Любопитният случай на увеличаване на пневмониите и сърдечносъдовите заболявания сред хората след масовото измиранена дървета.
През 2002 година в Кантон, Мичиган откриват, че дърветата са болни. По-специално дърветата, които ние тук наричаме ясен. За четири години измират около 100 милиона дървета, като в някои от случаите те причиняват непосредствени човешки жертви, падайки върху коли, къщи или хора. Скритият ефект от това природно бедствие обаче излиза наяве след като Националната горска служба сравнява нивата на смъртност преди и след началото на епидемията. Оказва се, че смъртността в засегнатите общини, нараства правопропорционално с разпространението на болестта.
Връзката на човека с природата (в частност – дърветата) е очевидна в някои случаи – те ни дават сянка и хлад през лятото, дават ни кислород, пречистват въздуха от въглероден двуокис и прах. Дърветата във Вашингтон, например, вършат работа, която е еквивалента на изваждането на 247 хиляди автомобила от трафика на града. В по-общите случаи обаче дърветата имат скрита цена, която би следвало да се взима предвид, когато хората решават тяхната съдба. И тук не става въпрос само за емоционалната страна на нещата – наистина дърветата лекуват духа, но, оказва се, те лекуват и тялото. Ето какво е казал писателят Хенри Дейвид Торо още преди 151 години, когато животът се е движел на съвсем различни обороти:
“Мисля, че не мога да запазя здравето и духа си, без да прекарвам поне четири часа – а обикновено дори повече – в разходки из горите, полята и хълмовете, напълно свободен от житейските задачи.”
–
Повече в The Atlantic: When trees die, people die too, от където взехме на заем заглавието.
