По време на Втората световна война милиони американци се грижат за своите „градини на победата“, разположени в дворовете им и в зелени градски пространства. Така една нация, изправена пред глад, успява да си набави сама 40 процента от плодовете и зеленчуците. С края на войната малките градски ферми постепенно изчезват, изместени от все по-интензивното и мащабно конвенционално земеделие и така остават в историята като един от добрите примери за адаптивност.
След повече от 75 години светът се е променил значително, отглеждането на храна е станало още по-интензивно и отдалечено от нас, но в същото време започва се наблюдава интересна тенденция – завръщането на градското земеделие. За да разберем как и защо се случва промяната, се спряхме на четири интересни примера от различни краища на света, сред които и София. Всички те, показващи колко полезно може да се окаже градското земеделие и какъв голям потениал има то.
Сингапур – малко площи, но големи амбиции
Причините хората да откриват градското земеделие са много. Една от тях е пандемията, която предизвика затваряне на граници и икономики. И макар транспортът на храни да е от най-слабо засегнатите, много хора изпаднаха в паника, започнаха да се запасяват с продукти и да се замислят за хранителната сигурност на държавата и семейството си. Един от най-ярките примери е Сингапур.
Островната държава е силно урбанизирана, с оскъдни площи земеделска земя, което я прави изключително зависима от вноса на храни. Резултатът е, че около 90% от всичката храна, която се консумира на острова, е произведена някъде другаде. До неотдавна този факт не беше особен проблем за местната икономика, която може да си позволи вноса, но със започването на пандемията нещата се промениха. Това доведе до решението на правителството да приеме своя визия, наречена „30 на 30“, чиято цел е до 2030 г. 30 процента от хранителните нужди на Сингапур да бъдат задоволявани от местни производители. Утрояване на добивите в земеделието може да изглежда амбициозна задача за много държави, но за Сингапур граничи с невъзможното. Причината е, че земята е изключително ценен ресурс на острова, който има население 5,6 милиона души на площ от 721,5 км² (по-малка от тази на Ню Йорк). Селското стопанство заема скромните 0,93% от територията на Сингапур и няма много чисто физически възможности за разширяване. И тук се стига до познатото решение от „градините на победата“. Правителството на Сингапур стига до извода, че повече пространства трябва да преобразуват за градско земеделие. Плановете са все повече градски ферми да бъдат разполагани върху покриви на паркинги, обществени сгради, търговски центрове и други постройки. За да се насърчи промяната, е предвиден фонд на стойност 22 милиона щатски долара, който да бъде разпределен чрез безвъзмездна помощ за местни производители, които могат да използват високоефективни земеделски системи, включително в градски условия, и така бързо да повишат продукцията си. Отделно са предвидени още 118 милиона щатски долара по програма за научноизследователска и развойна дейност за сингапурската хранителна система.
Друг инструмент за постигане на целта „30 на 30“ е обучението и образованието. За да създаде мрежа от опитни професионалисти, Сингапур създаде сертифицирани курсове и специални програми по градски селскостопански технологии и аквакултури.
Целите са поставени, остава да видим случването на голямата промяна в Сингапур, която може да се окаже добър пример за много други държави и отделни хора, които искат да започнат да произвеждат част от храната си сами, независимо дали се намират в градски условия.
Харлем и Бронкс – земеделие за хранителна справедливост
Друга причина все повече хора да се обръщат към градското земеделие е заплахата от продоволствена криза, както и хранителната справедливост. Количеството плодородна земя по света е спаднало със стряскащите 33% за 40 години. В същото време се очаква търсенето на храна да продължи да се увеличава, тъй като и глобалното население стремглаво нараства. Ситуацията се влошава и от факта, че богатството на развиващите се страни също расте и хората в тях консумират все повече. Насочването към градско земеделие изглежда все по-логична посока на развитие и поради простата причина, че повече от половината хора на планетата вече живеят именно в урбанизирани райони. Ако тенденцията се запази, през 2050 г. се очаква близо 70% от всички хора да са в градовете.
И докато на Земята населението нараства и се сгъстява, най-уязвими по отношение на хранителна справедливост се оказват най-бедните градски общности. Такива например са кварталите с преобладаващо цветнокожо население в САЩ. Именно за тях се оказва, че градското земеделие може да е интересна алтернатива с много ползи. За да образоват най-младите по въпросите, свързани с ограничените източници на ресурси и здравословното хранене, в картали като Харлем и Бронкс неотдавна стартираха летните програми за деца, които включват градско земеделие. Инициативата е на Harlem Grown – младежка организация с нестопанска цел, която използва градинарство и готвене като основни инструменти. „Хранителната справедливост е проблем, който засяга предимно общности от цветнокожи“, разказва в интервю за The New York Times Рафаел Еспинал, който е член на градския съвет. Наскоро той въведе законодателство за създаване на специална служба за градско земеделие. Целта й е да подкрепи съществуващите градски ферми, да популяризира местни продукти и да помогне за разширяване на програмите за земеделие и хранене в рамките на града.
Подобни инициативи се оказва, че освен храна, могат да осигурят още много ползи за участващите в тях. В случая с Харлем и Бронкс летните градинарски лагери са изключително успешни, защото помагат на деца от бедни семейства да се социализират по-лесно и да натрупат опит в нова област. Друго голямо преимущество е, че хората, които са се включили в комунални градини, започват да се хранят по-здравословно, увеличавайки консумацията си на плодове и зеленчуци.
Градската споделена градина е пространство, където на общи или индивидуални парцели се отглеждат плодове, зеленчуци, цветя и свежи подправки за лична консумация. Подобна градина осигурява свежа и здравословна храна, активен отдих, връзка с природата, облагородяване на средата, създаване на жизнена местна общност, придобиване на нови умения, екологично образование и много други ползи за участниците и обществото като цяло.
Висящите градини на Япония
„Отглеждането на открито е по-голямо предизвикателство от когато и да е било, особено като се има предвид нарастващата нестабилност на климатичните промени, проблемите с безопасността на храните и употребата на пестициди. Имаме нужда от нова парадигма. Вертикалното земеделие ни дава контрол над много от тези променливи“, разказва в интервю за The New York Times Марк Ошима. Японецът е маркетинг директор и съосновател на AeroFarms – фирма, която произвежда листни зелени зеленчуци във вертикални ферми. Това е една от много компании в Япония, които започват да се занимават с градско вертикално земеделие през последните години.
Търговският интерес към този вид отглеждане на плодове и зеленчуци нараства бързо след земетресението и приливната вълна през 2011 г. във Фукушима. Причината е, че заради радиацията и цунамито са унищожени огромни площи обработваеми земи. Така японците, ограничени от застрояването, урбанизирането и радиацията, се насочват към алтернативни земеделски практики и резултат е, че в момента Япония се очертава като световен лидер при вертикалните ферми. В Страната на изгряващото слънце вече има над 150 търговски производители на култури за вертикални градини за масово потребление. Подкрепа дава и правителството, което отделя немалко средства за финансиране на проекти за вертикални градски ферми, както и университетите, които обучават нови кадри и развиват технологии.
Градското земеделие става популярно в Япония и поради факта, че спестява средства и намалява замърсяването. Чрез отглеждане на земеделска продукция между сградите, в тях или по покривите им, се спестяват енергия и време за транспорт, скъсяват се хранителните вериги и хората се чувства по-тясно свързани с храната си. Друг положителен ефект на вертикални градини и на градското земеделие като цяло е, че се намаляват отпадъците от храната. Много хранителни отпадъци се образуват, защото магазините разполагат с повече прясна храна от количеството, което могат да продадат. Резултатът е, че много храна се разваля и изхвърля. Друга причина е, че често хората купуват повече отколкото им е нужно и отново се похабява и изхвърля. Както отбелязва и неотдавнашен специален доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), 25-30% от произведената храна по света се губи. Градски общности като японските обаче започват да изхвърлят все по-малко храна, защото намаляват покупките си от големите вериги, не се презапасяват, берат само това, което им трябва в момента или в рамките на няколко дни. Всичко това резултира и в намаляване на емисиите парникови газове. Според доклада на Project Drawdown® намаляването на хранителните отпадъци се очертава като едно от най-мощните, но подценявани решения за климата.
Някои от най-популярните форми на градско земеделие:
Градски дворове
Комунални градини
Покривно земеделие
Вертикални градини
Хидропоник
Аквапоник
Мини-ферми за гъби в домашни условия
Ферми в транспортни контейнери
Споделената зеленчукова градина на София
През 2019 г. Сдружение “Горичка” насочи усилията на много доброволци от Инициативата за развитие на градско земеделие в София към създаването на демонстрационна градска зеленчукова градина, която нарекохме Споделена зеленчукова градина 1. Градината изникна на ул. “Тодор Кожухаров” № 35, на терен, който години наред е ползван за нерегламентиран паркинг. Днес градината е витаминозен оазис в бетонния пейзаж на район “Студентски”, а покрай нея се роди симпатична градинарска общност.
Ако живеете в столицата и искате да научите повече за градското земеделие и да споделите опит, можете да се включите в групата ни във фейсбук „Градско земеделие в София“ или пък в групата „Градско градинарство – София / Urban gardening – Sofia“. Полезна информация ще намерите и в нашия Наръчник за създаване на споделена зеленчукова градина. Ако пък сте готови да се насочите към по-практичната част, можете да потърсите споделена градина, към която да се включите, да инициирате такава или просто да започнете да отглеждате плодове и зеленчуци в своя дом, двор или друго пространство в града и така да имате своята „“градина на победата”.