Tази кратка рима може би най-точно отразява настоящата политиката на България по отношение на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ), познати още като зелена енергия.
След многообещаващо начало на щедри насърчения, сред които приоритет за присъединяване към електрическата мрежа и задължение за изкупуване на произведената електрическа енергия по дългосрочни договори и на преференциална цена, през последната една година зелената енергия бързо се превърна от най-насърчвания в най-ограничавания сектор в българската енергетика.
За по-малко от година след приемането му, законът за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ) бе променян на два пъти, като нововъведенията по правило въвеждаха ограничения за развитието на сектора. Бяха намалени сроковете на дългосрочните договори за изкупуване на енергията. В същото време бяха въведени годишни квоти за максимално допустими нови мощности, графици за присъединяване за проекти с вече сключени предварителни договори за присъединяване, както и регистрационен режим за фирмите инсталиращи ВЕИ системи. В допълнение, това лято енергийният регулатор ДКЕВР намали значително изкупните цени на енергията от възобновяеми източници на два пъти – веднъж от юли за всички ВЕИ и от септември още веднъж за фотоволтаичните централи. Кулминацията на ограничителните мерки обаче бе решението на енергийният регулатор от 14-ти септември 2012г. за въвеждането на цена за достъп до мрежата, която производителите на възобновяема енергия трябва да плащат на електроразпределителните дружества (ЕВН, ЧЕЗ, Енерго Про) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Освен че е дискриминативно определена само за ВЕИ производители, но не и за конвенционални източници, цената за достъп не е еднаква за всички ВЕИ производители, а се различава по вида на източника, датата на въвеждане в експлоатация и определената преференциална цена за изкупуване.
Така например фотоволтаичен проект, който е построен през юни 2012г. ще плаща такса от 232.64 лева на мегаватчас, докато технически идентичен проект, построен три месеца по-късно ще заплаща 2.27 лева или повече от 100 пъти по-малко.
По същество, тази цена за достъп представлява ретроактивна промяна на преференциалната цена, гарантирана от закона на инвеститорите във ВЕИ. Доходите на всички ветроенергийни паркове са намалени с 10%, на фотоволтаични инсталации отпреди 2011г. с 20%, а фотоволтаичните инсталации, които за започнали работа тази година губят 39% от доходите си. Единствено проектите на биомаса са пощадени с намаляване на доходите от около 1%.
С решението от 14 септември 2012г. беше премината тънката червена линия на инвеститорското доверие. Независимо колко спорни са били ограничителните мерки прилагани в последната една година към ВЕИ сектора, всички те се прилагаха само за нови проекти. На вече реализираните инвестиции законът гарантираше, че ще продължат да работят при условията, при които са били реализирани.
Последното решение на ДКЕВР на практика обезмисли цял един закон и може би обрече едва започналото развитие на зелена енергетика в България на бърз край.
Марияна Янева е заместник изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация.
