Защо спря токът в Тексас и какво ще ни струват климатичните промени

Живеем безспорно в интересни времена, макар и по-скоро в негативния аспект на популярното проклятие. Ако някой иска да открие знамения от “висши сили”, няма да се затрудни много. Точно както в стария завет, изглежда че нещастия сполетяват Земята едно след друго, както в древен Египет, връхлетян от десетте напасти .

За любителите на апокалипсиса –  това е известно и чакано всеки ден събитие.  За почитателите на конспирациите – това  е пъклен план, координиран от могъщи злокобни сили с определена цел…

Не ни стигат адските жеги от 2018 в Европа, през пожарите в Австралия и Америка през 2019 и 2020, не стига драмата с COVID-19, ами сега и интересните „случки“ и режим на тока в Тексас, както и въобще екстремните климатични аномалии в редица американски щати.

Но нека вдигнем булото на мистерията и да погледнем към фактите.

 

Измененията в климата стават все по-очевидни

Не бих искал да се спускам в описания на климатичните процеси, пределно известни на учените, а и вече ги засегнахме в предна статия. Интересна за разглеждане обаче е аналогията с COVID-19.

От години ни предупреждават, че човечеството трябва да се готви за пандемия, но сякаш никой не слушаше. Включи се даже и  Холивуд, за да може повече хора да започнат да се замислят, но и това не помогна. И накрая, дори когато нещата започнаха да се случват, точно както предупреждаваха учените, част от хората отказват да повярват, че всичко това не е умишлено и управлявано от “зли“ сили.

От тази гледна точка още по-драматична е историята с климата. Учените не успяха да привлекат вниманието, а политиците направиха бедата по-голяма. Холивуд имаше известен успех с редица филми по темата, а накрая дойде и Грета. Нищо обаче сякаш не свърши достатъчно добра работа.

Аз работя във фирма, в която безопасността на работа е издигната в култ и непрекъснато минаваме през редица омръзнали ни и на пръв поглед безсмислени опреснителни курсове. Това ме научи да виждам потенциалните рискове, което на моменти може би изглежда дори параноично.

Всъщност обаче така работи науката. Ако нещо може да се случи, то ще се случи, въпрос е на време, а и на проста статистика. Хубавата новина е, че могат да се предприемат навременни действия.

 

Практичните занимания след провала на теорията

Това, че учените непрекъснато регистрират повишаване на температурите всяка година, не бе достатъчно на хората, за да видят какво се случва, какво следва и как ще ги засегне.

Като една балансирана система, човешката дейност има влияние върху Земята, което е изучено и много добре известно на науката. Това, което наблюдаваме вече все по-осезаемо, е истинската обратна връзка от природата и как тя реагира на нашите действия.

Знаем какво трябва да бъде направено, но не го правим, единствено поради факта, че не ни е засегнало лично!

Ето защо, сега Земята преминава от преподаване на теорията, неусвоена от човечеството, към “лабораторни упражнения” и „практика“.

Дебатите, какво ще ни струва всичко това, се водят от години и са напълно ненужни, просто защото няма никакво значение дали ще струват 1 трилион, 100 трилиона или каквато и да е сума.

Затова, нека да опростим нещата и да подскажем как се случва всичко в действителност. Ако можем да направим паралел между инженерството и природата, то ето какво е пределно ясно:

  1. Всяко едно съоръжение е предвидено и проектирано да работи в даден температурен диапазон. Всяко излизане от проектния температурен диапазон означава потенциална повреда или спиране поради защита.
  2. Флората и фауната, също са “проектирани” и се развиват в определени температурни обхвати и извън тях най-малкото залиняват и/или умират.

Да, толкова е просто. С други думи, целият ни заобикалящ свят трябва да се “пре-проектира”, за да може да се справи с това. Ако въобще може.

Не ви се вярва ли? Какво казват данните.

През лятото на 2018 и 2019, атомни централи  във Европа се наложи да изключат, защото не са проектирани да работят при тогавашните високи температури. Общо взето e трудно да бъдат преработени за по-високи работни температури, което пък създава необходимост от алтернативни мощности за такива моменти.

През миналата 2020 г. Калифорния стана жертва на изключително високи температури, довели до рекордна консумация на ток и съответно до режим на тока. В резултат на разследване на причините, беше решено да ускори внедряването на ВЕИ и батерии, за да се избегне повторение на ситуацията в бъдеще.

 

Какво се случи сега в Тексас и защо това ще засегне и “Тутраканската селищна система”

Разбира се, по абсолютно идентичния начин, но с обратен знак, се развиват събитията в Тексас през последните дни. Съвсем очаквано пък по вестниците се развихря абсолютно същата масова истерия, заливаща ни с подвеждаща информация, която в социалните мрежи прераства в чиста дезинформация.

Какво всъщност се случи?

Поради очакваните ниски температури и повишена консумация на ток на 9 Февруари се предприеха дейности по ограничаване на консумацията. Въпреки всичко, рекордно ниските температури в Тексас предизвикаха рязко и невиждано досега покачване на търсенето на електричество, в резултат на което местният оператор предупреди за очаквани проблеми с доставките и опасност от режим на тока.

Обявяване на режим на тока

 

В същото време имаше голям спад на наличностите на генериращи мощности, основно газови по обща мощност, а имаше и по-голям от обичайния брой заледени ветрени централи.

В резултат техният оператор въведе ограничение на консумацията чрез режим на тока, защото се случиха и масови откази на термични централи. Да, вероятно сте чули за замръзнали вятърни турбини, но те са далеч по-малко от останалите. Говорим за 30 GW термични мощности, извадени от строя. Не само това – блок 1 на атомната им централа South Texas също отпадна.

Разлика между търсене и предлагане

 

Защо се случи всичко ?

Разбира се за изчистване на детайлите ще трябва време, но както винаги може да очакваме че става въпрос за:

  1. лошо планиране, проектиране и управление на мрежата;
  2. неоптимизирани или остарели пазарни механизми;
  3. лоша взаимосвързаност.

Това всъщност не е първият път и подобна ситуация имаше през 2011 и през 1998 г. Никога обаче не е имало такива студове и такова търсене на електроенергия.  И макар причините да са ясни, нещата не са прости за изпълнение.

Така е защото, подобно на атомните централи в Европа, които не са проектирани за работят при повишени температури, така и централите в Тексас не са пригодени да работят при ниски температури. Проблемът с термичните централи е, че импулсните линии на датчиците замръзват, защото никой не е проектирал кожуси за генераторите. Дори и турбините на атомната централа са под открито небе. За нас европейците например е трудно дори да си представим подобно нещо.

От години има препоръки за winterization (да се направи възможна и по-надеждна  работата на централите през зимата), но това струва пари, а тези източници отдавна са подложени на ценови натиск от ВЕИ, което отлага процеса.

От друга страна системите срещу обледяване на вятърните турбини са сравнително лесни за инсталиране, така че този проблем е решим, а и е очевидно, че новите перки ще бъдат оборудвани с такива.

 

Какви са изводите от упражнението на природата

И така, може би няма смисъл да продължаваме, а да обобщим какво направи природата в това “лабораторно упражнение” и какви са изводите.

От една страна беше доказано какво ще се случи, когато климатичните промени станат масови и в цял свят. От друга страна добихме идея, че ако трябва да се приспособяваме, ще трябва да пре-проектираме почти всичко  от генерацията на електричеството, до отоплението и водоснабдяването – средства, които  просто ги няма и няма да ги има. Беше показано също, че приспособяването не може да бъде устойчиво, просто защото правенето на разходи не може да продължава безгранично при положение, че имаме ограничен финансов ресурс.

И така – от една страна стоят вероятно стотици трилиони, необходими за адаптация на съществуващата индустрия към промените чрез пре-проектиране. От друга страна трябват далеч по-малко пари, за да намалим емисиите до 0 и да се върнем към прединдустриалните нива.

Разликата в тези пари, разделени на гигатоновете емисии вече в атмосферата, ще даде представа колко трябва да е точната цената на емисиите. Каквито и консервативни допускания да бъдат направени цената ще е доста повече от сегашната.

Иначе, както и през „онова“ лято в Калифорния, сега пак ще има разследване, пак ще има препоръки. С много висока вероятност те ще са свързани с инсталиране на допълнителни ВЕИ, батерии и прокарване на промени в пазарните механизми.

И, естествено, ще очертаят мрачно бъдеще за атомната енергия.

Важното е, дали природата ще завери семестъра или отново ще ни върне на поправка!

Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ “Бобов дол”, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в “Марица-изток 2” и редица проекти в “Лукойл Нефтохим”.