В почти всички родилни домове в България, продължава една отречена практика: разделянето на майка и дете веднага след раждането. Това е основна пречка пред успешното кърмене и ненужна емоционална травма за родилката и бебето. Затова, преди родителския форум, помолихме Кристина Мартинова за този текст, с който искаме да привлечем още внимание върху проблема.
***
Майка ми често ми е разказвала как след раждането на брат ми е трябвало да го дава вечер в помещението за новородени за наблюдение. Все още с мъка си спомня безсънните нощи, прекарани в коридора, слушайки как брат ми е плаче неутешимо, докато акушерките го „наблюдават“ от сестринската стая. За щастие, когато аз съм се родила, болницата е била в ремонт и съм се радвала на безгрижни първи дни в непрекъснат контакт с майка ми. За огромно съжаление положението в много български болници не се е променило особено за тези трийсет и три години след раждането на брат ми.
Преди месец в медиите бяха публикувани резултатите от национално представително проучване за кърменето на децата, от което стана ясно, че 91% от децата са кърмени в родилния дом, но броят им рязко намалява след напускането му, а едва 4,5 % от новородените са закърмени до шестия час. Но и без проучване си знаем, че в по-голямата част от болниците бебетата се хранят под час с подобаваща нощна пауза, често ги носят при майките добре нахранени с адаптирано мляко, а съветите от медицинския персонал често приличат по-скоро на схема за плавно отбиване, отколкото за насърчаване на кърменето – детето суче на три часа за десет минути от едната гърда, а през нощта стомахчето му и гърдите на майката „почиват“.
Здрави новородени биват разделяни от майките си за часове, а дори често за дни в очакване на млякото, въпреки огромното количество информация, която има днес за неоценимите качества на коластрата.
Всъщност бебето е будно и готово за първото засукване веднага след раждането. Ранният контакт с майчиното тяло му помага да регулира дишането и сърдечният си ритъм. Но той има и още едно важно предназначение – помага тялото на бебето да се колонизира с познатите бактерии от тялото на майка си, а не с боличните, срещу които не е получило защита.
Дори след цезарово сечение ранното поставяне на гърда е възможно и желателно, ако майката има сили и се чувства добре. Това може да се случи още на операционната маса, стига упойката да не е пълна. Много лекари споделят, че това е чудесен начин майката да се разсее в оставащите до края на операцията минути.
И тъй като кърменето е функция от предлагане и търсене, ранното и често кърмене е от изключителна важност за установяването му. Изследванията показват, че колкото повече се отлага първото засукване, толкова повече проблеми има след това. Честото кърмене на всеки 2-3 часа в първия ден е много важно за подпомагане слизането на зрялото мляко.
Едно отлагане на кърменето може да причини критични различния в хормоналните нива и да повлияе негативно на слизането на зрялото мляко, да изложи бебето на риск от дехидратация или загуба на тегло, а това от своя страна да доведе до дохранване с адаптирано мляко. Всичко това подкопава увереността и решителността на майката да кърми рожбата си.
Когато децата се дават на майките за кърмене, почти задължително в кошчето може да намерите шише с адаптирано мляко „за всеки случай“ и друго с вода и глюкоза.
Рутинното хранене с адаптирано мляко значително скъсява времето на успешно кърмене. Доказано е, че при бебета, които получават добавка от адаптирано мляко има четири пъти по-голям риск да бъдат отбити преди навършване на тримесечна възраст. Всяка трета родилка, чието бебе е хранено от шише в болницата, изпитва сериозни затруднения с кърменето, докато при жените, чиито бебета не са получавали адаптирано мляко, този процент е едва 14.
В много от родилните домове няма условия за настаняване на децата при техните майки, което пряко вляе върху възможността за кърмене на поискване.
Изследвания показват, че практиката на настаняване на бебетата заедно с майките им подобрява шансовете за успешно кърмене. Вероятната причина за това е, че бебето се храни по-често и получава по-малко добавка. В едно изследване се установява, че 68% от жените, които не са били разделяни от бебетата си, са кърмили изключително през първите месеци. За сравнение при жените, чиито бебета са били в детското отделение, този процент е 35.
В някои от болниците вземат децата нощем като акт на внимание към майката, за да може тя да се възстанови по-добре след раждането, но всъщност жените, които спят в една стая с бебетата си използват по-малко обезболяващи и спят точно толкова добре, колкото жените, чиито бебета са в детското отделение. Още по-важното е, че кръвното налягане на тези бебета е по-ниско, те плачат по-малко и виталните им показатели се стабилизират по-бързо.
В допълнение секрецията на пролактин – основният хормон, регулиращ производството на мляко – е десет пъти по-висока нощем, отколкото през деня. Ето защо може да се твърди, че нощното хранене е дори по-важно от дневното за установяването на добри количества кърма. От своя страна кърменето нощем е много по-вероятно, ако майката и бебето спят в една стая. Така че, дори когато се прави с добри намерения, рутинното разделяне на майката от бебето може да саботира успеха на кърменето.
Липсата на адекватни съвети по отношение на кърменето е оправдавана с недостиг на персонал. „Млякото ти не е хранително“ все още е реплика, която често отеква в обърканата глава на младата майка.
Поради тези и множество други проблеми, както и поради неразбирането на основните потребности на майката и бебето, кърменето в настоящата болнична реалност е повече от предизвикателство за много родилки. За щастие нараства броят на обучените консултанти към Националния комитет по кърмене и Ла Лече Лига, благодарение на които много майки и бебета успяват да се справят с тежкото наследство на предизвиканите от болницата проблеми. В интернет пространството се появяват все повече преводни материали, както и авторски статии по въпросите на кърменето. Наскоро беше и премиерата на „Азбука на кърменето“ на д-р Гру Нюландер, която безспоро е най-добрата книга за кърмене, излизала на бългаски език. Нараства и броят на болниците, които кандидатстват по програмата на СЗО и УНИЦЕФ „Болница приятел на бебето„. Така че, изстрадали български майки и кърмачета, надежда все пак има.
Автор: Кристина Мартинова, Естествено
–
Форум „Родителство„
Аз родих със секцио, нямах никаква подготовка за кърмене, което си е моя грешка. Бебето беше при мен, но ми го дадоха на третия ден – дотогава беше на АМ. Останалите дни в болницата само се кърмехме, не и давах готовите шишета. Накрая беше свалила повече грамове от „стандарта“, дръпнаха ми един скандал и аз спешно дадох шишето. В резултат – девет месеца се хранихме смесено. Информация за кърменето трябва да се дава на ЖК още, със съвети за литература. В болницата няма на кого да се разчита. Колкото до това бебето да се даде веднага на майката, мисля че при секцио не се практикува никъде. Дано да греша.
Към Ралица: Има държави (и мисля, че това е разпространената практика в Западна Европа), където дори след секцио бебето се дава веднага на майката за кърмене. Аз родих в Португалия в нормална държавна болница и там буквално половин час след като извадиха детето от мен ми го дадоха за кърмене. По това време не познавах практиката в България и бях удивена впоследствие да чуя историите на ражданията на мои приятелки, които са минали през идентичния абсурд бебето да им се отнема за „наблюдение“ и да прекарва повече време в някаква зала далеч от майка си, захранвано с адаптирани „боклуци“ вместо с най-доброто за него – майчиното мляко. В Португалия се смята (а и според преобладаващите схващания в Западна Европа), че коластрата е не по-малко полезна от майчиното мляко и тя съдържа всички полезни елементи, които са необходими на бебето. Най-естественото нещо е новороденото да засуче първата храна от майчината гръд, това е ставало от най-древни времена, когато не е съществувало АМ. Защо българското акушерство е избрало да загърби природата и да въвежда някакви свои „уникални“ процедури за мен ще остане загадка. Сигурно е едно – те вредят както на бебето, така и на майката, чието мляко не бива стимулирано чрез естествения процес на кърменето. Да не говорим за не по-малко важния аспект колко важно е да се създаде първоначалната силна връзка между майката и новороденото. Моето бебе беше при мен през цялото време на престоя ми в болницата, дори и през нощта. Имах трудни моменти, когато то ревеше с часове посред нощ, но и през ум не ми е минавало да го давам на персонала за „наблюдение“ или друг вид грижа. Това майките да виждат бебетата си и да ги кърмят под час ми звучи като една нехуманна и бездушна комунистическа практика, която би трябвало отдавна да е отречена и забравена.
Родих в болница в която бебетата се настаняват при майките (1АГ Св. София – бивша Тина Киркова). Наложи се да родя секцио заради проблем и бебето беше разделено от мен за шест дни поради сериозен здравословен проблем. Но бях подготвена, убедена напълно, че трябва да кърмя и цедях с помпа през 1-3 часа (както имах възможност). Когато ми го дадоха веднага щом се събуди засука и повече адаптирано мляко не получи. Имах подкрепата на персонала да кърмя изключително и на поискване, детето беше при мен. В тази болница също не дават вода на бебетата. Сега синът ми е на година и три месеца и кърменето продължава.
Мисля, че кратката раздяла в първите часове или дори дни също може да се преодолее ако майката е подгонвена и мотивирана. Важно е след това да намира подкрепа от медицинският персонал и педиатъра, защото първите месеци често са трудни и стресиращи.
да допълня – кърмя все още и се старая да отгледам щастливо „зелено бебе“ 🙂 благодарение на информацията получена първо от статиите в горичка, книгага и блога на Василена Доткова, блога на Бу, подфорума кърмене и захранване в бг-мама.
Благодаря ви!!!
За съжаление дори и в болниците „Приятел на бебето“ в България адекватна информация за кърменето никой не дава и порочната практика с дохранване с адаптирано мляко е на лице 🙁 Аз раждах и двата пъти в Тина Киркова – първият път преди 6 год – тогава не предлагаха дохранване на бебетата, но пък и съвети на тема кърмене също не даваха. Добре, че се паднах в една стая с опитна кърмачка, а и случих на ящно бебе, та кърменето ми стартира успешно. При второто ми раждане преди 2 год. във същата болница вече на 3 часа носеха на майките шише с добавка 🙁 В интерес на истината никой не е настоявал да давам добавката и не е спорел с мен, когато им я връщах веднага с обяснения, че няма да я ползвам, но за неподготвените майки тази практика с предлагането на добавка е предпоставка за провал с кърменето. Отново информация за кърмене – никаква – този път аз бях опитната кърмачка, която съветваше другата майка в стаята 😉 Така че, дори и в една стая с майката, дори и в Болница Приятел на Бебето в България нещата са много далеч от истината и единственото, което мога да посвъетвам бъдещите майки е да се подготвят добре тероетично преди раждането по въпросите на кърменето и да не следват погрешните остарели съвети на болничния персонал за „хранене през 3 часа“ и т.н.
Въпреки липасата на адекватна държавна политика по отношение на кърменето в родилните отделения, всяка майка може самостоятелно да се информира как да кърми успешно и ТРЯБВА да настоява бебето да й бъде дадено веднага след раждането и да остане с нея до изписването от болницата. Никой няма законното право да разделя майка от бебето й, освен при сериозни здравословни предпоставки, така че ако настоявате за това не биха могли да ви откажат. Въпрос на воля и желание е, а ако повече майки започнат да настояват за това и болничните практиките ще се променят.
На мен пък тази „порочна“ практика ми беше изключително полезна, за да укрепна от противния стрес на раждането. В стаята ми нямаше нито една жена, която да не беше благодарна за това, че има време да се възстанови. Съветите на персонала бяха достатъчни. Кърменето е естествен и подсъзнателен процес и не смятам, че някой трябва да ти изнася лекции за това. Това е първичен импулс и усет, или го имаш или го нямаш. Аз следвам в отглеждането на сина си „остарелите“ практики. До момента няма проблеми с развитието си – физическо и емоционално. Бъдете малко по-толерантни! На последък има такава вече изнарвяща кампания за „естественото отглеждане и връзката с корените“, че вече ми призлява от тъпотии (пример: една позната тълкова естествено гледа детето си под грижите и на констултант по кърмене, че на почти осем месеца, то не е пило вода досега, не знае какво е натурален плодов сок, да не говорим за захранване). Само за последно: или притежаваш вътрешна склонност да спазваш инстинктите си или не! Поздрави!