съвсем сам. Отивам просто да помълча групово, след дълъг работен ден, когато главата ми е уморена, а тялото иска да се раздвижи. Возя се леко из вечерните улици и не мисля за нищо. Някой е избрал безопасен маршрут, някой спира движението по натоварените улици, за да минем всички заедно. Някой е преброил, че тази вечер сме 86, някой звънка със звънчето, за да поздрави минувачите. А гледката на стотици фарчета в тъмния парк ще оставя да откриете сами.

Общо взето сме културна и ентусиазирана група.

Ще ви дам пример с типична история. Караме. Някакво момиче до мен забелязва проблем с колелото. „Абе, колелото ми тука нещо…“. Някой наблизо идва да погледне. Колелото се разпада в ръцете му. Събират се няколко ентусиасти. Намират се инструменти. Намират се и подръчни средства. За няколко минути положението е закрепено и цялата групичка продължава с няколко поизцапани ръце и още по-приповдигнато настроение.

Ако ви се докара – присъединете се. Кара се и в слънце, и на студено. Казват, че се кара и на дъжд, и на сняг. Проверете и другите видове велоразходки – неделно-витошка, съботно-излетна, понеделнишко-вторнишка.

–

Тръгване: всеки четвъртък, 20:30, езерото Ариана

Сдружение Велоразходка