Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA, от Американския университет в Благоевград с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител проекти в ТЕЦ „Бобов дол“, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в „Марица-изток 2“ и редица проекти в „Лукойл Нефтохим“.
Сигурен съм, че всеки човек е чул за глобалното затопляне. Сигурен съм, че повечето вече имат категорично мнение за него, независимо дали е правилно или грешно. И не искат да чуят друго, а и да искат, ще е само за да спорят и да се опитат да наложат своето. Сигурен съм още, че повечето ще се съгласят, че въпреки поредния COP-28 ( т.е вече 28 години има срещи на високо междудържавно равнище), няма кой знае какъв забележителен напредък извън нормалните и локални за страните действия – ВЕИ-тата се увеличават главоломно, но и общите емисии си растат.
Нещо толкова близо до всеки човек като климата, се превърна в страшна разделителна линия не само между държавите, но дори и вътре в обществата. И става все по-токсично. Очевидно е, че това не води до никъде и още по-лошо, няма да доведе до нищо добро.
Нека обаче да се опитаме да видим защо, без да си правя илюзиите, че може да се обхване цялата картина.
Нужда от нова комуникация
Няма да говорим с научни данни, просто защото повечето не сме специалисти в тази материя, а и както казах, всичко е вече силно политизирано, дори и науката. И това не е случайно. Затова, нека да разсъждаваме логично.
Никой не оспорва, че в последните 1 млн. години Земята се намира в сравнително устойчиво състояние – ледените епохи, горещите времена и огромни концентрации на СО2 са се случили далеч преди това.
Никой не оспорва също, че климатът се влияе и ще се променя по известните на всички цикли на слънцето, наклона на оста на въртене, вулкани и т.н.
С други думи, Земята се е намирала в едно равновесие – една част от слънчевата енергия се отразява обратно, друга част отива за производство на биомаса (растения и животни) , трета се превръща във вятър и топлина (причина за дъждовете) и част се съхранява под формата на въглища и други фосилни енергоносители. Това е – баланс в продължение на милиони години.
Сега, без да сме специалисти нито по климат, нито по енергетика, физика, химия и други, просто от обща култура, виждаме, че:
→ Поради експлозивното нарастване на населението (вече сме 8 млрд. или 4 пъти повече за по-малко от 100 години), огромни площи от вековни гори се изгарят, за да станат обработваеми. А това намалява възможностите за поглъщане на СО2, който е един от основните парникови газове. Колко точно, нека не спорим.
→ След като огромни площи се обработват, намаляваме значително и възможността на почвата да поглъща СО2, тъй като тя точно това прави чрез биоразнообразието в горния слой. Колко точно, нека не спорим.
→ Поради това, че екосистемата в обработваемия слой е напълно разрушена, се налага да се добавят изкуствени торове, а за да се произвеждат тези изкуствени торове, трябва да се извлича вече складирана енергия от недрата на земята и да се гори, а това води до нови емисии от CО2. Колко точно, нека не спорим.
→ За да се произведе горивото за машините, се гори допълнително фосилна енергия, преобладаващата в света е все още от въглища, при което се отделя най-много СО2. Колко точно, нека не спорим.
Както се вижда, само от най-близките до ума дейности, необходими да преживяваме, открихме толкова много източници на допълнителни емисии на СО2. Но по-важното е, че очевидно енергийният баланс е променен значително, тъй като просто горим допълнително значителни количества енергия, а от друга страна допълнително намаляваме способността на земята да се охлажда заради парниковите газове. Не бива да се подвеждаме по твърденията, че СО2 е в много малки концентрации и не влияе, пък бил даже полезен за растенията. Това наистина е за наивници в този контекст. СO2 не е полезно за растенията и те няма да растат повече. Това би било вярно, ако всичко друго е постоянно. Това обаче не става при сложните и свързани системи.
Мисля да спра дотук , защото смятам е ясно, че от описаните дейности можем да очакваме силно повишаване на концентрацията на СО2 вследствие на човешките дейности. И нашите очаквания много точно се потвърждават от измерванията и прогнозите, направени преди повече от 50 години, когато тази дискусия не беше политизирана.
Ако трябва да има едно кратко описание на климатичната криза, то това би било следното:
Човешката цивилизация минава през сериозен период, който се характеризира с много кризи (финансови, енергийни, образованието, в здравеопазването, социални и т.н.), като климатичната е само една от тях.
Това обаче показва с безапелационни данни, че нещо се случва и на „организма“ трябва да му се обърне внимание.
Точно както повишената температура сигнализира болестно състояние, така и измененията в CO2 и киселинността в океана показват аномалии в климата. И както опитите за намаляването на температурата не лекуват организма, така и фокусирането само върху намаляването на CO2 няма да реши основния проблем.
Не нови, а подобряване и увеличаване на съществуващите технологии
Изключително важно нещо, което често се пропуска и даже въобще не се говори е това, че в момента човечеството разхищава 2/3 от добитата енергия. С други думи, за всяка единица енергия, която използваме, има още две единици, които се разхищават като топлина. Разхищенията, които правим в момента, са еквивалентни на още 2 цивилизации като нашата.
Дори само по този показател е ясно, че това не е устойчив модел за развитие при положение, че става въпрос за ограничени ресурси. По-подробно съм се спрял на това в тази статия в „Капитал“.
Противно на очакванията нямаме нужда от някакви нови технологии, за да осъществим прехода към по-ефективна и по-чиста енергия. Теоретично можем да увеличаваме използваната от нас енергия, като в същото време намаляваме общата произведена първична енергия и всичко това е за сметка на точно тези 2/3 от енергията, която сега губим.
Ако човечеството ще го има, това намаление на разхищенията неминуемо ще се случи, тъй като просто трябва да започнем да използваме огромната енергия, която получаваме от слънцето всеки ден и огромната топлина, която можем да получаваме от Земята ден и нощ.
Тук спор може да има единствено колко бързо да стане това, за да имаме чист въздух и природа около нас, без да влошаваме начина си на живот.
Трябва нов финансов модел за развитието на цивилизацията
Намираме се в една лодка, а се задават вълни. В момента не трябва да спорим дали тези вълни ще обърнат лодката или не. Но при всички положения ще има паднали зад борда.
И да, тези които са „оборудвани“, разбирайте по-богатите, вероятно ще оцелеят при първите по-малки вълни или дори да паднат от лодката, ще имат спасителни пояси и ще спечелят време. Но няма да има кой да ги извади от там. Това не се разбира.
Това все повече и повече се осъзнава от водещите директори на големите петролни компании. Нещо повече, много зелени активисти бяха учудени от факта, че Султан Джабер, CEO на ADNOC (Abu Dhabi National Oil Company) беше назначен за президент на COP28. Истината е, че точно когато такива изключително ключови фигури говорят, че трябва не просто да се намалят, а напълно спрат емисиите от фосилната енергия, това има далеч по-голям въздействащ ефект от гласовете на всички зелени активисти взети заедно. Всъщност, те трябва да са доволни, че тази идея е достигнала до най-висшите ешалони на управлението на най-голямата и структурно определяща индустрия.
И отново – обърнете внимание, че той НЕ говори за намаляване на емисиите от фосилната индустрия, а за края на тези емисии. И това от Абу Даби, където от петрол и газ се попълва 40% от федералния бюджет и 60% от бюджета на емирството.
Това, което за момента остава малко встрани, е настояването му за изграждане на нов финансов модел, което вероятно говори на всички, че става въпрос за субсидии, непазарни стимули и все неща от тоя род.
Всъщност, нещата са далеч по сложни, но нека да дам няколко опростени примери.
Финансовия модел в момента е направен така, че ние „награждаваме“ фирмите, които увеличават продажбите и увеличават печалбите. Колкото повече се увеличават продажбите и печалбите, толкова повече растат акциите, привличат се инвестиции, вдигат се заплати, държавата отчита повишение на БВП и така нататък. Всеки, който ръководи фирми, знае това.
Печалбата най-лесно се увеличава и чрез намаляване на разходите. Ако може да не се плаща нищо за труд и суровини, най-добре. Но дори и това не работи в средносрочен план, защото, за да си успешен , трябва да увеличаваш и приходите. Не може да се разчита само на непрекъснато пускане на нови продукти и услуги, нали?
Приходите най-лесно се увеличават, като се купуват конкуренти, което винаги е оправдано с това, че хем ще можем да продаваме повече, защото продължаваме да правим това, което правим, а в същото време, ще намалим разходите заради „синергията“ и оптимизиране им поради икономия на мащаба. Ето защо, поглъщанията на фирми е толкова хубаво и за продаващите, и за купуващите. Това, че губят клиентите, в повечето случаи е малко обсъждано. Най-близкият пример, който мога да дам е, че от окрупняването на интернет доставчиците по кварталите, нито се подобри времето за реакция при проблеми (точно обратното), нито стана по-евтино за крайния потребител.
Всичко това трябва да ни прави уверени, че е напълно възможно да живеем, като добиваме по-малко енергия, но я използваме по-добре, че нямаме нужда от някакви нови открития и технологии, за да направим това, че може да осигурим повече независимост на отделния човек, а това винаги води до по-щастлив живот.
И една такава положителна трансформация за пръв път ще засегне всички.
