Енергийната политика е неразделна част от политиката за сигурност, а възобновяемите енергийни източници са сред решенията за ограничаване на енергийната зависимост на европейско и национално ниво. Това накратко е обобщеното послание от няколко отворени писма, които разпространиха наскоро български неправителствени и браншови организации по повод военния конфликт в Украйна.
Причината тези организации да се обръщат към широката общественост е безпокойството за енергийната сигурност на Европа и България, която е под непосредствена заплаха заради войната. Другата причина е търсенето на конкретни решения, които биха могли да помогнат на страната ни да избегне енергийна криза.
Зависимостта от доставките на енергийни суровини от Русия поставя европейската икономика пред невиждано изпитание, което би могло да прерасне в заплаха за националната сигурност на страните от стария континент, вкл. за България. Според Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) сега повече от всякога европейските граждани и бизнес се нуждаят от енергийна независимост, осигурена чрез сигурна, достъпна и чиста енергия, добита на нашия континент. От непосредствена важност е да заложим на значителния местен вятърен и слънчев ресурс и да предприемем бързи и целенасочени действия в посока мащабно инсталиране на възобновяема енергия, което ще спомогне независимостта от вноса на енергоносители, като същевременно ускори процеса по декарбонизация, добавят от асоциацията. Според нейни представители трансформацията на енергийната ни система към въглероднонезависими технологии, които използват местен ресурс, не търпи отлагане.
Сходна е позицията и на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), според която трябва да стартират спешни реформи за повишаване на енергийната независимост на страната ни и да се цели ускорено навлизане на чистата енергия. Премахването на бариерите пред изграждане на нови електроцентрали, използващи възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) вече не е само мярка за привличане на инвестиции, а първостепенен въпрос на националната ни сигурност, добавят от АПСТЕ.
В условия, в които все повече страни по света започват да се отказват от вноса на енергоносители и електроенергия от Русия, възобновяемите източници стават все по-важни, а зеленият енергиен преход все по-належащ. Според АПСТЕ най-бързият начин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и повишаване на енергийната сигурност на България са именно възобновяемите енергийни източници. В момента електроенергията, произвеждана от вятър и слънце, е в пъти по-евтина от електроенергията, произвеждана от изкопаеми горива и АЕЦ, припомнят от БГВЕА.
В същия дух беше и едно от скорошните изказвания на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсън, според когото ЕС трябва да „увеличи дела на възобновяемите енергийни източници толкова бързо, колкото е технологично
възможно“. Сходно мнение изрази и финансовият министър на Германия, който наскоро нарече ВЕИ „енергията на свободата“.
Слънцето и вятърът са налични и широко достъпни в цялата страна, а новите ВЕИ проекти днес произвеждат електроенергия на цена между 3 и 5 пъти по-ниска от текущите борсови котировки. Благодарение на ВЕИ, България може едновременно да повиши енергийната си независимост и да смекчи дългосрочните рискове за цените на електроенергията, която плащат индустрията и домакинствата.
По прогнози на АПСТЕ България все още има възможност да привлече инвестиции за поне 500 МВ нови възобновяеми мощности през 2022 г. и над 2000 МВ през 2023 г. За целта обаче приканват в следващите седмици да се приеме облекчен режим за реализация на нови проекти за производство и съхранение на чиста енергия.
За да се увеличи делът на възобновяемата енергия в страната, двете организации предлагат мерки, с които да се създадат условия за привличане на инвеститори и да се намаляват административните бариери за ВЕИ производители.
АПСТЕ предлага три ключови мерки за реализирането на потенциала на местната слънчева и вятърна енергетика:
1. Приемане на приоритетен статут за инвестициите във възобновяеми енергийни източници и третирането им като проекти от национално значение.
2. Опростяване на административния режим за нови проекти за производство на електроенергия от ВЕИ. Според АПСТЕ съществуващите процедурите за издаване на разрешителни са твърде дълги, ненужно сложни и възпрепятстват ускореното внедряването на слънчева и вятърна енергия в енергийния микс на България.
3. Създаване на стимули за привличане на инвестиции в производство на технологии, компоненти и интегрирани решения за слънчевата и вятърната индустрии, както и за производството на системи за съхранение на енергия в България.
Според БГВЕА настоящата геополитическа обстановка поставя още по-остро необходимостта от спешна и значима трансформация на електроенергийната система на България. От асоциацията отбелязват, че през последните години поредица от законодателни и нормативни мерки доведоха до сериозен отлив на инвестиции във ветроенергийни централи, като едва 7 МВ са инсталирани в периода 2015-2021. Затова според тях е наложителна отчетлива държавна политика, която да се фокусира върху устойчиви геополитически, икономически и бизнес модели. Друга препоръка на БГВЕА е за спешно приемане на законодателни и нормативни промени, които да позволят ускореното развитие, изграждане и интегриране на вятърни и слънчеви централи в електроенергийната система на страната.
От АПСТЕ припомнят също така, че ускоряването на енергийния преход гарантира енергийна сигурност, хиляди работни места и стабилни цени на енергията за България.
