Справяне с глада – първа стъпка към овладяване на свръхпопулацията

population_growth3
Фотография Саад Ахтар

Вероятно сте наясно със ситуацията – хилядолетия наред хората са били толкова малко, че не си е заслужавало да им се обръща внимание. След това, само за последните двеста години, населението на планетата се е увеличило от 1 милиард (1800), до 7 (2012). От 1990 до 2010 нашите себеподобни са се увеличили с 1,6 милиарда, една трета от тях – в Индия и Китай. Проблемът със свръхпопулацията е ясен – всичките тези милиарди души искат да живеят в крак с новото време – да имат къщи, коли, телефони, компютри, дрехи и какво ли още не. В същото време една голяма част от тези хора живее в крайна бедност и дори глад.

population_growth

Простата и елементарна логика ни крещи: “Ако нахраним тези гладуващи хора, ако им помогнем да забогатеят, това ще доведе до още по-голямо увеличение на населението.” Простата и елементарна логика обаче няма място в толкова сложни механизми като народопсихологията и демографските движения. Джоел Коен, професор по биоматематика в Университета Рокфелер, твърди, че най-лесният начин да накараме родителите да не правят много деца, е като им гарантираме, че тези деца ще оцелеят.

Фотография Джеймс Кридланд
Фотография Джеймс Кридланд

Господин Коен изобразява ситуацията с една прекрасна метафора:

“Увеличаването на населението е факт, как да разделим глобалната баница? Имаме избор между следните опции – по-голяма баница, по-малко вилици, по-добри обноски на масата.”

Или казано по друг начин – по-добри технологии, повече регулации за намаляване на раждаемостта, повече свободен пазар (или държавна намеса) за правилното разпределение на благата. И след като разсъждава известно време по темата, той стига до извода, че трите фактора трябва да вървят заедно. Но, според универсалния принцип “гладна мечка хоро не играе”, най-спешната задача е да се нахранят гладните.

Гладът днес е нещо съвсем обикновено, той е част от съвременния икономически механизъм, но той е също така нещо неправилно и несправедливо. Той неминуемо ще бъде премахнат, също както е било премахнато робството, което също е било нещо съвсем обикновено само преди два века.

А само когато се спасим от глада и бедността, ние имаме достатъчно воля за себеусъвършенстване, жажда за знание и желание за социални придобивки.

Още – тук

02 comments on “Справяне с глада – първа стъпка към овладяване на свръхпопулацията

  • Димитър Смилянов , Direct link to comment

    Това е изключително глупаво! Не може “просто” да нахраним гладните! По-точно кой и как ше прави това? Абсурдно е дори да се мисли в тази плоскост!
    А защо няма нито дума за икономическата система довела до всички проблеми, включително тези с глада? Защо си мисля, че в този сайт никога няма да видя критика на неолиберализма, който всъщност е основната “виновник”?
    И пак се появява мантрата за “по-добрите технологии, които ще спасят света”. Това никога няма да стане. Света може да бъде спасен, само ако преобладаващата част от населението на т.нар. “развити страни” (вече и Китай и Индия напират за място в този “елитен” клуб) промени мисленето си по начин, адекватен на съвременните условия. Но това ще стане само ако всеки един от тях съзнателно и последователно реши да започне личния си преход от “зоната на комфорт” към “зоната на отговорно поведение”. Единствения проблем обаче е, че света не желае да бъде спасен. Огромната част от тези хора не желаят доброволно да се откажат от свръхконсуматорските си навици. За съжаление, в България също имаме претенции за “по-висок стандарт”.
    Ще се направя на пророк и ще кажа: “Ограничете се сами до истинските ви човешки нужди, за да не се налага някой да ви ограничава НАСИЛА”. Това спред мен е напълно реална опастност. Даже в тази статия ясно се намеква за това, цитирам: “… повече регулации за намаляване на раждаемостта, повече свободен пазар (или държавна намеса) за правилното разпределение на благата”.
    Преди 12 години имаше едно гениално заглавие на статия в пловдивски ежедневник: “С широко затворени очи към мрачното бъдеще.”
    Това ни чака, ако не променим мисленето си. Но “зеленото пране” няма да свърши работа…

Comments are closed.