Възможната политика за климата

Възможна ли е държавна политика за справяне с ефектите от климатичните промени, която едновременно да намалява бедността, парниковите емисии и да носи ръст на икономиката?

В България все още няма приета официална политика за климата. В момента се работи по Закон по ограничаване на ефектите от промените в климата, по Стратегия за адаптация към климатичните промени и по Трети национален план за действие по изменение на климата.

Във Великобритания въглеродният данък влиза в сила от началото на 2013 и за 15 години ще събере над 63 милиарда паунда. Как ще се използват тези пари е въпрос на политическо решение, а както знаем политическите решения никога не са перфектни. Един от факторите, с които политиците ще трябва да работят са по-големите сметки за енергия на домакинствата. Увеличението на цените на енергията в последните години е довело много британски домакинства до състояние на енергийна бедност (по дефиниция: енергийно бедни са тези, които харчат повече от 10% от приходите си за отопление).

Какво е най-доброто политическо решение за използване на фондовете от въглеродния данък?

Ето едно от предложенията: Според анализ, изготвен от Consumer Focus, инвестирането на парите от новия въглеродния данък в директни мерки за енергийна ефективност в домакинствата ще има изключително много положителни последствия за икономиката и ще помогне за справянето с проблема на енергийната бедност. Това означава, че домакинството ще могат да използват парите от данъка за енергийноефективни изолации, бойлери, дограми и т.н.. Ето какво са изчислили от Consumer Focus. Ако парите от данък бъдат инвестирани в енергийна ефективност на домакинствата това означава, че:

  • ще бъдат създадени 71 000 работни места,
  • ще се увеличи БВП с 0.2%,
  • девет от десет домакинства ще бъдат извадени от енергийна бедност, като сметките им за енергия ще намалеят с поне 200 паунда годишно,
  • ще се намали консумацията на енергия на домакинствата с 5.4% до 2027,
  • ще намалеят общите парникови емисии от домакинствата с около 5.6% до 2027.

Или, както Майк О’Конър от Consumer Focus обобщава:

Това едновременно ще подобри качеството на живот на милиони хора, ще намали въглеродните емисии и ще създаде икономически ръст, повече от която и да е друга мярка.

Надяваме се, че това, което ще излезе от подготвяните в България три документа ще е по примера на горния анализ, ще създава условия едновременно за справяне с бедността, за намаляване на емисиите и за икономически растеж. Или иначе казано, че вместо в нови ядрени енергийни мощности, данъците ни ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност. Защото в изолациите, дограмите и енергийноефективните уреди има скрит енергиен ресурс, най-вероятно по-голям от този на един нов руски ядрен реактор на брега на река Дунав.

Повече за анализа на Consumer Focus

Коалиция за климата – България